Гласуваш на друг адрес веднъж, после държавата те тормози там, където всъщност не живееш
Мързеливи чиновници - здравни, съдебни и всякакви, вместо да пращат писма до ГРАО или да плащат такси, използват дистанционен достъп до ЕСГРАОН - така те глобяват и дори осъждат, без да разбереш
Желанието на всеки българин да гласува на друго място, а не по постоянния си адрес - било защото харесва кандидат за кмет или депутат, може да му докара стрес, глоби, дори затвор, без да разбере. Тук не става дума за платени гласоподаватели, които преди всеки вот превземат точно определени точки на държавата.
В понеделник от главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) съобщиха, че за изборите на 2 април вече могат да се подават на сайта им онлайн заявления за гласуване не по постоянния адрес, записан в личната карта, а по настоящ - там, където ще сте в деня на поредните предсрочни избори.
Това е сравнително ново и бе гласувано при промените на Изборния кодекс през май 2021 г. Дотогава документите се подаваха писмено
само до кметовете на населеното място, където искате да пуснете бюлетина.
Явно хаосът след подобни заявления, които остават в списъците на ГРАО, е бил сериозен, ако се съди по многобройни оплаквания на читатели на “24 часа” за инфарктни ситуации, в които ги е вкарала временна промяна на адреса.
Читателка от София преди 8 години заедно със семейството си е подписала подобна декларация в кметството, за да бъдат вкарани в избирателния списък на великотърновско село, където има вила.
Местните избори тогава минали, а за всички следващи - парламентарни, президентски и пак кметски, тя продължила да гласува в своята столична секция, където бил домът ѝ.
Неочаквано обаче на адреса на кметството в селото на нейно име през всичките тези години
идвали призовки и съдебни решения
по казуси, за които тя дори не подозирала. Например, без да знае, за апартамент в София, който семейството не ползвало и продало отдавна, Столичната топлофикация я осъдила за общи сметки на кооперацията с 3 хиляди лева, но затова пък научило цялото село. Или че съдебно дело, което психично болна жена водела срещу нея в Пловдив, но никога не била уведомявана за него, било прекратено. Но пък съселяните бурно обсъждали своята “подсъдима съседка” поради липса на други свежи новини.
Читателката ни била изумена, тъй като не е сменяла постоянния си адрес в личната си карта. Всички договори с държавни институции е сключвала с този документ.
“24 часа” попита ГРАО не следва ли хората, които са поискали да гласуват по настоящ адрес, да бъдат дерегистрирани, след като изборите минат, за да не преживяват тормоз от държавните институции.
Според дирекцията след промените в Изборния кодекс от 2021 г. подобни абсурди едва ли ще има.
“Подаденото от избирателя електронно искане за гласуване по настоящ адрес има за цел единствено лицето да бъде включено в избирателните списъци за съответния избор. Подаденото искане
не е основание за промяна на адресната регистрация, убедени са в ГРАО.
Преди въвеждането на онлайн заявлението обаче кметовете са вписвали хората в списъците, пожелали да гласуват по настоящ адрес. И понеже в Закона за гражданското състояние и в наредбата за системата за гражданска регистрация не е посочено какво се случва след това, хората са си оставали вписани завинаги в системата на ГРАО с настоящ адрес там, където са пожелали да гласуват.
Възниква обаче следващ въпрос – защо съдебен изпълнител търси човек на въпросния адрес. Отговорът, колкото и да е абсурдно, е в самия Граждански процесуален кодекс.
Според член 113 от него, когато има искове срещу потребител, те се предявяват в съда, в чийто район се намира настоящият адрес.
Само ако той няма такъв, делото и последващите процедури по събиране на евентуални признати от съда задължения може да се водят в района, в който е постоянният адрес, записан в личната му карта.
По принцип съдебният изпълнител има възможност да научи какъв е постоянният адрес на човек, който търси, но не полага тези допълнителни усилия.
В редакцията на “24 часа” сас ъбрани още сигнали за подобен тормоз и объркване от страна на държавни институции. Те зачестиха особено през пандемията, когато при заболяване от COVID-19 се налагаше 10-дневна карантина. Читател разказа точно такъв случай - той е роден във Видин, живее от 1991 г. в столицата, където има собствен дом. И в личната му карта е софийският адрес.
Но когато се разболява, получава обаждане не от Софийската районна здравна инспекция, а от видинската. Оттам го уведомили, че трябва да остане за 10 дни вкъщи и ще го проверяват. На обяснението му, че вече не живее във Видин, здравните инспектори наредили сам да се обади на местната полиция и да я уведоми, че адресът му е в София. Целта била полицаите да знаят, че няма нужда да го проверяват във Видин дали спазва карантината. Такава ситуция имало и във Велико Търново, където служителки били искрено разгневени, че заразените лежат в столичния квартал “Младост”, а не в Миндя, защото така обърквали статистиката, подавана към щаба.
Очевидно в системата ЕСГРАОН, където се съхраняват всички лични данни на българските граждани и до която дирекцията ГРАО дава достъп на държавни учреждения, има съществен недостатък. А той, колкото и да звучи странно, е, че системата за достъп е дигитализирана.
Например, когато районна здравна инспекция поиска да узнае какъв е адресът на човек, на когото знае само ЕГН-то, служителите не пишат писма до ГРАО и нямат време да чакат отговор, а влизат в системата, до която имат отдалечен достъп. Само че
първото и единствено нещо, което виждат там, е настоящ адрес,
защото се приемало, че с тази информация по-лесно може да бъде открит човек.
От ГРАО обясниха, че няма пречка съдебен или държавен орган да поиска от тях данни за адресната регистрация на всеки гражданин, стига да бъде посочено законово основание за това. Информация може да се иска за настоящия или постоянния адрес, или и за двата.
Само че повечето държавни учреждения разчитат на отдалечения достъп и така научават само настоящия адрес. А той
може да бъде променян буквално всеки месец, тъй като не се вписва в личната карта
Впрочем отдалечен достъп за съдебни, държавни и общински органи в България предлагат и други системи – например кадастърът и имотния регистър. Но и там има ред абсурди.
Читател например разказа, че наскоро 88-годишната му майка се шокирала, когато научава, че е осъдена да заплати 4500 лева на топлофикация в друг град за неплатени сметки за парно в апартамент, в който нито живее, нито има адресна регистрация там.
Оказва се, че жилището се ползва от единия от двамата ѝ синове, който действително е забавил плащането на сметките за парно 8-10 месеца. Домът бил неин, но след смъртта на съпруга, тя притежава четири шести от него, синовете – по една шеста.
Съдебният изпълнител има право на безплатен достъп до имотния регистър, където може да види само първия ред от списъка на собствениците. А той започва с притежателя на най-голямата част от апартамента. За да види всички , съдебният изпълнител трябва да плати такса и не го прави.
През 1999 година въведоха понятието “настоящ”, за да не вписват всеки път дошлите на гости в домовата книга
Понятието “настоящ адрес” бе въведено през 1999 г., когато дотогавашната система за адресна регистрация бе подменена изцяло в рамките на реформа на гражданските регистри.
През соца съществуваше само един адрес за всеки български гражданин - този, който се вписваше в паспорта му. За децата до 18-годишна възраст се приемаше, че адресът им съвпада с този на родителите, а ако те са разделени, се вземаше предвид на майката или на бащата - в зависимост при кого остава детето.
Тогава всяко пренощуване за повече от три пъти на друг адрес задължително се вписваше в домовата книга на блока, в който отсяда. Тази книга се водеше от домоуправителите, които тогава бяха задължени да я носят и показват в милицията, особено пък ако на адреса са идвали на гости чужди граждани.
Само че след 1989 г. тази практика постепенно затихна. Изчезнаха и домовите книги, независимо че законът не бе променен чак до 1999 г.
Идеята в Закона за гражданската регистрация е, че хората имат право да притежават и настоящ адрес освен постоянния. Настоящият адрес е този, на който лицето обичайно живее. Според закона настоящ и постоянен адрес може и да съвпадат.
Настоящият адрес обаче не се вписва в никакви лични документи, съществува само в ЕСГРАОН. Удостоверение за него може да се изкара сравнително лесно - достатъчно е да се подаде заявление в общината, в която е адресът. Кметът или длъжностното лице, което той е упълномощил, трябва само да провери дали и колко други лица са регистрирани на този адрес, издава удостоверението и го вписва в регистъра.
Едва през 2015 г. в закона бе записано, че не може да се издава удостоверение за настоящ адрес за място, на което вече са регистрирани лица, които надвишават два пъти броя на хората, които обичайно може да живеят на този адрес. Това стана след много скандални разкрития за понякога стотици хора, регистрирани в едно и също жилище, обикновено по време на избори.
Също през 2015 г. бе забранено да се издава настоящ адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивна станция или друго място за подслон.