Унижен, Георги Стайков даде ултиматум до 7 март: пенсия, или 2 млн. евро
- Филмовата звезда от 4 г. се бори с множествената склероза, а от месеци се опитва да реши казус с ТЕЛК
- Приятели и кметът на Бургас Димитър Николов му помагат да оцелее
- Процедурите са тромави, оправдават се от здравната инспекция
- Не храня илюзии, че пак ще се кача на театралната сцена, но може да се снимам във филм, в който седя на маса и гледам лошо, шегува се мрачно звездата от "Вчера"
Искът, който ще заведе емблематичният актьор Георги Стайков в съда в Страсбург, е за 2 млн. евро, ако до 7 март не получи инвалидната си пенсия за януари и февруари. Това съобщи самият той пред “24 часа”, възмутен, че
от декември м.г. не е получавал определените му от ТЕЛК 604 лв. на месец
Хиляди инвалиди останаха без пенсии, след като в края на януари бяха приети промени в закона, уреждащ техните права.
Обичаният актьор страда от множествена склероза и заради болестта живее почти отшелнически в апартамента си в Бургас. Диагнозата му бе поставена преди 4 г. от столични медици след припадък в бургаския театър. От тогава до сега състоянието му се влошава, но Стайков не пада духом. Обаче е възмутен от отношението на институциите към хората със сериозни здравословни проблеми.
“Ако до 7 март 2023 г. не получа парите, Бог да прости тази държава - ще ми плаща с лихвите”, заканва се актьорът.
Новото решение на ТЕЛК за Стайков е от 6 февруари 2023 г., но процедурите са много тромави и минава време, докато се преведат парите, тъй като кандидатстват изключително голям брой хора, обясняват от Регионалната здравна инспекция.
“Първото ми ТЕЛК решение е от 20 януари 2020 г. То продължава 3 г. -
сякаш за тези три години ще ми поникнат крака!
Или на хората с ампутирани крайници ще им израснат нови! Това го има само в България. Защо никой не иска да види хората на инвалидни колички или тези, приковани на легло? Никъде в Европа не съществува такова нещо като ТЕЛК. Там се дава инвалидна пенсия и тя е за цял живот”, ядосва се звездата от култовия български филм “Вчера”.
Стайков е категоричен, че ако не получи полагащите му се средства, ще наеме адвокати от чужбина и ще съди страната ни за нарушени човешки права. Благодарен е на приятели и колеги, които му помагат и финансово, и морално. Сред тях е и бургаският кмет Димитър Николов, който съдействал актьорът да получава всекидневни грижи от социалния патронаж към общината. “Идват хората, помагат ми. Кметът е в час, за разлика от много други управници”, казва Георги Стайков. Но се гневи, че хора със сериозни здравословни проблеми са оставени на произвола на съдбата.
“Това са стотици, които разчитат на тези пари за всекидневни нужди. Някой знае ли как се живее без пари? Умира се прав! Лекарството, което си слагам всеки месец, струва 1800 лв., добре, че се поема от здравната каса”, казва актьорът, който има десетки филми и сериали зад гърба си у нас и в чужбина.
Първите сигнали за коварната болест се появяват,
когато се снима в “Столичани в повече”. Но тогава не обръща внимание
“Получих схващане на единия крак, имах и проблем със зрението на едното око, но всичко премина бързо”, спомня си актьорът.
На 15 май 2019 г. обаче кризата е много силна. Стайков играе на сцената на Бургаския театър в пиесата “Лоши момчета”. В нея той е в ролята на руски мафиот. “Нямах сили да се вдигна от дивана, на който бях полегнал”, спомня си актьорът.
Колегите му си помислили, че Георги получава инфаркт. Веднага е откаран в болница, но там така и не могат да му поставят точна диагноза.
“Направиха го в София след обстойни прегледи и ядрено-магнитен резонанс. Тогава разбрах, че страдам от множествена склероза в пристъпна форма, т.е. появява се на пристъпи. Болестта има две форми - другата е прогресивна”, обяснява 58-годишният Стайков.
Диагнозата преподрежда приоритетите на кинолегендата
В София актьорът провежда няколко курса на лечение, стабилизиран е и от септември 2019 г. заживява за постоянно в Бургас. “Избрах този град, защото, както е казал Хемингуей, няма столица без море”, пояснява Стайков. И допълва: “Роден съм във Велико Търново - реалната столица на България, а живея в морската”.
Славата го застига 24-годишен,
все още студент във ВИТИЗ, в класа на проф. Енчо Халачев заедно с имена като Андрей Баташов, Здравко Методиев, Георги Тодоров, Йордан Господинов-Дачко. Тогава Стайков печели голямата награда за мъжка роля във филма “Без драскотина”, в който участва звездата на руското кино Марина Неолова. Годината е 1989-а. Само няколко месеца по-рано е излязла лентата “Вчера”, в която той прави запомнящата се роля на бунтаря Ростислав.
Актьорът определя филма на режисьора Иван Андонов като пътеводен, но смята, че става наистина известен след участието си в “Без драскотина”. Харесва много и сериала “Нощем по покривите”, в който си партнира с незабравимия Тодор Колев. “В този филм Тодор направи една от най-хубавите си роли”, казва Георги Стайков.
Не закъснява и предложението за Народния театър. В него Стайков влиза като току-що изгряла звезда, но е респектиран от големите имена, с които го среща театралната сцена. Има възможност да работи с неповторимия Стефан Данаилов, да го наблюдава отблизо. Още докато е във ВИТИЗ, двамата си партнират в “Една одисея в 3988 г.”.
“Стефан Данаилов беше Дарт Вейдър, а аз - Люк Скайуокър
Беше забавен, студентски филм. Стефан беше голяма работа. И чест му прави, че през годините не се отказа от политическите си пристрастия”, казва Стайков.
Макар че е на върха на кариерата си, след по-малко от година в Народния актьорът решава да напусне България.
“Защо заминах? Ами като гледах Ламбо - той по онова време караше едно рено, непрекъснато уреждаше колеги с коли, телефони. Казах си - аз мога ли да стана нещо повече?”, откровен е актьорът.
Прекарва няколко месеца в Ню Йорк, после десетина години живее в Англия, където се снима в няколко филма, предимно в поддържащи роли, учи фотография. През 2000 г.
се жени за красивата оперна прима Мариам Хелгрен
и двамата заминават за родната ѝ Швеция. Едва в Стокхолм българският актьор започва отново да упражнява професията си истински и кариерата му тръгва нагоре. Заради перфектния му руски често го ангажират за роли на руски мафиот, а според кинокритици една от най-запомнящите се е тази на руския бандит Александър Залаченко в трилогията “Милениум” по бестселъра на Стиг Ларшон. Българинът впечатлява и във филма “Колите на баба”, където е в главната роля. Лентата печели награда на фестивала “Сънданс” през 2009 г. и става един от десетте най-добри филма на Европа.
Голямото завръщане в българското кино
е с “Мисия Лондон”, където Стайков първоначално е прототип на героя. Емблематичният актьор се снима и в “Тилт” на братя Чучкови. “Това е един много стабилен филм с близо 180 000 зрители. А “Мисия Лондон” беше гледан от над 400 000 души”, казва актьорът.
След окончателното си завръщане в България следват роли във “Вездесъщият” и “Нокаут, или какво тя не написа”, в сериалите “7 часа разлика”, “Къде е Маги?” и “Столичани в повече”.
Днес Стайков казва, че
може да напише книга за странстванията си в чужбина,
изпълнени с много премеждия, но и със срещи със световни имена от киноиндустрията. Обаче го спирал фактът, че в България напоследък всеки втори пише книга, независимо колко читатели ще има. “Струва ли си да издам нещо в 1000 бройки? И кой ще го чете?”, пита се актьорът, който заради болестта си вече не храни илюзии, че може отново да се качи на театралната сцена. “Но мога да се снимам във филм, в който съм на маса и гледам лошо”, иронизира се Стайков.
Въпреки тежкия здравословен проблем смята, че животът трябва да се живее, а не човек да се пази от всичко. Голямата му радост и гордост е 16-годишният му син
Алберт-Николай, който вече е в юношеския национален отбор по футбол на Швеция
и мечтае за световна футболна кариера. Макар че са разделени, Георги и майката на сина му Мариам са в добри отношения, през 2019 г. дори празнували 13-я рожден ден на момчето в София.
“Когато беше по-малък, всяко лято го водех на море в България. Бившата ми съпруга говори перфектен български, даже пише на български. Синът ми обаче разбира български, но говори на шведски”, разказва актьорът.
Рядко излиза от апартамента си
край бургаския театър, където играеше. Не спира обаче да се вълнува от това, което се случва в актьорската гилдия.
“Във Франция за надпис върху вратата на театъра ще те изгонят незабавно и повече няма да можеш да пристъпиш прага. Това е храмът на Мелпомена, винаги предизвиква някакви страсти. Но през 80-те Народният театър беше голяма работа. Какви имена, какви личности бяха актьорите - Стефан Гецов, Таня Масалитинова... Стигаше само да си до тях”, коментира актьорът скандала около режисьора Александър Морфов в театър “Иван Вазов”.