Доц. Тодор Чобанов: Версиите за гроба на Левски си противоречат
Версиите за това къде е бил погребан Васил Левски са противоречиви, смята историкът доц. Тодор Чобанов.
"Гробът на Левски се търси усилено още от 1878г. Има 4 основни версии за мястото на гроба, базирани на спомените на съвременниците на обесването и данни за основните обекти и пътища в София от онзи период. И четирите версии, разбираемо, си противоречат. Най-популярна е версията за гроб в храма "Св.Петка", но и тя се отхвърля от академичната наука основно с аргумента, че откритото погребение по археологически данни следва да се отнесе към Средновековието, а не към края на XIX век. Въпреки това, тя си остава популярна и до днес. За съжаление, костите от цитирания гроб днес са в неизвестност, а сега би могло с ДНК анализ лесно да се установи дали са на Апостола или не", пише доц. Чобанов.
Той коментира поставянето на паметна плоча по-рано днес в София на едно от местата, които се смятат за възможния гроб на Апостола.
"Днешното събитие претендира да е вярна една от другите версии, а именно, че останките на Левски са погребани в т.нар. Ново българско гробище, намирало се приблизително в района на днешното министерство на земеделието. За съжаление, тази версия не може да бъде проверена изначално, тъй като и за нея няма никакви конкретни факти, а само догадки", смята той и посочва, че на ул. "Дамян Груев" №6, където бе поставена плочата, са правени разкопки няколко пъти.
"През 2006г. са извършени допълнителни проучвания, с оглед на преминаването на нова техническа инфраструктура под земята в зоната. Всички открити структури датират от периода IV - VI век. Съществуващият паваж ляга директно върху този късноантичен хоризонт. Хоризонт от епохата на Възраждането с каквито и да е погребения понастоящем липсва изцяло", пише доц. Чобанов.
Според него преди да се предприемат такива действия е необходимо първо да се направи обществено обсъждане и допитване до БАН.
"Като историк смятам, че Левски е твърде важен за нашия народ, за да се провеждат подобни съмнителни експерименти с неговата памет", допълва историкът.