Дора Чаушева: Много неизвестни документи за Левски очакват своите изследователи в Османския архив
* Че Апостола е издирван от османските власти много преди арабаконашкия обир, е от най-значимите нови разкрития
* Прехванати по куриер са и две писма до Левски, още преди той да ги получи - в едното Каравелов го призовава към вдигане на въстание, казва шефката на музея в Карлово
Директорът на Националния музей “Васил Левски” в Карлово Дора Чаушева говори пред “24 часа” в навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата.
- Госпожо Чаушева, пазим ли достатъчно паметта на Васил Левски? Трябва ли да има кръгли годишнини като 150-ата годишнина от гибелта на Апостола, за да осъзнаваме колко значим е той всеки ден за всеки нас?
- Въпреки всичко мисля, че пазим паметта на Апостола. Не бива да се самобичуваме по такъв начин. Вярно е, че в навечерието на всяка такава или подобна годишнина има взрив на организирани събития, на медийно внимание, на издаден брой книги, а след това всичко затихва до следващата годишнина. Но не е направено малко - особено това, което е съхранено за Васил Левски. Като недвижимо културно наследство в цялата страна има толкова паметни неща, които съхраняват спомена за Апостола.
Затова миналата година от Националния музей “Васил Левски” реализирахме проект, който нарекохме “По стъпките на Апостола”. (Виж как можеш да вървиш по следите на Левски в специален материал след интервюто.) Той е своеобразен пътеводител, който повежда всеки желаещ да опознае местата, свързани с Левски. По градове и села в цяла България, а също и на територията на съседните страни - там, където е стъпвал кракът на Апостола. Големи градове, малки села, множество манастири, крайпътни ханове пазят паметта на Апостола. Някои от тях са съхранени в добро състояние, те са достъпни за обществото като музеи, музейни сбирки, стаи с малка експозиция за Васил Левски в различни манастири. В същото време има и много загубени места, които времето, хората от съответното селище не са съхранили. Но създаденият пътеводител, който можете да откриете и на хартиен носител, и онлайн на сайта на Националния музей “Васил Левски”, е доказателство, че достатъчно културни ценности за Апостола са съхранени.
От друга страна, е съхранено документалното наследство на Васил Левски. Оцелелите във времето и за историята писма на Васил Левски, Наредата на работниците за освобождението на българския народ, или всъщност това е уставът на вътрешната революционна организация, уставът на БРЦК, пълномощното писмо, клетвата на Васил Левски, естествено - безценният му джобен бележник... Тези и много други документи, които се пазят при изключително добри условия, повечето в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, други отделно в някои от музеите.
Отношението, с което подхождаме към малкото на брой оцелели вещи, с които знаем, че Апостола си е служил, е показателно за отношението на всички поколения българи и на настоящите, на нашите съвременници, към Васил Левски. Това виждаме в немногото музеи, които съхраняват тези вещи. Те са малко. Националният военноисторически музей, музеят “Васил Левски” в Ловеч, музеят в Търново, отчасти в нашия музей в Карлово... Съхраняваните експонати - всъщност дори думата “експонати” не е правилна, защото това са истински реликви - са доказателство, че паметта на Апостола е пазена през тези повече от 150 години.
Ако обърнем поглед към художественото творчество, където творците по свой начин отдават своето отношение към Апостола, морето става необятно. Толкова много текстове - и проза, и поезия, толкова много платна, маслени бои, графики, произведения във всички техники, на огромен брой творци, които са запечатали във времето личното си отношение към Васил Левски, са друго важно доказателство за устойчивото съхранение на спомена за Апостола.
Друг е въпросът, че не намираме най-подходящите форми, най-подходящия начин през цялата година темата за Васил Левски по някакъв начин да присъства. Като се започне от най-малките в детската градина, през учениците, студентите, зрелите хора, а защо не и във всяко семейство по някакъв начин и по някакъв повод през годината да става дума за Васил Левски, ако ще и поводът да е съвсем ежедневен. В тази посока можем да дадем още от себе си за паметта и значимостта на Апостола.
- Колко голяма е личната ви гордост като българин, че на вас се пада честта да пазите паметта на Апостола като директор на музея в Карлово, в който работите дълги години?
- По-скоро е отговорност, отколкото гордост - това, което предшествениците ни са ни предавали, ние да го съхраняваме по най-добрия начин и да го предаваме в бъдещето. Да успяваме да привлечем вниманието на различните хора - от малки до най-големи, на такива, които, идвайки в музея, са с този пиетет към Апостола, и на онези, които идват малко на шега, за развлечение, за запълване на свободното време, така че, тръгвайки си от музея, човекът да е обогатен с повече информация за Васил Левски, но и да е с по-голямо отношение към Апостола на свободата. Отговорност е да направиш така, че този човек в бъдеще време - след година, две или повече, да има желанието отново да се върне в музея, макар да го е виждал, да потърси нещо ново, което се е развило във времето...
- Върна ли се с пълна сила ентусиазмът на хората да посещават родната къща, Националния музей “Васил Левски” след края на пандемията?
- Да, да. Ентусиазмът се върна веднага - щом паднаха бариерите на COVID-19 пандемията, залите на музея се изпълниха с посетители. Макар и в началото с маски и спазвайки всички тогавашни изисквания. Животът продължи. Ако говорим за посетителски поток, вече се възстанови това, което беше преди 2020 г. В същото време през този период ние пък бяхме поставени в ситуация, в която трябваше да направим възможното да не губим връзката с нашата аудитория. Когато затвориха музея, с множество публикации във фейсбук страницата ни ние бяхме всеки ден в диалог с нашата публика. Публикувахме през няколко дни виртуални разходки. Един ден в родната къща с разказ на екскурзовод, следващ ден в експозиционната зала с екскурзовод, трети ден разказ за рода на семейството, четвърти ден разказ за нови документи за Васил Левски. По този начин се опитвахме да държим публиката в музея. Направихме всичко възможно и когато децата учеха онлайн, ние отново да бъдем с тях. През времето на пандемията направихме стотици уроци във формат онлайн във всякакви платформи, с които работят учителите и учат учениците не само в страната, но и във все повече училища в чужбина. По времето на пандемията се загуби само физическият поток през дворовете и в сградите на музея, но интересът към Апостола никога не се е загубвал, не мисля, че той по някакъв начин е спадал.
- Макар да се смята, че се знае абсолютно всичко за Васил Левски, непрестанно сме водени от стремежа да научим нещо ново, да открием нови свидетелства, да донапишем легендата. Кое е най-значимото ново нещо за Апостола, което беше разкрито?
- Не бих правила класация “най-най”, но наистина има доста значими нови неща, отговори на въпроси, които преди години нямахме, или такива, чиито отговори бяха недостатъчно обосновани или в някои случаи неверни. Получихме отговори на значими въпроси, след като бяха открити немалко документи в Османския архив в Истанбул от 2018 г. досега.
Единият от тези отговори на въпроси за мен е изключително важен - за това, че Османската империя започва да издирва Левски не след арабаконашкия обир, както традиционно се пише в историческата литература, а много по-рано. Това става ясно по доклад от дунавския валия Ахмед Хамди от 16 септември 1872 г., в който той дава информация към Цариград, че знаят, че Васил Левски е прехвърлен от Влашко в Българско след общото събрание на БРЦК в Букурещ, че той е ръководител на организацията, която има изградени много комитети... Изброяват се немалко от комитетите в Предбалкана и дейци на тези комитети. Това е изключително важна информация, защото насочва историците към факта, че не арабаконашкият обир и разкритията са насочили османската власт към Васил Левски, а тя го издирва или най-малкото следи доста по-рано. Това е най-ранният исторически документ, произхождащ от официалната османска власт, в който се посочва името на Васил Левски, и то като водеща фигура в изграждането на комитетската мрежа. В доклада дунавският валия пише, че е засилил граничния контрол по Дунав, но е предприел и други мерки, като назначаването на заплата на секретен служител, знаещ български език, под прикритието на горски служител в Ловеч. Докладът до великия везир Мидхад паша е доказателство за ефективността на османското разузнаване и категорично показва, че още през септември 1972 г. вилаетското управление в Русе разполага с подробна информация за структурата на комитетската мрежа и за “главата на бунтовниците” Левски.
Във връзка със съдебния процес също бяха открити интересни документи, свързани със заседаващата в София комисия, пред която са изправени заловените дейци, свързани с арабаконашкия обир, и комитетски дейци. Тя е създадена от софийския окръжен управител Мазхар паша. За първи път е открит протокол от прословутата специална смесена комисия - от 1 ноември 1972 г., за първи път става ясен и съставът ѝ - 16 представители на османската власт, трима българи и един евреин, сложили личните си печати под протокола.
Интересен факт е, че в един от докладите става дума за заловената снимка на Васил Левски. За нея беше ясно и от други предходни известни документи, но в същия новооткрит документ става ясно също, че властите разполагат и с две писма, изпратени от Любен Каравелов и Тодор Пеев до Васил Левски. С тях властите разполагат още преди самият Васил Левски да ги получи. Те са прехванати по някои от куриерите, не става ясно по кой обаче. Но властта разполага с тези писма, в които Любен Каравелов призовава Васил Левски към вдигане на въстание, след като става ясно, че комитетската организация търпи удар след арабаконашкия обир.
Твърде интересни са и документите, които публикуваха преди около година и професор Пламен Митев, и Григор Бойков, свързани с евентуално коригиране на рождената година на Васил Левски при наличие на още факти. Регистрите, открити от Григор Бойков, с които той борави, категорично доказват, че преди 1840 г. в семейството на Иван Кунчев няма дете Васил, което да е родено по-рано. И че 1840 г. е най-вероятната, в която Васил Левски е роден, а не 1837-а. Разбира се, едно такова становище трудно би се наложило изведнъж, то, естествено, има нужда от допълнително проучване и подкрепа на източници и документи. При условие че не разполагаме с никакви лични документи, свързани с рождението на Васил Левски, и при основанието на родовата среща за установяване годината и датата на раждане, османските регистри са източник, на който все пак трябва да се доверим и да опитаме да извлечем максимална информация от него.
- Успели ли сме да извлечем всичко от османските регистри?
- Не, не. Според мен това е само началото на дълга проучвателна работа в османския архив, която трябва да продължи не само по отношение на регистри, но и по отношение на издирване на още много документи в различните фондове и колекции на този архив. Видя се, че само в рамките на четири години в най-различни единици на този огромен масив започнаха да излизат интересни документи както за издирването, така и за съдебния процес срещу Васил Левски. Така и за Раковски наскоро излезе изключително интересна книга. Така и за Ангел Кънчев като помощник на Васил Левски. За Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За една много малко известна чета от Карловско - на войняговеца Петър Топалов, известен и като Димитър Топалов. Той преминава паралелно с четата на Панайот Хитов през 1867 г. Има още много какво да се работи. Дай боже да имаме много повече специалисти, които да разполагат едновременно с квалификация и на историци, и на османисти, за да могат да работят рационално и ползотворно в този архив. Защото има още много неизвестни документи за Левски, които очакват своите изследователи, в Османския архив.
- Какво трябва да направим като общество и като държава, за да изследваме рационално и ползотворно този огромен архив? Какво трябва основно - дали средства, дали енергия, дали хора?
- Както е казал Васил Левски - и средства, и хора. Хора - в смисъл, че трябва да се подготвят специалисти, не са много в България тези колеги, които отговарят на тези условия, за да работят достъпно в архива. А, естествено, и средства, за да може да осъществяват своите проучвания. И не на последно място - желание. С доста голямо огорчение констатирам, че в последните години и в историческата гилдия вниманието точно към този период от българската история е недостатъчно, Българското възраждане е някак неглижирано. Други периоди станаха по-интересни, или по-скоро - по-модерни. Затова и немного млади хора се ориентират към Българското възраждане. Не са много и османистите, които се подготвят в България. Има големи специалисти, които обаче на своята достолепна възраст вече трудно биха работили така интензивно, както и те самите биха искали.
Затова и желанието е много важно. Ние пък се опитваме и чрез студентските ни семинари или други форуми на ангажираност на студентите да ги насочваме към тази област на познание, за да разчитаме, че след време те биха реализирали своята енергия именно в тази област.
Създадоха пътеводител "По стъпките на Апостола"
Националният музей “Васил Левски” в Карлово създаде пътеводител “По стъпките на Апостола”. В него са събрани проверени кътчета от цяла България и близките страни, в които е пребивавал. И желаещите може да следват стъпките му. Отделно е разработена и онлайн активна карта “Обиколките на Левски”, на която лесно може да се види на кои дати през коя година къде пътува Апостола на свободата.
“С колегите вложихме огромен труд, за да проучим местата, които показваме, да имаме достатъчно основания и факти, че Левски е бил там. Защото в същото време битуват и много митове и легенди - че е имал работа почти във всяко село. Всъщност няма нищо лошо в това, хората просто искат Левски да е бил там, и дори реално да не е, те си представят и пресъздават някаква история, препредавана от поколения.
Над половин година работихме по издирването на материали, текстове, фотографии и илюстрации на съответните места. Включително за Сърбия, където Левски пребивава по времето на Първата и Втората българска легия. За Румъния, където има немалко селища, които Левски посещава малко по-късно по време на революционната си дейност. За Цариград, където безспорно също е пребивавал.
В една част от пътеводителя си позволяваме да препоръчаме на читателя и маршрути - било то за автомобилен туризъм, било то и за пешеходен туризъм. Там предлагаме и няколко маршрута, които осъществява и националният поход вече в продължение на 27 години. Има предложения за еднодневни екскурзии, за по-дълги, за регионални, за национални на територията на цялата страна по местата, по които е бил и Левски.
В същото време вече го има разработен в онлайн вариант на сайта на нашия музей. Ако не разполагаш с хартиеното тяло, ако си тръгнал и пътуваш, можеш с различни инструменти да си помагаш и да осъществяваш подобни екскурзии.
С една иконка на сайта дадохме и линк към нещо друго много интересно и полезно - активна карта на Обиколките на Левски. По хоризонталата може да движиш плъзгача на времето и съответно на картата ти се рисува точно къде и кога е бил Васил Левски, да кажем през 1869, 1870, 1871 г. Двете карти може да се съчетават, за да се дава още по-богата информация”, разказва Дора Чаушева.
Инициативи в Карлово, по света до Чикаго и назад
По традиция на 18 и 19 февруари има наплив от посетители в Карлово, пред Паметника на Васил Левски и конкретно в родния дом на Апостола и експозиционната зала от музея.
От националния музей организират редица събития около 150-ата годишнина, но и впоследствие през годината.
“Организираме среща с една от потомките на сестрата на Васил Левски Ана - Христина Богданова. Ще представим нашите сборници от новата поредица на музея - нови документи и изследвания. Вече издадохме от том първи до том трети. Професор Пламен Митев ще е гост на музея и ще представи тези документи”, разказа Дора Чаушева.
Работата ни ще продължи и през цялата година - и музейна, и със специални събития. Едно от тях ще бъде поредният студентски семинар-дискусия на тема “Памет за Апостола”.
И в предстоящите дни и месеци - у нас и в чужбина, ще се случват нашите многобройни уроци от образователната ни програма “Аз уча за Васил Левски”.
Пътуват и нашите изложби. В момента музеят гостува с изложби на три различни места в страната. Те ще продължат и в следващите месеци в различни читалища, музеи и общини. По този начин хората, които не могат да дойдат в музея в Карлово, получават шанс да се запознаят чрез фотодокументална изложба с живота и дейността на Васил Левски.
Изложбата “Бунтът на духа - основна сила по пътя към свободата”, която открихме в галерия “Средец” на Министерството на културата, на 3 март ще бъде представена в Българския културен институт в Прага, разработена на чешки.
Музеят подкрепя и ще осъществи инициатива с Асоциацията на българските училища в чужбина, която е в националната програма за 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски. Ще бъдат направени преводи на различни езици на детска книжка, издадена от музея през 2015 г. - “Левски в детските очи” на проф. Иван Стоянов. Тя е богато илюстрирана.
Децата от българските училища ще имат за задача да преведат текста на съответния език спрямо страната, в която живеят и учат. След това ще бъдат направени книжки с техните текстове. По този начин ще популяризират Васил Левски и сред своите другарчета съученици в страните, в които живеят. Вече има заявки за участие на 12 езика в този проект.
Подпомагаме и провеждането на олимпиадата за Васил Левски в Чикаго, която се провежда за 17-а година. Събират се около 10 български училища в Чикаго, има и викторина на тема “Левски” сред децата”, разказа още директорът на националния музей “Васил Левски”.