Български лекар в Сирия: Чувам как викат, че са живи, но няма кой да ги изкара
"Чувам хората как викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце... и деца, и бебета и т.н. Там е страшно в момента, наистина хората казват, че това е краят на света".
Това разказа д-р Мохамед Алибрахим - лекар от Центъра за спешна медицинска помощ в София, пред БНТ.
След новината за земетресението в Турция и Сирия д-р Алибрахим решава да отиде в засегнатите райони, за да помага на пострадалите хора. На 11 февруари тръгва към Сирия с частна линейка от Варна. Доктор Алибрахим разказа, че 12 години не е бил в Сирия заради войната. Това, което вижда сега там, е разруха, глад, мизерия и болести.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки пострадал вижда свой близък. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да помага, защото такава е мисията му като лекар.
"Не деля хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специални за мен и държа еднакво за тях".
Не крие сълзите си при съкрушителната гледка.
Оцелелите живеят в страх, спят навън при минусови температури без годна вода за пиене. Холерата се разпространява наравно с глада и паниката. И въпреки всичко, там някъде се прокрадва и милосърдието.
"Хората, ако имат две парчета хляб, дават едно парче на тези, които помагат".
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е ползвал от 4 години, и заминава, защото се чувства длъжен да го направи.
"Вместо да отивам на Хавайските острови, отидох да помагам на пострадалите хора, които не спим, студено, сух студ и така".
Сирийският народ осигурява хранителни продукти, одеяла, но има недостиг на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са пълни с пострадали.
"Много тежко и съм ревал и съм плакал, има за какво. Най-вече има хора, които страдат от стреса, има с диабет, които трябва да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крайници, млади хора. Тежка е картината и аз се чувствам горд понеже им помагам колкото мога".
"Хората почти всички спят навън, макар че са на ниски етажи от страх, или ако имат коли. Глад, мизерия и водата не е годна за пиене, има разпространена холера. След тази война 12 години, сега хептем хората умират от глад".
Сънят липсва, почти след 24-часова работа в помощ на пострадалите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, за да помага на своите сънародници.
"Хората само казват "Помогнете". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там казват, че наближава краят на света. Трагедията е голяма. Даже има наводнение от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, покрай това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, дрехи и помагат на пострадалите, макар че и те нямат, но делят с братята си и сестрите си. Имат нужда от психолози, имат всички паднали в беда, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят навън, сега в момента в Сирия са минусови градуси, много студено, сух студ. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеяла, децата нямат якета, нямат ботуши", казва още д-р Алибрахим.