Проф. Пламен Павлов: Левски предвиждал и мирен вариант на Освобождението
Излязоха над 100 нови документа на османската власт – дали са си сметка, че Апостола е изградил национална конспиративна организация, залавят го след засилен шпионаж срещу нея
- Проф. Павлов, какви нови факти за Васил Левски може да добави историческата наука 150 г. след гибелта му?
- В последните години, вследствие на по-засиления контакт с турски учени и инициативността най-вече на Националния музей “Васил Левски” в Карлово, изненадващо се появиха нови документи.
Първоначално бяха някъде около десетина автентични свидетелства на османската власт, а вече са над 100.
Тези документи дават възможност да се види, че османската държава, макар и с много голямо закъснение, започва да придобива представа, че Левски и неговите съратници изграждат една мощна конспиративна организация от национален мащаб там, където живее българинът - Мизия, Тракия и Македония, и вземат мерки.
В резултат на тези мерки на засиления шпионаж и някои арести, особено
след Арабаконашкия обир, в крайна сметка залавят Левски
Появяват се и документи от нашите архивохранилища. Например д-р Веселина Антонова успя да идентифицира една книга на Русенската община, която е давала уверения за издаване на тескерета - пътни паспорти.
Там се вижда, че Васил Левски е минавал няколко пъти в Румъния през Русе под името Васил Иванов от Елена. Това е един еленски книжар и Васил Левски се е представял за него.
Те са имали и много голяма физиономична прилика. Вълнуващо е, че го виждаме с мисия такава, като на отец Матей Преображенски, който е един пътуващ книжар.
Колкото и сензационно да звучи, виждаме, че и 150 г. след гибелта на Левски излизат нови данни и това дава възможност по нов начин да се обогатят нашите представи и да се даде една по-точна оценка за делото на Апостола и неговите съратници.
- Интересна е тезата ви, че Левски е лидер на средната класа.
- Тези мантри, останали от времето на комунизма - че той е лидер на целия народ, че е олицетворение на пролетариата, на селяните, не са обективни.
Водещата сила в онези времена несъмнено е средната класа или буржоазията, както се казваше едно време. В крайна сметка това, което се извършва у нас, е буржоазна революция, сходна с тези в Западна Европа.
Левски произлиза от подобна среда. Неговият баща Иван Кунчев е бил занаятчия, имал е и дюкян. Занимавал се е с търговия и даже се е разорил, излъган от операции на негови ортаци. Единият от вуйчовците му е ханджия - Генчо, на практика той е опора на семейството.
Архимандрит Василий, толкова обругаваният понякога вуйчо на Левски - оценката към него също не е справедлива, е духовник, който е поел грижата за сирака Васил.
Отношенията им се обтягат в една по-късна дата, но той не е предавал Левски, както също емоционално се пише в ония времена.
Архимандрит Василий, чието светско име е Христо, преди това също е бил търговец. Когато
с Левски са обикаляли, те са събирали помощи за Хилендарския манастир,
но тези помощи са отивали основно за училища, читалища, грижа за сираци и вдовици.
Този атеистично-комунистически поглед трябва да бъде преодолян, защото Левски е изцяло в духа на новите времена. Да погледнем състава на комитетите, включително във Велико Търново.
Тук един Христо Иванов - Големия е книговезец, човек с модерна професия, който обслужва деловите среди. Занимава се също и с търговия.
Джорджо Момчев е един много богат човек, който е имал чифлици, бизнес.
Иван Хаджидимитров - Заралията, който е шеф на търновския комитет, също е търговец. Така че основният състав на комитетите са хора именно от средната класа.
Без да омаловажаваме ролята на обикновените селяни, където комитетската организация също има поделения и структури, все пак водеща е прослойката на хора с модерни професии - аптекари, лекари, свещеници, които са и учители. Средата на Левски е от такива хора.
- Защо при залавянето му той твърди, че е от Търново?
- Когато той започва да изгражда революционната организация в България, първата му идея е център да бъде Търново.
Той има особено сантиментално отношение, каквото имат Раковски, Ботев, тъй като в представите на българите няма друга столица освен Търново. Левски има доста приятели в старопрестолнината, като най-близкият до него е отец Матей Преображенски.
Отказал се е в полза на Ловеч, защото Търново е областен град, в него има полиция, османска администрация. Много по-опасно е тук да се развива такава дейност, отколкото в Ловеч, който е околийски град и властта няма такива пипала.
При първата си обиколка през зимата на 1868-1869 г. той е имал паспорт на името на някой си Стан Станкулеску.
Той казва в Ловеч: “Аз съм Станчо Станчев, българин от Търново, но заедно с родителите ми се преселихме в Румъния.”
Затова в Ловеч не е идентифициран, въпреки че турците притежават снимката му
Изпратен е в Търново и тогава е разпознат. Нашият съгражданин Николай Иванов постави акцент, че тук има много по-опитни следователи. Преди това са извършили разследване в Лясковец и са нанесли доста сериозен удар на организацията.
Големият чорбаджия Стефан Карагьозов също не е предател на Левски, защото е имал връзки с комитета. Просто той и другият българин, чието име Левски не разкрива, са му казали, че вече няма смисъл да отрича, тъй като събраните срещу него доказателства са категорични.
Именно в Търново Левски за първи път казва на Али паша, че смята да прави комитети, за да отстоява правата на българския народ. Че възнамерява да отиде при султана и да поиска права за българите.
Нещо, което доста се омаловажава от историографията, а то е казано и от Димитър Общи по време на процеса в София, и от Анастас Попхинов - Левски, като един човек с много широки хоризонти, е предвиждал даже и мирен вариант на освобождение.
Още нещо интересно, което той заявява в Търново: “Ето, вие пуснахте всякакви чужденци, които правят цепелини, превземат стопански позиции, а ние самите нямаме права.”
Години преди своя по-млад съратник Стефан Стамболов развива идеята за протекционизъм.
- Търновската историческа школа поправи грешката в деня на обесването на Левски и призова България да отбелязва гибелта му на 18 вместо на 19 февруари, сега казвате и че годината на рождението му е друга.
- Това, че Левски е обесен на 6 февруари, по стар стил на 18 февруари, е категоричен факт и той присъства във всички по-стари издания.
През 50-те години на миналия век се налага едно грешно изчисление, което прехвърля датата на 19 февруари.
Проф. Петко Петков от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” бе първият, който настоятелно постави тази тема. Тя беше възприета и от нашия Исторически факултет, и от други колеги.
Днес в по-голямата част от страната се спазва вярната дата. Има гласове обаче, включително и във висши среди в София, че
хората били свикнали на 19-и. Но от 20 г. в учебниците на децата пише 18 февруари. Младите поколения не могат да разберат какво е това разминаване
А годината на неговото рождение е приета малко условно, но нашият османист Григор Бойков и колегата проф. Пламен Митев от СУ “Св. Климент Охридси” пуснаха статия на основа на турски архиви, че Левски всъщност е роден през 1840 г.
След като имаме документални свидетелства, е редно годината да бъде коригирана. Но тук имаме една ирационална линия, че той поема Къкринската голгота на Христова възраст.
Т.е. това гениално прозрение на Вазов, че той е нашият месия, получава още едно потвърждение, макар и по такъв случаен начин. Но в крайна сметка Левски си отива от тоя свят на Христова възраст - 32 години и 7 месеца.
- Призовахте да почетем заедно годишнината със Северна Македония, защо?
- Понеже темата Македония в момента е изключително болна, с колегата проф. Пламен Митев и с г-н Стою Карагенски, зам.-председател на фондация “Васил Левски”, казахме, че когато се разглеждат общите ни национални герои, един от тях без съмнение е Васил Левски.
Яне Сандански казва: “Прочетох биографията на Левски, запознах се със “Записки по българските въстания”, четох “Под игото” и се запалих да участвам в тая борба.”
Даме Груев, който е завършил история, казва, че най-важен за тях е бил примерът на Левски, поезията на Ботев, творчеството на Вазов. Някои комитети са създавани като пред събраната публика във Велес, в Прилеп са четени или откъси от биографията на Левски, или глави от “Записки по българските въстания”.
Така че това, което прави в момента Република Северна Македония, включително нейната т.нар. историческа наука, не отговаря на истината.
Самият Левски е казвал: “Там, дето живее българинът - България (Северна България по тогавашните географски представи - б.а.), Тракия и Македония.
Визитка
Роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, област Русе, в семейство на учители
През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, професор, доктор по история
От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия