Евелина Славкова: Изборите сега няма да решат политическата криза и това ще разгневи хората – те вече слагат проблема редом до цените и доходите
2/3 от българите толерират пилия близък зад волана, защото мислят, че и държавата го прави
ГЕРБ трудно ще се съгласи за коалиция с ДПС и БСП след изборите
И да има кабинет след 2 април, няма да е стабилен, местният вот наесен е спирачка за разбирателството между партиите
И още акценти:
Хората са своеволни на пътя, защото виждат как други с вратички и топли връзки с властта стават недосегаеми
В съзнанието на българина той и институциите на държавата не са едно цяло
Много партии и политици коментираха във времето колко по-строг трябва да е законът към пияните и дрогираните шофьори, даже искаха да им се отнемат автомобилите, но всичко остана само на приказки
- Очаквате ли на 2 април да се случи нещо различно от това на 2 октомври 2022 г., г-жо Славкова?
- Освен тяснопартийните интереси, които много ясно блеснаха по време на 48-ото НС, сега е важно политиците да артикулират теми, по които обществото иска да има конкретни действия.
Вярно е обаче също, че не само от политиците трябва да търсим отговорност, защото не всичко зависи от тях. Значение има възпитанието у дома, примерите за поведение от най-близките, знанията, които дава училището. Това са много стъпки, които няма да могат да бъдат постигнати само с един закон. Може би затова политиците не се захващат с такива теми с дългосрочен ефект, а се стараят да оберат лаври в рамките на 4-те години мандат.
- Априлският вот се спряга като генерална репетиция за следващи шести предсрочни избори с кметските. Това не ги ли омаловажава?
- Притеснява ме нагласата, че изборите вече не са ключът, който ще реши политическата криза. Даже мога да кажа, че никога досега не е било толкова без значение коя политическа сила ще е първа на изборите, както сега. Видяхме как проектът за кабинет на ГЕРБ като първа политическа сила не успя, също - как “Продължаваме промяната” като втора сила дори не внесе за гласуване своя проект за правителство. Сега от най-голямо значение е кой каква коалиция може да състави, т.е. да състави мнозинство, за да може да управлява.
- Какви са сценариите?
- Три са. Първият е за голяма коалиция между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”, за какъвто вариант се говореше след предходните избори. Но вместо да търсят допирни точки, видяхме много остро противопоставяне и разделение между тях. Тази е причината да оценявам съставянето на такава коалиция като трудна, да не кажа невъзможна. Защото, ако ГЕРБ има интерес от съюз с ПП и ДБ, то “Промяната” стъпва на анти-ГЕРБ риторика и е нелогично да влезе в коалиция с тях - какво ще говорят на електората си и как ще го мотивират на местните избори да се изправи срещу ГЕРБ?
Другият вариант е т.нар. хартиена коалиция - ГЕРБ, БСП, ДПС. Тя обаче е твърде обществено непопулярна. Според мен ГЕРБ трудно би се съгласил да участва в нея, отново заради местните избори. Когато вземеш властта с партии, които обществото не възприема положително, как ще се бориш за кметове по места? Подобен съюз ще налива вода в мелницата на ПП и ще осуети решаването на политическата криза и избирането на кабинет.
Третият сценарий е предсрочен вот с местните избори наесен. Сега те се явяват спирачка за разбирателството между партиите и за излъчване на редовен кабинет. Защото, да държиш местната власт и да имаш кметове и общински съветници по места, дава друга стабилност.
Загуби ли местната власт, участта на никоя политическа партия не е щастлива - такава е поуката, ако погледнем назад във времето.
- Значи до момента сме изхарчили половин милиард лева, за да бъдат изборите на 2 април репетиция за шестите предсрочни наесен?
- Толкова много избори до момента няма как да не доведат до тъжни статистики. Но в проучванията, които правим, сред главните проблеми за хората освен инфлацията, високите цени и обедняването се появи още един проблем със значителен дял - решаване на политическата криза. Българското общество почна да проблематизира факта, че партиите не могат да излъчат редовен кабинет. И ако това не се случи и след априлските избори, много сериозно ще се разгневят на политическата класа. Ако в следващите два месеца към политиците има натиск, ако по време на обиколките им по места или в разговорите си с хората усетят недоволство, че ни карат на всеки три месеца да ходим до урните, е възможно да бъде съставен редовен кабинет. Той обаче ще бъде нетраен.
Освен това не е ясно дали някоя от партиите няма да калкулира интереса си да отиде на местните избори от позицията на управляваща. Тепърва ще наблюдаваме как ще се разгръща разговорът между формациите - понякога малките сред тях не са без значение за конструирането на едно мнозинство. Много “ако” има в следващите два месеца, но едно е сигурно - че тези избори едва ли ще решат политическата криза.
- България е втора след Румъния с най-много жертви по пътищата в Европа - 88 на 1 млн. население у нас. Дали е ключ към обяснението на тази черна статистика установеното в проучването на “Тренд”, че всеки 5-и българин е сядал да се вози до шофьор на 2-3 чашки? При това се е случвало на всеки 4-и от младите между 18 и 37 г., а 37% са били свидетели как техен близък кара пил.
- И статистиката във въпроса ви, и данните на “Тренд” показват важни тенденции. Само да отбележа, че много сред анкетираните от нас са крили толерантността си към седнали зад волана на 2-3 чашки или че самите те са го правили. Така можем да си представим, че дяловете, за които говорим, са още по-мащабни.
- Какво стои зад тази безотговорност и рисково поведение при шофирането в България?
- На първо място, липсата на страх и респект от институциите. Отсъствието на чувството, че ако бъдеш заловен да караш пиян или дрогиран, наказанието по закон ще е такова, че изобщо да не си помисляш след това да повториш. Много партии и политици коментираха във времето колко по-строг трябва да е законът, ставаше дума даже за отнемане на автомобила. За съжаление, това остана в сферата на разговора, вместо да бъде превърнато в достатъчно респектиращо законодателство, след прилагането на което никой да не смее да сяда пил, дрогиран или и двете зад волана. Според мен тази е една от причините за зловещата статистика.
- В проучването на “Тренд” 5% от анкетираните - а те се равняват на 275 хиляди българи, признават, че са сядали зад волана нетрезви. Какво ни казват с това свое поведение?
- Вероятно такъв човек получава някакво самочувствие, че е в състояние да прави всичко и че на него нищо не може да му се случи.
- Парадоксално е, че според 94% държавата не се справя с дрогираните и пияните шофьори, в същото време самите анкетирани ги толерират. Защо очакват спасение извън семейния и приятелския кръг, където се полагат основите на поведението в обществото и в частност на пътя?
- И други наши проучвания са регистрирали разнобой между едно поведение на обществото и други изисквания към институциите. Показва, че българите не се чувстват като част от тази държава и нейните институции, в съзнанието им те не са едно цяло. Затова казват, че ако държавата направи така и така, най-вероятно няма да има ситуация, от която да се възмущават, т.е. да шофират пияни. Според тях, щом държавата допуска щадящи наказания за такива хора, щом позволява да няма строги и тежки санкции към нетрезвите шофьори, значи и самите те може да си позволяват да постъпват по този начин. В тяхното съзнание държавата е длъжник на обществото, без да осъзнават, че в крайна сметка ние сме държавата, ние сме тези институции, ние сме хората, избиращи политиците, които да коват законите в парламента.
Този дълбок разлом между хората и институциите води до съзнанието, че всеки може да прави каквото си иска, защото не вярва и не уважава институциите в държавата и няма чувство за общност. В същото време изисква от тях да решават тежки проблеми.
Звучи малко като: Аз пак ще си карам пиян, но решат ли да ме спрат, институциите трябва да го направят през строго законодателство.
- Сенчестите практики за измъкване по втория начин, тип “плащам - разминава ми се”, също спъват усилията да се намалят катастрофите. По-високи глоби ще внесат ли ред на пътя?
- Ако не се бръкне дълбоко в джоба на българина, така че да усети осезаема загуба, трудно ще бъде вкаран в релси. Очевидно имаме специфично отношение към алкохола и подкрепата към онези, които си пийват, били те бащата, дядото, роднините, приятелите. Не казвам, че ги караме да пият, но ако си спомните примера с детето, насърчавано от дядо си да топне пръстче в чашата с ракия, за да стане един ден голям мъж, ще разберем, че това всъщност играе легитимираща роля пред детето, че няма проблем да се употребява алкохол.
Преди няколко седмици пък научихме за поредна катастрофа, в която пиян баща уби едно от децата си. За съжаление, примерът не е единствен. И ако не се беше случила тази трагедия, децата му щяха да следват неговия пример - че като него, възрастния човек, можеш да пиеш и след това да караш.
- Мнозина с горчивина отбелязват, че контрола по пътищата хич го няма - наскоро радари в столицата пак засякоха кола с 240 км/ч по околовръстното, ежедневние са катастрофите с пили или дрогирани. Попитайте който и да е случаен минувач и ще ви отговори, че у нас връзкарите ги пазят от наказание.
- На мен такъв ярък пример ми е жестоката катастрофа на дрогирания Семерджиев, който уби двете момичета в София. Когато обществото мисли, че едни хора са безнаказани, защото могат да си платят по-ниската присъда и свободата, защото са в топли връзки с институциите и съответно недосегаеми, тогава дяловете на недоволните от мерките на държавата ще остават високи. Хората си казват: “Тези се измъкват, а защо не и аз?”.
- Казахте, че българинът дълбоко не вярва в институциите и това е част от причините за войната по пътищата. Очаквате ли все пак нещо да се промени след 2 април?
- Много се надявам компетентните институции и политиците, които отново влизат в кампания, да обърнат внимание на точно този тип проучвания не само на “Тренд”, но и на всички колеги, които се вълнуват от социални теми. Защото тези наши сондажи са червена лампа, която трябва да събуди вниманието на политиците да мислят по темата, когато конструират предизборните си кампании. В някакъв смисъл дори това е услуга, която социолозите им правим, за да видят важните теми.
Впрочем мерките срещу шофирането в нетрезво състояние са сред примерите за консенсус между партиите, които бяха в парламента. Нима не е впечатляващо, че над 2/3 от българите искат още по-строги наказания към тези шофьори? Нима тази тема не може да бъде фокус на която и да било партия и политическа кампания. Преди новите избори политиците биха могли да предложат и популяризират идеи за законодателни промени. Тъкмо по този начин могат да помогнат доверието към държавните институции постепенно да се върне.
CV
Евелина Славкова е родена е през 1989 г. в Сапарева баня
В СУ “Свети Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
Съосновател е на Изследователски център “Тренд” през 2016 г.