17 мига от Гарелов
Известният журналист навършва 80 - горещите точки на планетата и “Панорама” са зад гърба му, но днес пише книги
Историите на Иван Гарелов се делят на два типа. Първият обхваща онези случки и събития, които стават част от журналистическата му кариера. Вторите влизат в душата му и той ги подрежда като част от личния си живот. За тях не прави репортажи или филми, но когато ги разказва, е способен да се разплаче.
През 1976 г. в Ливан вижда една жена пред американската болница с бяла престилка, която нещо вика и хвърля ориз нагоре. Погребвала 3-ия си син, а бялата кърпа и оризът били символи на сватба в смисъл, че той се е оженил за революцията. Жената се казвала Омали и хората я смятали за майката на всички палестинци, тъй като и тримата ѝ синове дали живота си за революцията. “Беше като Баба Тонка, всички бойци я познават, тя нещо ги напътства, кара им се”, разказва Гарелов. Снимал филм за нея, ходил след нея навсякъде и запечатвал с камерата какво прави, “така както се снима президент”.
В тази командировка Гарелов пътувал с жена си. Един ден двамата седели при Омали, когато жената извадила един медал и обяснила, че той се дава на близките на убитите. “Ти си ми вече като четвърти син и ти ще го носиш” и му го окачила.
“С такива хора си поддържам връзките, излизаш от професията и създаваш лична връзка”, казва Гарелов.
Днес обаче голяма част от личните му истории са запазени върху белия лист. Само преди година журналистът, когото всички още наричат Мистър Панорама и използват прочутата му фраза “Часът и мястото на срещата са известни”, написа книгата “Неизпратени писма до Маргарита”. А в навечерието на 80-ата му годишнина, която навършва на 6 февруари, излезе и “Рокендрол, шпионаж и... последен валс” (и двете на издателство “Труд”).
В тях е онзи Гарелов, когото познаваме от екрана - аналитичен, критичен и точен в оценките си за хора и събития, но и Гарелов, чиито човешки истории са достойни за роман.
Как папа Йоан Павел Втори дойде у нас
12 април 2001 г. - събира се инициативен комитет за покана на папа Йоан Павел Втори у нас. В него участват Соломон Паси, Иван Гарелов, Венелина Гочева, която днес е издател на в. “24 часа”, отец Павел от Чирпан и Максим Минчев, светла му памет, бил дълги години шеф на БТА.
На 23 май 2002 г., в навечерието на най-светлия ни празник, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий, папа Йоан Павел Втори стъпва на българска земя. Посещението му е знаково и заради думите на папата на срещата му с президента Георги Първанов: “Никога не съм вярвал в така наречената българска следа в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост”.
Така папа Йоан Павел Втори оневини българите Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, набедени от атентатора Али Агджа, че са били поръчители на покушението.
Първият свободен митинг
17 ноември 1989 г. - първи митинг пред Народното събрание след 10 ноември 1989 г. Иван Гарелов е там с микрофон в ръка и разговаря със Славчо Трънски, който малко преди това държи остра нападателна реч, в която обвинява Тодор Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Два месеца по-късно Славчо Трънски участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари – 14 май 1990 г.).
Ахмед - "осиновен" от Гарелов
Гарелов довежда Ахмед, палестинското момче, през 1981 г. от Ливан. По онова време той снима в местата на конфликти - Камбоджа, Виетнам, Ливан. Намира начин да изведе Ахмед от страната и момчето учи в България. След това се връща в родината си, има свое семейство, три деца. Преди години пак пристига у нас, затормозен от последната война в Южен Ливан. Пак Гарелов му помага да се установи в с. Старцево, Златоградско. Там Ахмед започва работа като джипи, но с твърде ниска заплата, защото пациентите му са малко.
През 2018 г. Ахмед умира, а Гарелов с тъга съобщава вестта в профила си във фейсбук.