ГЕРБ искат министри в НС за промените в Кодекса на труда
Гледаме важен законопроект на второ четене. Важно е да присъства министъра на финансите и социалния, защото решенията, които ще вземем днес са важни и касаят както държавния бюджет, така и всичко в социалната сфера през следващите години. Това обяви от парламентарната трибуна Росица Кирова от ГЕРБ и поиска въпреки днешното заседание на кабинета в парламента да бъдат поканени и членове на правителството докато депутатите гледат измененията в Кодекса на труда, касаещи минималната работна заплата.
Преди това Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" обясни, че първоначалната им идея била МРЗ да се определя на база първите 6 мес. от текущата година и в средата на годината да се знае каква ще е МРЗ за следващата. Искаме по-скорошен период да се взима базата, така че да е по-адекватна. От ПП обаче са готови да обсъждат възможността за 12 мес. - от юли 2022 до юли 2023 г. Промените пък трябвало да влязат в сила от1 януари 2024 г.
От "Възраждане" обаче го атакуваха, че е този, "който предложи тази глупост "брутна МРЗ". "Вие и ГЕРБ. Виждам симбиоза. Докато от ГЕРБ го очаквам, те не са твърдели, че са социална партия, а вие го твърдяхте. В това предложение нямаше нищо социално. Работещите щяха да вземат много по-малко отколкото сега. Това ли е социалната политика на промяната", попита Георги Георгиев. И настоя да чуе дали ПП и ГЕРБ ще оттеглят тези предложения. и да остане изчистения текст на вносителите.
"Има резон за предложението за брутна МРЗ, но не може да стане между първо и второ четене, трябва сериозна дискусия, защото започнаха спекулации, че се маха класа, което не бе вярно", опита да се защити Арабаджиев.
Севим Али от ДПС обяви, че са подкрепили на първо четене в комисия и зала създаването на автоматичен механизъм, с който да се определя МРЗ. И също посочи, че ако има брутна МРЗ хората ще получават по-малко от тогава, когато е била 710 лв.
"Няма императивен текст МРЗ да е 50% от средната, това е референтна стойност", защити поправките на ГЕРБ Деница Сачева. В крайна сметка тя предложи да отпадне думата "брутна" и да остане "МРЗ за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата в размер на 50% от средната работна заплата от предходната година" и предложи текстът да влезе в сила от 1 януари.
Драгомир Стойнев обаче настоя, че промяната трябва да влезе в сила по-рано и посочи, че при въвеждането на МРЗ идеята е била да се "търси социална справедливост и да се преодолее експлоатацията на работниците". Той напомни, че България е на едно от първите места с най-мн работещи бедни. "До сега се гледа тавана и се определя МРЗ. Трябва да има правило и, за да няма недоразумения кой е надделял в тристранния съвет, трябва да има правило веднъж за винаги", настоя ексминистърът. И припомни, че на предизборен дебат съпредседателя на ПП Кирил Петков се съгласил с механизма на БСП - МРЗ да е 50% от средната.