13 години (не)променената прокуратура на прицел, но и този парламент не я реформира
Иван Гешев още в една предизборна кампания ще бъде тема за разделение
И този парламент не успя да гласува механизъм за разследване на главния прокурор.
Противниците на Иван Гешев ще имат на разположение още една предизборна кампания, за да обяснят защо и как ДПС, ГЕРБ с нокти и зъби пазят статуквото.
Обратно - ДПС и ГЕРБ ще се кълнат, че и те искат вече този механизъм, но без “опити за изнасилване” на парламента (по председателя на правната комисия Радомир Чолаков). С подобно цветисто обяснение той напомни на правосъдния министър, че не може закон, внесен на 30 декември, да мине за месец на първо и второ четене. Без да броим как ГЕРБ “залавяха” Христо Иванов и Кирил Петков в бягства от залата точно когато се дебатира съдебната реформа.
Защо обаче се случва всичко това вече 13 години - да се твърди, че прокуратурата за разлика от съда, е нереформирана, и да не можем да го направим?
Краткият отговор, както обича да се изразява небеизвестният адвокат Николай Хаджигенов, е, защото нито е лесно, нито някой знае как да се случи.
Всъщност политическото заклинание “съдебна реформа” винаги звучи добре на предизборни митинги, а удря на камък, когато трябва да се облече в конкретни законодателни текстове. Веднъж, защо те влизат в противеречие с конституцията, създавайки извънредно законодателство. Втори път, защото най-често се прави от хора, които не са влизали в съдебната зала (пак по Хаджигенов).
И не на последно място, защото когато се пишат закони у нас, се мисли за конкретен човек. Преди беше Сотир Цацаров, после Иван Гешев. Как щеше да бъде, ако главни прокурори бяха например Христо Иванов, Татяна Дончева, Ина Лулчева, Атанас Атанасов... (името на лидера на ДБ е от репликата, която повтаряше Цацаров като обвинител №1 - че тогава нямало да има нужда от реформа)
По тези причини механизмът за разследване на главния прокурор (да се разбира днес - закон за Иван Гешев) оттече в канала, засега.
Май единственият оптимист е шефът на правната комисия Радомир Чолаков, който си мисли, че има политически консенсус, а академичната правна мисъл ще помогне да се реши десетилетната криза. Дотук не помогна дори включването на казуса с главния прокурор в плана за устойчивост и обвързването с траншове от милиони евро.
Сега текстовете трябва да се преработят значително и затова Чолаков кани преподаватели.
Всъщност един от проблемите в нашето законодателство е, че
рядко се чува мнението на учените и практиците
Проблемът при тях - университетски преподаватели, действащи адвокати, прокрори и съдии, е, че те се толкова разделени на лобита (а често и с тежки зависимости), че интересите и неприязънта им взимат връх над аргументите на правото. Ако обаче това някой публично намекне дори, следват обвинения, че или си част от статуквото, или от “кресливите умни и красиви”.
И така (предизвестено) във вторник на изпроводяк на 48-ия парламент механизмът скара Радомир Чолаков и правосъдния министър Крум Зарков.
“Опит за изнасилване
на Народното събрание и груб натиск” - така шефът на комисията определи призивите на министъра депутатите да го приемат. “Натискам и ще продължа да натискам, докато никой не е над закона”, отговори Зарков.
През последните 4 дни министърът в масирана кампания във фейсбук провокира депутатите “да направят и невъзможното”, за да мине и второто четене на механизма.
Чолаков във вторник му напомни: “Чувал съм хиляди пъти Крум Зарков да казва как Народното събрание не може да бъде гумен печат на правителството. Не разбирам защо очаква това НС да бъде негов гумен печат в служебното правителство.” Юристът от ГЕРБ дори се изненада от Зарков, който “уж беше добър юрист”, а не обяснявал добре на обществото. Защото след първо четене следват 14 дни за предложения, после обсъждане пак в комисия, накрая дебат и гласуване на второ четене в пленарната зала. Правилникът позволява срокът между двете четения да се съкрати на 3 дни, но този парламент си отива утре. В буквалния смисъл.
Какво предвиждат промените?
Предлага се наказателен съдия с ранг на върховен да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. Този съдия, който може да е от всички съдилища без районните, временно ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура от Висшия съдебен съвет.
Измененията предвиждат и процедура по временно отстраняване на главния прокурор, както и съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления.
Правителството предлага още парламентът да не може да вкарва във ВСС съдии, прокурори и следователи, а само учени по правни науки, адвокати и други.
“Проектът е писан на коляно”, е мнението на зам. главния прокурор Борислав Сарафов.
По него е работено повече от 8 месеца, опонира зам. правосъдният министър
Емил Дечев - той ръководи екипа, работил по механизма
Преди да заеме поста, беше активен член на съюза на съдиите. А това е организацията, която през последните години е най-сериозният критик на обвинител №1 заедно с “Да, България”. Едно от лицата на тази партия - Надежда Йорданова, първа се зае като правосъден министър да въвежда промяната.
Според авторите подобен механизмът за разследване е важен по две причини.
Първо, заложен е в плана за устойчивост и от него зависи вторият транш от пари. Втората е, че досега
България е била осъдена по близо 70 дела, първото от които “Колеви” през 2009 г.
От прокуратурата обаче повтарят, че Брюксел не е искал да слагаме механизма в плана, това е наше решение. Действително той беше включен от служебните правителства на Румен Радев, а после от това на Кирил Петков.
Другият основен аргумент на противниците на механизма е, че от 2009 г. прокуратурата се е променила. При направената през 2015 г. конституционна реформа по идея на Христо Иванов, тогава правосъден министър, правомощията на главния прокурор са били силно ограничени. Той вече е само административен ръководител на другите шефове в прокуратурата и не може да влие върху дела.
Влияе косвено, защото прокурорската колегия на ВСС е подчинена на главния прокурор, а тя решава както за възнагражденията, така и за кариерното израстване на прокурорите, е аргументът на поддръжниците на механизма.
Прокуратурата видя в проекта извънредно законодателство, каквото конституцията ни забранява, защото се създава закон само за няколко човека - главния прокурор и заместниците му.
Другият ключов момент е въвеждането на съдебен
контрол върху отказите на прокуратурата да образува наказателни
производства Съдиите от ВКС обаче са на мнение, че тогава съдилищата ще бъдат затрупани и правораздаването ще стане още по-бавно.
ВСС също не приема предложенията. Кадровият орган не е съгласен наказателен съдия да става прокурор - според конституцията съдиите правораздават, а прокурорите следят за спазване на законността. Т.е. има коренна разлика между двете професии и опасенията са чисто практически.
Освен това ВСС не одобрява служители на МВР, определени от вътрешния министър, да поемат тези разследвания, а не следователите. Ако МВР ги поеме, това ще е
поставяне в зависимост от изпълнителната власт,
изтъкват кадровиците. Отхвърлят и това да бъдат заставяни да назначат за проурор този, когото Наказателната колегия им посочи.
Ще има ли кандидати, питат членове на ВСС. Въпрос на престиж е, отговаря Емил Дечев.
Според ВСС разследването на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници, може да се осъществява от всеки един обвинител, както прие и Конституционният съд през 2019 г.
Тогава правителството на ГЕРБ отправи питане заради техния проект, който предвиждаше шефът на инспектората към Върховната касационна прокуратура да разследва главния. Съдът обаче единодушно каза, че няма пречка всеки обвинител да се натовари с това разследване.
Сега съмненията освен около това време ли не стигна на политиците, или воля, са дали този проект ще издържи в Конституционния съд. Иван Гешев вече даде да се разбере, че ако бъде приет в този вид, ще го прати там.