15 хил. рибки спасяват Панчаревското езеро от изчезване, 1/5 вече го няма (графика, снимки)
Заради наноси и боклуци водата в басейна е намаляла с над 1 млн. кубически метра
Tри различни министерства и техните ведомства плюс община са собственици на Панчаревското езеро. Но грижите за него са обратнопропорционални на броя на стопаните му и както е тръгнало, езерото скоро може да изчезне.
И това не е хипербола. Според паспорта на това водно съоръжение в него трябва да има 6 450 000 куб. метра вода. При направено преди 2 години подробно изследване на дъното на езерото, при което то е мерено метър по метър, е установено, че целият му воден обем е всъщност 5,4 млн. куб. м. Т.е. изчезнали са 1 млн. куб. м, или една пета.
Причината е в многото наноси, част от които идват по естествен път с водата на Искър, който се влива в него. Но видимо има все повече водорасли, което е сигурен белег, че водата е замърсена. Езерото
не е почиствано сериозно от над 40 години
За последен път професионална техника за драгиране е влизала в него през 1981 г. за световното първенство по водни спортове за младежи. Но събития от подобен мащаб в момента не могат да се организират и дори тренировки се провеждат трудно.
Предприятието “Напоителни системи”, което е към земеделското министерство, стопанисва язовирната стена и изпускателните кранове. Бреговата ивица от североизточната страна се стопанисва също от земеделското министерство, защото тя в по-голямата част е държавен горски фонд и попада в зона по “Натура”.
За другия бряг грижата има Столичната община - район “Панчарево”, в който попадат самото Панчарево откъм югозападната страна, съседното Кокаляне и Герман отсреща.
Отношение има и Министерството на младежта и спорта, което стопанисва или е раздало за обгрижване доста спортни съоръжения. Има и частни съоръжения, заведения и т.н. За самата вода отговаря Министерството на околната среда и водите. То решава какви количества от езерото за какво ще се използват и прави график за това всеки ден, а от друга страна, трябва да наблюдава качеството ѝ.
Според шефката на клона на “Напоителни системи” за София Веселка Нинова преди години водите на езерото са използвани за напояване на цялата източна част на Софийското поле чак до Елин Пелин. “Сега, за съжаление, около София се строят логистични бази, жилищни комплекси, а земеделие няма и затова вода за напояване от Панчаревското езеро не се подава”, каза тя.
Но функцията на язовир все още остава.
Бизнесменът Георги Спасов е собственик на понтона до Гребната база, който след укрепителни работи преди три години бе превърнат в сцена, върху която Софийската опера провежда фестивала “Музи над водата”. “Миналото лято директорът на операта Пламен Карталов организира със собствени сили почистване на водите в района на понтона, защото гледката бе ужасна. Но силите му стигнаха само за повърхностно почистване на водата от многото боклуци. Водният басейн
има нужда от специално почистване на цялото дъно,
тъй като част от замърсяването идва от естествените наноси от реката, а това се чисти само с техника”, каза пред “24 часа” Спасов.
Според него другият източник на замърсяване са фекално-битовите води, чието вливане се забелязва най-вече около мястото, където Бистришката река се влива в езерото. Там през всички сезони има огромни количества зеленикаво-кафяви водорасли, но особено силно избуяват лятно време.
Заради огромната растителност на 11 ноември м.г. във водите бяха хвърлени 12 хиляди рибки бял амур и още 3 хиляди толстолоба. Това са две от най-разпространените у нас сладководни растителноядни риби, от които се очаква по естествен начин да почистят езерото от растителността.
Лошото е, че поне засега рибките са малки и
видим резултат от това няма как да има
“Трябва да имате предвид, че тези усилия ще имат много по-добър ефект, ако зарибените рибки се опазят, докато укрепнат достатъчно, че да могат да окажат дълготрайно положително въздействие”, каза пред “24 часа” изпълнителната директорка на Агенцията по рибарсто Ваня Стаматова.
И тъй като имало опасност рибите да бъдат изловени, преди да опасат растителността, на 16 декември е подготвена заповед на земеделския министър, с която риболовът в Панчаревското езеро се забранява напълно за срок от 1 година. Предстои скоро тя да влезе в сила, но противно на очакванията, поне засега рибарите не възразяват или поне не го правят публично. Независимо че Панчаревското езеро се слави с това, че от години насам за него няма забрани за риболов дори в размножителния сезон на рибите.
Има и други проблеми. Район “Панчарево”, в който влизат и Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен и дори Казичене, още се застроява. Преди няколко седмици на сайта на района бе качено поредното инвестиционно намерение – строеж на хотел, гребна база и обслужваща сграда върху площ, малко над 3 дка, с 10 паркоместа.
Имотът се намира в землището на Герман, т.е. от другата страна на езерото, но е до самата вода. Според описанието хотелът ще е на 3 етажа с 50 легла. И отпадните води от всичко това ще се заустват в изгребна яма. Защото Панчарево, както и Кокаляне
все още нямат канализация
Което е най-големият феномен - по принцип отпадните води от цяла София след пречистване в станцията, която е в Кубратово, се вливат отново в река Искър на север от София. А Панчарево, което е досами същата река, няма как да зауства отпадните си води в нея, защото те не са пречистени.
Изграждане на пречиствателна станция за този район и канализационна мрежа, които ще струват около 100 млн. лв., бе предвидено в първия вариант на плана за възстановяване и устойчивост, но още при предходното служебно правителство проектът отпадна.
Липсата на канализация и на пречиствателна станция е всъщност сред най-важните причини Панчаревското езеро да се замърсява. Защото е немислимо всички тези спортни съоръжения, заведения, хотели, плувни басейни и т.н., които са наобиколили езерото, да са чак толкова стриктни, че да не замърсяват по никакъв начин водата в него.
Най-малкото дъждовната вода, която се стича от булевард “Самоковско шосе”,
отива право в езерото,
което не е най-добрият вариант. Според експерти по ВиК дъждовните води в урбанизираните райони също трябва да минават през канализационната мрежа и пречистване, а не да се стичат свободно във водните басейни, защото ги замърсяват.
Самият булевард “Самоковско шосе” е друг пример за това как многото стопани повече пречат нещата да вървят, отколкото да помагат. По принцип това е второкласен републикански път и за него трябва да отговаря АПИ.
Но преди няколко години Столичната община и пътната агенция подписаха протокол, според който шестте километра между Горубляне и обръщалото на автобуса за Кокаляне бяха поети от общината.
Тя обаче не може да направи основен ремонт на тези шест километра. Поне докато не се изгради канализация, както и газопровод, и местното енерго не положи всички кабели под асфалта, защото теренът е такъв, че това е единственото място, през което може да мине такава инфраструктура. И ще се получи така, че
първо се асфалтира, а после се копае
Ако примерно основният ремонт бъде платен по европейска програма, асфалтът не може да се пипа през следващите 5 години, в противен случай общината трябва да връща парите. Затова в момента основният път до Панчарево и Кокаляне, по който се стига и до Самоков и Боровец, само се кърпи, но не може да се ремонтира основно.
А колкото до почистването на самото езеро, не е като нищо да не се прави. През 2020 г. земеделското министерство проведе обществена поръчка за изработване на проект за почистване на чашата на язовир “Панчарево” от наноси на стойност 184 000 лв.
Избрана е фирма, която е изработила проекта и решението на министерството е проектът да се приложи. За целта обаче трябват 12 млн. лв. по цени от 2021 г.
Оттогава се смениха още двама земеделски министри и както казва кметът на район “Панчарево” Николай Гюров: “Всеки път обясняваме на следващия министър колко ни е важно и всеки път нещата почват отначало”.