Българчетата стават по-умни от родителите си, с най-висока успеваемост са в Пловдив
Противно на песимистичните оценки, българите стават все по-интелигентни. Този може би изненадващ за някои извод се налага от информация, предоставена от Менса България специално за "24 часа - 168 истории".
Редовните тестове на Световната организация на хората с висок коефициент на интелигентност показват, че персентилът на хората у нас към 2022 г. се е повишил значително спрямо 2009 г. Персентил е мярката, която измерва процентното съотношение между надвишилите 148 или 132 точки в зависимост от използвания тест и останалите хора.
В Mенса се приемат много различни тестове, стига да са стандартизирани, нормирани и одобрени от асоциации на професионални психолози. Два от най-известните IQ тестове са “Станфорд-Бине” и “Кател”. Това означава, че когато си се явил на тест и си събрал над 148 точки например в тест на “Кател” или 132 точки по скалата на “Станфорд-Бине” имаш 98 персентила и по този начин си попаднал сред двата процента най-умни хора в света.
Съвсем малко са тези, които притежават 99 персентила, а стойност 100 не съществува, тъй като интелигентността е безкрайна величина.
“На базата на тестовете, които провеждаме, може да се каже, че българите стават по-интелигентни - обяснява Даниела Лечева, национален надзорен психолог в Менса България. - Съвсем наскоро прегледах резултатите от 2009 г. Тогава успеваемостта на тестовете е била 26,00% от явилите се.
Докато за миналата година при нас тя беше 26,77%, което наистина може да се тълкува като повишаване на интелигентността на сънародниците ни. Другата хипотеза е, че при нас се явяват само хора, които подозират, че са високоинтелигентни и искат да си го докажат.”
Любопитното е, че данните на Менса опровергават популярната теза, че в последните десетилетия България се е появило “чалга поколение”, което не обича да чете.
“Информацията е на основата на тест, който се проведе миналата година за първи път у нас сред деца от 10 до 14 години и е с вариант за директно членство в Менса.
На база на явилите се деца до 14-годишна възраст най-високата успеваемост е в Пловдив - там децата са с най-висок персентил - информира по този повод Лечева. - На второ място е Русе, следван от Варна и Гоце Делчев, а София и Плевен заемат съответно 5-о и 6-о място. Тоест поне от тези, които са се явили при нас, най-интелигентните не живеят в столицата”
В същото време в Гоце Делчев са се явили малко деца, тоест извадката е по-малка, но от явилите се е по-напред от София.
“В големите градове – София, Пловдив и Варна, стандартно провеждаме тестове през няколко месеца, докато в по-малките - когато се съберат достатъчно хора, желаещи да участват - обяснява и Милена Арав, председател на Менса България. - Така през тази година на 29 април очакваме да посетим за първи път и Велико Търново.
Важно е също така да се каже, че класацията се прави за явилите се при нас, а не става дума за някаква представителна извадка. Но все пак те са с изявен интерес, а децата са една крачка напред спрямо другите, защото се грижат да решават такъв тип логически задачи. Необходимо е да уточним, че в международен план с цел да се избегне некоректното сравняване на резултатите вече не се дават точки, а единствено персентил.”
Разгледани според половата принадлежност на детския тест най-висок среден персентил показват момчетата, родени в Пловдив и Русе. След тях се нареждат момичетата, родени в Пловдив, а след тях наравно са момичетата, родени в София и Варна, информират още от организацията.
Докато на теста “15+ години” най-високи са средните резултати на живеещите в Русе, следвани от Варна, след нея са София и Пловдив. Броят тествани в тази възрастова категория в градовете Гоце Делчев и Плевен е малък, за да може да се правят конкретни изводи, но ако все пак ги включим - Гоце Делчев изпреварва Плевен. На този тест по-добре се справят жените, отколкото мъжете, в градовете Варна, Гоце Делчев и Плевен. А по-успешни са мъжете от Пловдив, Русе и София.
Като цяло по съотношението на високоинтелигентните жени спрямо мъжете сме сред водещите нации в света, отбелязват с гордост от българския отдел на организацията. У нас то е 63% към 37% в полза на мъжете и по този показател изпреварваме много от развитите държави.
Всъщност България е на 4-о място от всички държави - след Франция, Пакистан и Босна и Херцеговина. А след нас остават такива страни като Германия (66% на 34%), Великобритания и Белгия с по 65 на 35%, както и САЩ, където умните жени са 33% от общия брой на членовете на Менса.
Резултатите на организацията се смятат за изключително престижни. Менса е със сериозни традиции и съществува вече от 76 години. Началото е поставено в Англия през 1946 г. и до 1960 г. е предимно британски клуб. Впоследствие обществото на високоинтелигентните хора има бурен растеж в Америка. А към днешна дата около 90 страни по света са членки на международната организация с общо над 145 000 членове.
От 1991 г. започват да се провеждат първите тестове в България и вече над 30 години имаме българска организация. 1 октомври е обявен като международен ден на интелигентността.
Даниела Лечева, психолог на Менса: Успех в училище не гарантира висок коефициент
- Госпожо Лечева, какво предимство дава членството в Менса?
- На този въпрос обичам да отговарям така - каквото сам си извлечеш от него. Но зависи какво търсиш. Някои хора намират съобщници и започват заедно общ бизнес. Други се информират за някакви научни открития, публикации, до които можем да достигнем благодарение на международната Менса. Правят се сбирки по градове и каквито и да е инициативи в подкрепа на развитието на интелекта. Аз например водя развиващи занимания с надарените младежи в младежката Менса.
- Какво е участието в тестовете у нас?
- 2022 г. беше третата година по най-голям брой проведени тестове. На косъм се разминахме от втората най-добра година. През 2009 г. са били по-малко. Точната цифра за миналата година е 654 проведени теста. Като от тях в категорията деца под 15 години са 157 души.
- Каква са вашите функции в организацията?
- В Менса съм национален надзорен психолог, като част от задълженията ми са да съблюдавам правилното провеждане на тестовете за интелигентност, да ги оценявам, да изпращам доклади до международната Менса и международния психолог. Изминалата кампания продължи около 3 месеца. В нея пропътувах над 2600 километра, прекарах 36 часа в път за да проведа тези тестове. В много различни градове и училища тествах.
Участвам и в срещи с колегите от другите държави, да нанасяме промени в условията на тестове, ако са необходими. Също така контролирам, като периодично се провеждат обучения и опреснителни курсове на колегите, които водят тестовете.
- Възможно ли е някой да препише верните отговори?
- Ние се стараем да не се допускат такива прецеденти. Даже участниците попълват една бланка, в която се казва, че ние следва да се обърнем към органите на реда, ако забележим, че се преписва или, че се опитват по-скоро да копират теста и да го разпространят.
- Как да определим интелигентността?
- Моето любимо определение е: способността да се справяме с непознати задачи. А също и да натрупваме успешен опит от задачи, които вече са зад гърба ни. Засягате една интересна тема - за многофакторната интелигентност. Тя е и отричана, и потвърждавана. Аз лично харесвам тази теория, защото говори за различните аспекти на интелигентността - например междуличностна, емоционална, логико-математическа интелигентност, към която спада и нашия тест, както и вербалната. Наистина много хора са в недоумение как например децата им имат пълни шестици по литература или детето им говори по-добре от някои възрастни, но на нашият тест са се представили на средно ниво. Този факт го обяснявам точно с тази многофакторна интелигентност. И водещата е вербалната, а не логико-математическата, която ние изследваме.
- Тогава обективна ли е картината, която дават вашите изследвания? Някои може да имат просто по-добра памет...
- Между другото, един от съпътстващите фактори при част от хората с по-висока интелигентност е именно феноменалната памет. При някои други, особено в училищна възраст, много си личи, когато кажат: “Той не иска да учи” или “той разваля дисциплината в клас”, но когато говорим за изключително високоинтелигентно дете, материалът, който му се преподава за тази възраст, на него му е скучен и то има нужда от по-голямо предизвикателство - затова нарушава дисциплината и е разсеяно.
Другото интересно е, че наистина има обвързаност на конкуренцията при кандидатстване в училищата и гимназиите с това какъв резултат показват на нашия тест. За училищата, за които има много повече кандидати и е по-голяма борбата да се влезе там са и по-високите резултати на нашия тест, съответно по-високоинтелигентните деца.
- По-интелигентни ли стават хората?
- Ако говорим в световен мащаб, по принцип общата интелигентност на населението на планетата нараства периодично. Защото единият аспект на интелигентността е това, че ние се научаваме да решаваме вече познати проблеми, и съответно и този вид интелигентност нараства. Този факт оценихме и с колегите, затова намалява времето, за което се провеждат тестовете. До миналата година то беше 30 минути, а сега вече ще бъде 20 минути.
- Имате ли някаква статистика за количеството на интелигентните хора у нас?
- Имаме някаква извадка. За момента тя е скромна спрямо населението ни. Мога да сравнявам резултатите, които съм получила до момента, но не е задължително големите успехи на математически състезания да означават и висок коефициент на интелигентност. Затова пък решаването на задачи може да помогне.
- Какви са въпросите във вашите тестове?
- Те са картинни и има една липсваща част и една зависимост, при която се променят картинките. Има шест възможни отговора, от които кандидатът трябва да каже кой според него е верният.
- Определяте ли коефициент на интелигентност?
- Има само персентил - това е международно изискване вече резултатите да се дават в персентил, защото съществува голямо разнообразие на тестове за интелигентност и всеки мери до различен таван на IQ-то. Докато персентилът може да се сравнява от тест до тест. Така например, ако имате персентил 60, това означава, че ако за същото време се явят 1000 души, вие ще имате по-висок резултат от 600 от тях. И за да влезеш в Менса ти трябва персентил 98 или 99.
- Защо тогава хората да се явяват именно на този тест?
- Защото ще получат реална и валидна оценка на нивото си на интелигентност. Освен оценка в персентил, за която говорихме по-рано, ще получат и качествена оценка, т.е. ниво под средната интелигентност, средна интелигентност, висока интелигентност или изключително висока интелигентност.
Скалата на официалния ни тест е създадена на база първоначално тестване на повече от 7000 души в различни възрасти и степени на образование. За неговата валидност редовно следим екип от психолози от всички държави, в които има национални Менси. Статистиката от всички проведени тестове се използва за периодично актуализиране на скалите, когато има нужда.