В 7 държави от ЕС пенсионират по-рано от България, само в Литва има по-ниска от нашата пенсия
Най-дълго работят в Дания, Италия и Германия, най-малко - във Франция и Гърция
България е на едно от челните места по най-ранно пенсиониране в ЕС, като преди нас са само 7 държави. Това показва справка на “24 часа” към 1 юли 2022 г. И в същото време българите получават едни от най-ниските пенсии в Европа.
Проучването ни бе провокирано от публикация на “Дойче веле” за протестите във Франция, където Еманюел Макрон прави пореден опит да вдигне пенсионната възраст на 64 г.
През 2022 г. мъжете в България са се пенсионирали на 64 г. и 5 месеца и със стаж от 39 г. и 2 месец. При жените възрастта е 61 г. и 10 месеца, а изискванията стаж - 36 години и 2 месец. Като възрастта се вдига плавно докато се изравни на 65 г. през 2037 г. Това е и най-масовата възраст за пенсиониране в ЕС. И докато гоним останалите държави, пенсиите у нас продължават да са едни от най-ниските. Минималната през миналата година е била 467 лева, или 239 евро.
Най-рано хората се пенсионират във Франция - на 62 г.
Но минималната пенсия е почти три пъти по-висока - 673,76 евро.
На 62 г. се пенсионират и в Гърция, но при 40 години осигуряване. При стаж от 15 г. възрастта е 67 г. От 2021 г. минималната възраст за пенсиониране се коригира на всеки 3 г. спрямо очакваната продължителност на живота. В Гърция минималната пенсия се нарича национална и е в размер на 384 евро. Максималната пък е 12 национални пенсии.
Във Финландия възрастта за пенсия е 63 години за двата пола, а минималната пенсия е в размер на 922,42 евро.
В Чехия мъжете се пенсионират на 63 г. и 10 месеца. Възрастта при жените зависи от броя на децата. Ако нямат, тя е 63 г. и 10 месеца. При едно дете възрастта пада с 8 месеца. Ако имат две деца, жените могат да се пенсионират на 62 г. и 2 месеца. С година пада възрастта за 3 или 4 деца. Ако имат над 5 деца - на 60 г. и 2 месеца.
И при чехите възрастта се вдига докато достигне 65 г. Като в Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата.
В Естония и мъжете, и жените се пенсионират на 64 г. и 3 месеца без да има изискване за стаж. Като до 2026 г. възрастта ще стигне 65 г. След тази година тя ще се обвърже с очакваната продължителност на живота. В Естония минималната пенсия е 255,18 евро.
В Словакия възрастта за пенсиониране се определя от годината на раждане, пола и броя на отгледаните деца. Но
не може да е по-голяма от 64 г.
Минималната пенсия се определя спрямо стажа. Тя започва от 334,30 евро и стига до 630,70 евро за тези с най-много стаж.
В Литва мъжете се пенсионират на 64 г. и 4 месеца, а жените - на 63 г. и 8 месеца и отново има увеличение докато през 2026 г. стигне 65 г. Тук няма минимална пенсия, но за хората, които се пенсионират със стаж до 15 г., тя не може да е по-малка от 225,84 евро. Това е първата пенсия в ЕС, която е по-малка от нашата минимална.
Най-дълго работят в Германия, Италия и Дания, където възрастта е 65 г.
Дания дори планира пенсионната възраст да се увеличава постепенно и да стигне до 69 г. през 2035 г. Те и германците нямат минимални пенсии. В Италия най-ниската пенсия е 568 евро.
В Португалия мъжете и жените се пенсионират на 66 г. и 7 м. Там възрастта се определя спрямо продължителността на живота. Минималната пенсия там също е според стажа, като варира от 278,05 евро до 402,32 евро.
На същата възраст, като португалците се пенсионират и в Нидерландия. През тази година възрастта там се вдигна до 66 г. и 10 месеца. А догодина ще е 67 г. и от 2025 г. ще е вързана с увеличаването продължителността на живота. И тук няма минимална пенсия.
В Испания хората се пенсионират на 65 г. За самотните възрастни пенсията е 721,20, а за тези, които живеят със съпруг/а е между 685 и стига до 890,50 евро. За хора под 65 г. - за самотни пенсионери 675,20 евро, а за семейните започва от 638, 20 и стига до 834, 90 евро.
В Австрия при определяне на минималната пенсия също има значение дали живеят сами. За самотни пенсионери е 1030 евро на месец, а за семейни - 625 евро.
Българската пенсионна система обаче е 9-ата най-стабилна в света
и е по-добра от тези на Германия, Франция и почти всички останали в ЕС. Това се твърди в глобалния пенсионен анализ на германския финансов конгломерат “Алианц” от 2020 г.
На първо място в класацията е Швеция, следват Белгия и Дания. Освен тези 3 държави в ЕС единствено нидерландската пенсионна система, която заема 7-ото място, е посочена като по-добра от българската.
Основното предимство на България е стабилността на пенсионната система, става ясно от анализа. По този критерий страната ни е поставена на 2-о място в света след Индонезия.
Това, което класира напред българската система, е въвеждането на реформата, с която възрастта за пенсия ще стане 65 г. и за двата пола до 2037 г. Паралелно с това България значително намалява размера на пенсията при ранно пенсиониране, посочват в доклада си икономистите от “Алианц”. По този показател Германия е посочена като негативен пример, защото се е отказала да повишава пенсионната възраст над сегашното ниво от 67 г.
Ниската продължителност на живота у нас също прави пенсионната система стабилна, става ясно от анализа.
Българските мъже изкарват под 15 г. в пенсия,
преди да починат, жените успяват да преживеят около 17 г., посочва анализът на “Алианц”.
За сравнение в Австрия и Германия например в момента жените успяват да получават пенсия над 20 г., а мъжете са близо до тази квота.
Най-слабото класиране на България е по адекватност на пенсионната система, т.е. колко хора получават пенсия от тези над 65-годишна възраст и какъв е нейният размер спрямо дохода им преди пенсиониране. Както във всички европейски държави, българската пенсионна система осигурява пенсия на почти всеки, навършил 65-годишна възраст.
По втория критерий - до каква степен доходът от пенсия замества този от заплата, “Алианц” посочва, че в България това е 70%. Изчислен е обаче на базата на пенсията на мъж, получавал средната заплата. Реално този коефициент в България е около 46 на сто.