Пеканов: Индексация на договорите по плана не е предвидена, трябва национално финансиране
Индексация по договорите със средства от Плана за възстановяване и устойчивост не е предвидена, тя трябва да се случи с национално финансиране.
Това обясни вицепремиерът Атанас Пеканов на въпрос на председателя на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Любомир Качамаков по време на конференцията "Парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове", организирана от "24 часа" и най-голямата работодателска организация у нас - КРИБ.
Качамаков попита с какви средства ще се обезпечи една бъдеща индексация на договорите по плана за възстановяване и устойчивост и дали е предвидена такава, както и кога ще е готов единният механизъм за всички възложители по прилагане на методиката, приета от Министерския съвет.
Пеканов посочи, че подкрепя по-голямото участие на национален ресурс, като разговори се водят с финансовото министерство, но индексация категорично трябва да има. По отношение на методиката Пеканов отговори, че тя също трябва да се изработи от финансовото министерство.
По думите му към процес на индексация гледат много държави, тъй като високата инфлация затруднява реализацията на проектите.
Пеканов подчерта още, че към момента планът ни е наддоговорен с около 1 млрд. лв. поради преизчисляването на ресурса, който страната ни ще получи. Вместо 12,6 млрд. лв. България ще вземе общо 11,7 млрд. лв. по двата транша.
По думите на вицепремиера включването на нови проекти е трудно от гледна точка на това, че и текущите ще изискват национално дофинансиране.
"Регламентът ясно казва, че евентуални промени в плана са само по линия на невъзможност нещо да се случи", поясни той и даде пример с промените по линия на невъзможността ни да затворим въглищните централи в договорения срок.
"Други промени в секторни политики трудно могат да се правят, защото не можем да обосновем нуждата. Европа се опитва така да фиксира публични инвестиции, залагането на нови проекти ще постави под въпрос тяхната реализация, защото няма време", обясни вицепремиерът.
На форума той получи и писмо от Националния борд по туризъм за включване на проекти от сектор туризъм в Плана за възстановяване и устойчивост.
"Процедурите, които са планирани по плана, са изключително важни за бизнеса, много добре структурирани. Апелирам максимално бързо много голям обем от средства да бъдат предоставени. По процедурата за технологична модернизация над 1470 проекта останаха в резервни списъци. Методиката за оценка е свързана с финансови показатели, но предприятия с много близки финансови показатели получават различна оценка. Това, което ние написахме от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели, е да се предложат допълнителни средства. Предложението ни е да се наддоговорят пропорционално компаниите в списъците с резерви, за да могат тези фирми максимално бързо да реализират проектите си. Вторият е за очакваната процедура за фотоволтаици. Средствата обаче ще стигнат за още по-малко предприятия, защото максималният размер на гранта е 1 млн. лв. От кандидатстващи 6-7 хил. проекта ще има пари за 550. Добре е да бъдат подпомогнати много повече компании. В Австрия в последните 8 г. има постоянно отворена процедура. Какво може да предложим, защото парите няма да стигнат? За фирмите с до 400 работници имаше изискване финансовите им показатели да влизат в критериите на средни компании, което е малко невъзможно. Затова от АОБР предложихме финансовият показател да отпадне или много да се повиши", каза Теодора Овчарова, съпредседател на Съвета по европейски програми в КРИБ.
Подкрепям да търсим финансиране за тези програми, към които има интерес. За програмите за ВЕИ трябва да търсим начин ресурсът да се увеличи, но това трябва да е посоката, отвърна Пеканов.
Имаме статистиката и емпирични доказателства, с които можем да подкрепим отварянето на диалог с ЕК. Има буфер в плана за 40 млн. лв., който трябва да се използва за наемане на външни консултанти, главната дирекция се отказва от този ресурс, това ще даде възможност този ресурс да се върне и да увеличи процедурата по технологична модернизация, ще помогнем на няколкостотин организации да осъществят проектите си, коментира и министърът на иновациите Александър Пулев.
Лимитът за ВЕИ бе увеличен на 200 млн. лв,. защото преди бе заложен 20 млн. лв. Представете си какъв щеше да е разговорът сега, ако още бе така, допълни Пулев.
Какво може да се добави към жилищните фондове, за да се ускори и увеличи обемът и в програмите за декарбонизация да се включи предметът сгради, попита Иван Велков от Българската строителна асоциация към Българската стопанска камара.
От една страна, подкрепям и смятам, че енергийната ефективност е много важен приоритет. Той е и приоритет на Европа. От друга страна - над 1 млрд. и половина са отделени за целта в плана. Смятам, че законът за управление на етажната собственост щеше да е добре да мине в този парламент, дори не разбрах защо депутатите изобщо не го разгледаха, а той бе добре подготвен от МРРБ. Сериозен ресурс е отделен вече по плана. Кандидатстванията са отворени до май. Надявам се във втория етап да подобрим проектите там, където е имало проблеми, отвърна Пеканов.
Има ли яснота, разбрахме, че вече две фирми са избрани да управляват фонда за декарбонизация, но не е ясно дали той ще бъде структуриран като останалите фондове или ще се управлява от едно място, попита Надя Данкинова, изпълнителен директор на „Фонд за устойчиво градско развитие на София“ (ФУГРС).
Тези детайли тепърва ще се доработват. Преди няколко седмици имаше решение на Министерския съвет, което не дефинира ясно функциите, а възложи на МРРБ и Министерството на иновациите да разработят предложение, отвърна Пулев.
Интензитетът на безвъзмездните финансови помощи масово падна, но възможно ли е тези за научен труд да бъдат предвидени по-високи от 50%, попита пък Станислав Младенов.
Интензитетът пада във всички тези програми и се заместват с други инструменти. Краткият отговор е, че това е тенденцията и насоката от Европа. Реално сега няма условия една куха фирма да дойде при положение, че имаме изискване за самоучастие с 50%, отговори Пулев.
Най-големите фондове - регионалните, са останали накрая, ние апелираме да се започне работа и по предоговарянето на този фонд, каза Стоян Ставрев, член на УС на КРИБ.
Опитваме се на пълни обороти да си подпишем всички оперативни споразумения. Не е идеален сценарият, в който влязохме в кабинета на 2 август и нямаше нито една одобрена структурна програма. Приключихме с всички проекти на обща стойност 20 млрд. лв. Ще приоритизираме това, отвърна Пулев.