Проф. Веселина Вълканова: Смисълът на журналистиката са обществените дела - напомня на политиците защо са там
Специализираното обучение е за бъдещи професионалисти, които ще влияят сериозно върху обществения живот, казва деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Свети Климент Охридски"
Веселина Вълканова е декан от 2019 г. Тя преподава във ФЖМК, където е доцент от 2002 г., професор от 2015 г. Води курсове по графичен дизайн, визуална комуникация, дизайн на книгата и дизайн на печатните медии.
- Медиите все още ли са четвъртата власт, проф. Вълканова? Какъв е смисълът на журналистиката в съвременния свят?
- Смисълът на журналистиката са били и са обществените дела, новините, правото на обществото да получава проверена, достоверна, неизкривена информация - на обществото дължим всекидневни, обединени усилия. За съжаление, делът на журналистиката не като бизнес, а като истинска журналистика “до мозъка на костите” все повече намалява, но особено в този сложен и разделен свят журналистиката остава с призванието да служи на обществото и да напомня на политиците защо са там, да брани основните човешки права. И ако журналистиката получава уважението заради идеала за свободната и независима медия, тя трябва да се бори всеки ден да го заслужи във всекидневната борба за истината, “чрез свободен аргумент и дебат”, като има отговорност към себе си и
нетърпимост към моралните компромиси,
които хора, попаднали случайно в професията, правят.
- Защо, след като днес има толкова много медии и всяка от тях е с различен глас, продължава да се говори за липса на свобода на медиите?
- Комуникационната среда не само в България, навсякъде по света се трансформира и преминава през динамични промени. До голяма степен загубата на доверие е свързана с комерсиализацията и с отстъпването от обществените функции на “четвъртата власт”, с често случващото се охотно прекрачване на качествената журналистика в PR-а и в масовата култура. Наблюдаваме филтриране и манипулиране на информацията, злоупотреба с медийно влияние, подмяна при селекцията на теми и при акцентите, едностранчиви гледни точки и конюнктурни влияния.
Вярвам, че може да се оказва
системно противодействие на институционалния натиск
върху журналисти и издатели, че всеки ден трябва да се отстоява свободата на словото и медийната свобода, правото на обществото на неманипулирана информация. Именно тези уроци преподаваме и на нашите студенти, в тях, в тяхната подготовка, отговорност, мотивация е надеждата за промяна към добро на средата и на медиите.
- Какво повече дават на журналистиката новите технологии, освен по-различна среда за разпространение и достъп до аудиторията?
- Няма индустрия, нито област, които да се променят по-бързо в момента от света на комуникацията - става дума за напълно нов свят на цифрова комуникация, който вече се обитава не само от млади публики, а е проникнал широко в социален план и ангажира хора от различни демографски групи. Благодарение на цифровизацията стана възможно сливането на различни по своята техническа природа медии и канали и като следствие на това - появата на нещо ново по своята същност в медийната индустрия - по-голямо от сбора на частите. Не просто средата за разпространение е различна - имаме нов тип комуникация, чиито характеристики представляват различно ниво на общуване с публиката в диалогов режим. Тъй като сме съвременници, все още не можем докрай да осмислим цялата тази трансформация, да си представим перспективата на този свързан модел на медиите, че една медия обединява в себе си възможностите на всички други медии.
- Защо е важно да има академично образование по журналистика? Съвсем скоро Факултетът по журналистика и масова комуникация навлезе в 70-ата година от създаването си.
- Извън всяко съмнение академичното образование по журналистика е важно - още Джоузеф Пулицър говори за необходимостта от специализирана подготовка на журналисти в университетите, той предлага разкриване на такава специалност в Колумбийския университет още в края на ХIХ век.
Става дума за специализирано, насочено обучение на бъдещи професионалисти, които ще влияят сериозно върху обществения живот, които не просто да владеят теоретическите, социалните, историческите предпоставки на своята професия, но осъзнават отговорността и ролята си в процеса на комуникация. Вярно е, че скоростта на света във всички случаи изпреварва академичните интерпретации, но без солидна база, без съответната академична подготовка практикуването на професията остава непълноценно. Напоследък, със значителните трансформации в комуникациите, споровете за и против академичното образование по журналистика отстъпиха място на споровете какво да се преподава на бъдещите журналисти. Причините са ясни - растат отговорностите и предизвикателствата пред професията, за практикуването ѝ се изисква все по-добро образование. Хората, ангажирани с професията, са натоварени с отговорности сякаш
по-големи от отговорностите към другите професии
В същото време растат предизвикателствата пред обучението по журналистика - старият дебат за теорията и практиката се трансформира в търсенето на работещите баланси между академично, професионално, приложно обучение, в дебат дали са функционални симулациите на реалната работна среда, или трябва да бъдат заменени с по-мотивиращи програми на ангажираност със средата и света, с професионалните стандарти, универсалност на уменията.
- Какво е било началото, как е създаден факултетът?
- Не съм съвременник на събитията. Предпочитаме да обграждаме началото на специалността “Журналистика” с романтически ореол и да не мислим за идеологическите мотиви, а да го свързваме със студентския ентусиазъм на младежките му години.
Аз съм възпитаник на Факултета по журналистика, помня някои от пионерите на специалността - проф. Стефан Станчев, проф. Михаил Минков, проф. Филип Панайотов, проф. Дафин Тодоров, проф. Веселин Димитров. За съжаление, не съм слушала лекциите на проф. Димитър Георгиев, за чийто последовател се възприемам.
Специалността тръгва в рамките на Филологическия факултет на СУ през учебната 1952/1953 година, по-късно - през 1965 г., се създава катедрата “Журналистика”. От 1974 г. вече сме обособени в самостоятелен Факултет по журналистика на Алма матер. А от 1991 г. вече е Факултет по журналистика и масова комуникация, като новото име отразява обогатеното и разширено учебно съдържание.
- Как се промени ФЖМК за тези 70 години?
- Периодът е дълъг, белязан от много етапи и промени. След първите 12 години следва период на нулев прием на студенти, в който се разработва и впоследствие се въвежда нов модел на образование по журналистика. В учебния план е разширена хуманитарната, но и тясно специализираната подготовка, в това число обучението по медийни профили. Същевременно от 1974 г. факултетът, който получава самостоятелен статут, работи в най-старата сграда на университета на ул. “Московска” 49.
Все пак най-значителните трансформации в учебни планове, методологии, обучение и изследвания настъпват след 1989 г. Създават се нови бакалавърски програми - най-напред “Връзки с обществеността”, по-късно през 90-те и специалността “Книгоиздаване”. През 2016 г. тръгва обучение по комуникационен мениджмънт. През последните 30 години обучението и програмите се отварят към света и се променят в съответствие с европейските и световните практики. Специалностите “Журналистика” и “Връзки с обществеността” се радват на голям интерес и са сред 10-те най-желани специалности на Софийския университет.
Днес освен четирите бакалавърски специалности факултетът предлага десетки магистърски и докторантски програми и следдипломна квалификация, като подготвя висококвалифицирани специалисти, които намират реализация във всички области на медиите и обществената комуникация.
- Едни от най-силните ви студенти учат “Книгоиздаване”, въпреки че напливът е все към специалността “Журналистика”. Как ще обясните този феномен?
- Преподавам на всички специалности и навсякъде има много подготвени и мотивирани колеги, силни ядра, на които се надяваме да променят към добро средата и продуктите. При специалността “Книгоиздаване” се наблюдава наистина интересен феномен - без да влизат с най-високия бал в специалността, от нея излизат наистина блестящи, мотивирани, силно встрастени в професията хора - несъмнено книгата, всички идеи, творчески процеси, етапи, знания, свързани с книгата, отварят хоризонта, вадят най-доброто, палят въображението и разгръщат интелекта.
- Вие самата сте завършила ФЖМК. Какви са спомените ви от студентските години?
- Да, завърших факултета и с него винаги ще ме свързва чувство на принадлежност, съпричастие, обич. Прекрасни са всички спомени от студентските години, има безброй случки със студенти, преподаватели, колеги от практиката. Сред шеметните студентски години най-романтическата част за мен беше създаването на студентския вестник в пети курс. И досега споделям със студентите ни това вълнение по планиране, организация, писане, редактиране, дизайн, представяне, разпространение - и то на най-независимата от независимите медии. Това са неповторими професионални и в същото време много лични моменти, които се помнят цял живот!