Резервният Хари загрява на тъчлинията
Офанзива или дефанзива е мемоарната книга на принц Хари? Прибягвам до спортна терминология, защото тя обяснява най-добре ситуацията. Книгата носи заглавието Spare (“Резервен”), дума, която идва от стара поговорка в кралските аристократични кръгове и има буквалното значение, че първородният син е наследник на титли, власт и богатство, а вторият се счита за резерва, ако нещо се случи с първия. От ясно по-ясно.
Още повече според медийни твърдения Чарлз е благодарил на Даяна още при раждането на Хари почти с тези думи: “Ти ми даде престолонаследник, сега ми даваш и резервен”.
Не зная как се чувства играч, седящ на скамейката, особено ако възможността да излезе на терена клони към нула. Цял живот. Може да си знае мястото и да няма амбиции за предопределеното свише. Може да подвиква укорно или подигравателно към титулярите. Може просто да си живее живота и да си го обича такъв, какъвто си го прави. НО - в рамките на ограниченията, които му налага кралският произход.
Не можах да намеря точно каква е етимологията на израза “Тежка е царската корона”, но смисълът е ясен на всички.
Не е лесно да си на върха, все едно държавнически или на лични постижения, в която и да е област. Върховете са опасно място, брулят те ветрове, засипват те снегове, ослепява те ярко слънце - върховете не предлагат надежден заслон. Но всеки се стреми към своя връх, все едно дали е принц по рождение или плебей, събрал сили и знания, дръзнал да го покорява.
Та - какво става в Обединеното кралство, което е все по-разединено отвътре. Нищо ново. Погледнете в историята и се убедете сами - то “Иванко, убиецът на Асеня”, то “Иван Грозни убива сина си”, то губиш “Перлата на Короната”, защото светът върви напред с бързи крачки.
Времето на монархиите започна своето обратно броене
още от първата буржоазна революция, да припомня гражданската война в Англия, 1642 г., диктатурата на Оливър Кромуел и установяването на конституционния принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на парламента. Закон, който е в сила и днес. Стара държавна машина е Англия, добре смазана и добре работеща векове наред.
Но републиканството в световен мащаб е в категоричен превес. В добрата стара Англия отдавна се надигат гласове за край на монархията. Но не е редно нито аз, нито който и да било, да се бърка в чуждите работи. Биографията на принц Хари, естествено, налива вода в мелницата на антироялистите. Такива са неговите убеждения и той има право на тях. Не само защото е резервният. Не защото е мъж под чехъл. Не защото му търсят кусурите и ги намират. Той е един млад мъж, който си иска своето място под слънцето. И няма да ви напомням историята на прадядо му Едуард VІІ, който абдикира от английския престол заради любовта си към два пъти разведената американка Уолис Симпсън. Короната като институция не търпи нерегламентирани чувства, действия и противодействия. Хари няма от какво да абдикира освен от регламента.
Той е бунтар като майка си,
“принцесата на народа” Даяна. Бракът му с Меган Маркъл беше, да не забравяме, толкова хладно приет, че чак вледени усмивките на официалната церемония. Скандалите бяха неизбежни, имайки предвид великата светска и още повече дворцова интрига. Дори когато си в последния базов лагер към върха, лавините и снежните бури са пагубни. Боя се, че книгата няма да се окаже пълна с разкрития, които заслужават внимание и биха хвърлили нова светлина върху определени проблеми. Просто в нея е гледната точка на едно момче, злощастно загубило майка си, израснало сред строгия дворцов етикет и намерило човешка топлина в една интересна и обичаща жена. Ама принц Уилям нападнал брат си принц Хари в гръб, пък го съборил върху кучешката паничка, та му бил наранен гърбът, ама принцеса Кейт не споделила с принцеса Меган гланца си за устни, ама Меган се разплакала от есемесите на Кейт, че шаферската рокля на малката принцеса Шарлот не била по мярка, ама единият брат предал другия, защото се изпуснал да сподели нещо пред баща им, пък оная Камила го пуснала в медиите... на който му е интересно, ще ги изгълта тези редове,
ще подсмърча или ще се смее,
това е животът на момчето, това го вълнува, за това търси съчувствие и подкрепа. Лично аз не виждам в негово лице Оливър Кромуел, нищо че има военно образование. Твърде сложни и още по-задкулисни са процесите под шапката на Короната. Оставам с резерви към влиянието на “сензационната” автобиография. Просто резервният играч е станал за малко да се поразтъпче.