Хасан Адемов: Аматьорщина! С 4,5 млрд. лв. повече за пенсии имаме 2 пъти повече бедни
- Най-трудно е да си държавник в условията на цъфтящ предизборен популизъм. Но историята сочи, че не се печели със социални мерки, казва бившият социален министър и депутат в десет парламента
- Над половината пари за пенсии идват от данъци, така страдат останалите системи - здраве, сигурност, образование
- Предишното правителство бе като слон в стъкларски магазин - сътвори невероятната глупост с модифицираното швейцарско правило, с което бяха вдигнати пенсиите само на 900 хил. пенсионери
- Само с миналото не става, трябва да се появи и надежда. Ако политиците не го разбират, избирателят ще ги вкара в час
- Д-р Адемов, населението в Европа застрашително застарява и пенсионните системи не могат да издържат. Решението според експертите е възрастта за пенсиониране да се вдигне с поне 4 г. до 2070 г., осигуровките да се увеличат, а размерът на пенсиите да бъде замразен. Трябва ли и у нас да мислим за вдигане на възрастта и осигуровките?
- В България ще се пенсионираме на 65 г. през 2037 г. Това се договори между държавата и социалните партньори през 2015 г. Хората у нас над 65 г. са близо 25%. Вярно е, че в цяла Европа населението застарява, но у нас и намалява с бързи темпове.
Тези тревожни данни трябва да насочат вниманието на управляващите, че натискът върху публичните финанси през следващите години ще бъде увеличен. Те трябва внимателно и без сътресения да вземат мерки в хода на бюджетната процедура.
Международната асоциация за социално осигуряване прави своите анализи и дава препоръки, а “Зелената книга” на ЕК анализира финансовата устойчивост и адекватност на пенсионните системи, но всяка държава- членка сама определя своя пенсионен модел.
На този етап не виждам необходимост от спешни мерки. Няма и мнозинство в парламента, което може да предложи непопулярни решения. Трябва да се направи анализ, за да се видят къде са пробойните, и да се предвидят необходимите мерки, които е ясно, че ще бъдат болезнени. Нека да припомним, че по информация на НОИ около 300 хил. пенсионери продължават да работят. Този факт задължава политици и експерти да анализират всички структурни параметри на пенсионната система - стаж, възраст, осигурителни вноски, финансова устойчивост, от гледна точка на демографските характеристики.
- Какви трябва да са промените в пенсионната система, за да се върне тя към основния си принцип - принос-права?
- През последните години, в това число и предишните управляващи, често говореха за ревизия, анализ и оценка на въздействието на пенсионната система, но нищо от това не се случва. 22 години след въвеждането на сегашния модел никой не е предложил цялостна реформа на базата на обективни икономически, демографски и финансови разчети.
Всички, които се упражняват на тема реформа, стигат до частични конюнктурни промени. Никой не казва, че промените са тема табу, но в тази система се изискват сериозна експертиза и опит. Всичко останало е аматьорщина и преследване на тяснопартийни цели.
- Тази година пенсиите ще се вдигнат с 12% по класическото швейцарско правило, от “Промяната” искаха то да се промени и да отчита 100% от ръста на инфлацията или от средния осигурителен доход. Време ли е за това?
- В действащото законодателство е предвидено от 1 юли всяка година осъвременяване на пенсиите с по 50% от ръста на инфлацията и осигурителния доход. Това е златното швейцарско правило. За съжаление, то работи перфектно в страни с улегнала икономика.
При нас осигурителният доход расте с ускорени темпове и това води до изоставане на т.нар. стари пенсии. Това кара политиците да търсят решения, които да възстановят справедливостта в пенсионната система. Раздвижване на двата параметъра е възможен, но конюнктурен и нискоефективен инструмент, при това доста скъп.
Експерти твърдят не без основание, че пенсионното производство е към даден момент и след това пенсионерите нямат принос в ръста на осигурителния доход. Подходът на “Продължаваме промяната” да решат проблеми в пенсионната система на парче доведе до тежки диспропорции, които засилват усещането за несправедливост.
- Минималната пенсия обаче няма как да се вдигне без нов бюджет, ще има ли напрежение, ако тя остане 467 лв.?
- Минималната пенсия всяка година се определя с бюджета на ДОО за следващата година. Това е политическо решение, много често без връзка между принос-права, особено в предизборна ситуация. На този фон лидери на предишните управляващи бодряшки заявяват, че няма да има нито една пенсия под линията на бедност. За всички, които познават материята, е ясно, че тези хора не правят разлика между видовете пенсии. В интерес на истината тогавашният социален министър Георги Гьоков се стараеше да потули очевидния гаф.
Каква е истинската картина? 425 913 пенсионери получават 467 лв. трудова пенсия, още 392 937 са пенсиите, несвързани с трудова дейност. Или от 2,033 млн. пенсионери общо 665 454 са под линията на бедност.
През 2021 г. пенсиите под линията на бедност са 306 000 с COVID-19 добавката.
Да увеличиш разходите във Фонд “Пенсии” на ДОО с 4,5 млрд. лв. и те да достигнат 19,2 млрд. лв. , а като резултат да получиш два пъти повече пенсии под линията на бедност, е признак за липса на професионализъм и аматьорски подход с тежки последици за финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и публичните финанси.
Проблемът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е, че през последните години нарастваше с изпреварващи темпове и доближава средната. Това вероятно е накарало политиците да приемат, че 12% увеличение от 1.07.2023 г. остава поне до приемането на нов бюджет.
- През миналата година имаше три увеличения на пенсиите. Първо размерът на COVID добавката влезе в размера им, после част от тях бяха вдигнати с модифицираното швейцарско правило. Това верните решения ли бяха?
- Изключително трудно е да се правят политики без управляващо мнозинство и без редовен кабинет, които да поемат отговорност да се приеме бюджет, особено когато предсрочни избори чукат на вратата. Всяка политическа партия се стреми да потърси идентичност през разходната част на бюджета, за да се хареса на избирателя. Само човек, който не се е занимавал с политика, не знае колко трудно е да си държавник в условия на разцъфтяващ предизборен популизъм. Историята показва, че със социални мерки трудно се извличат тяснопартийни дивиденти, дори е невъзможно да се спечелят избори. През 2008 г. управляващите на 5 стъпки увеличиха предизборно пенсиите, но друга, съвсем нова партия ги спечели въпреки щедро излетия рог на социално изобилие.
Трансферът от държавния бюджет към този на ДОО през 2023 г. се увеличава с 2,290 млрд. лв. и достига 10,62 млрд. лв., т.е. повече от половината средства за пенсии идват от данъци. Това поставя под натиск публичните финанси и от това страдат други социални системи - здравеопазване, образование, отбрана и сигурност и др. Бившите управляващи от последния редовен кабинет интервенираха в пенсионната система в стил “слон в стъкларски магазин” - вкараха COVID-19 добавката в размера на пенсиите, сътвориха невероятна глупост с преизчислението на част от пенсиите по т.нар. модифицирано швейцарско правило само на около 900 000 души. Останалите над милион пенсионери останаха разочаровани. Вместо да възстановят справедливостта, засилиха усещането за липсата ѝ и загуба на доверие. Всички, които се занимават с пенсии, трябва да знаят, че политиките в тази система са дългосрочни и изискват устойчиво финансиране.
- Максималната пенсия стана 3400 лв. и вече 990 души я получават. Правилно ли бе обвързването ѝ с максималния осигурителен доход?
- При положение че максималната пенсия е равна на максималния осигурителен доход, възниква, естествено, въпросът как тя замества доходите от труд, каквато е дефиницията за пенсии. За 2023 г. е предвидено реално нарастване на пенсиите със 17,3%, а брутният коефициент на заместване да е 55% (нетният - 70,8%).
Обвързването на максималната пенсия с максималния осигурителен доход няма никаква логика, вместо това трябва да се търси връзка между тези параметри и всеки да получи реалния размер по принципа принос-права. В този смисъл отпадането на тавана е най-логичната мярка, която ще върне доверието в системата и ще мотивира младите да се осигуряват на реални доходи.
- В последните дни преди Нова година партиите наддаваха и за минималната заплата, служебният кабинет реши тя да е 780 лв. Достатъчно ли е това увеличение?
- Миналата година имахме ръст на инфлацията, драстичен скок в цените на енергоносителите, а и беше приета Директива за минималните работни заплати. В тази ситуация от БСП решиха да предрешат въпроса с определяне на механизъм за размера на МРЗ и внесоха промени в Кодекса на труда с императивното послание за безпрецедентен ръст от 140 лв. - до 850 лв., което шокира работодателите. Министерството на труда и социалната политика реагира с контрапредложение - 780 лв. В своеобразната надпревара кой е по-по-най наддаването достигна до скандални предложения в социалната комисия и иновацията, наречена “брутна минимална работна заплата”. Реставрирана беше и темата клас прослужено време и квалификация да отпаднат. Това взриви крехкия социален мир и завърши със заканата на синдикатите “Който пипа клас, пада от власт”.
Просто политиците и особено новоизлюпените имат мандатно мислене, стратегическите приоритети не са част от начина им за правене на политика. БСП пък има самочувствието на единствения социален стожер и обича да раздава в стил “Дайте да дадем”, без да се интересува от кого ще вземе парите.
- А каква да е формулата за минималната заплата?
- Тя е икономически индикатор за оценка на най-нискоквалифицирания труд, но има и социални функции - да покрива жизненоважни потребности. МТСП използва индикатора индекс на потребителските цени за предходния референтен период и залага на годишна инфлация от 20% и съответен ръст от 710 на 780 лв., който я покрива. И тук е разминаването, защото реалната инфлация на стоките от първа необходимост е по-голяма - 26%. Използват се и само двата най-популярни индикатора - средна и медианна заплата, а директивата препоръчва да влязат и други индикатори като конкурентоспособност, производителност на труда, ръст на БВП, национални и регионални различия и особености, договаряне между социалните партньори.
Имаме опит от минали години - през 2020-а социалните партньори подписаха меморандум с правителството за договаряне на МРЗ по браншове и икономически групи професии. Мисля, че сега най-разумният начин е междуведомствена работна група да изготви в разумни срокове механизъм за определяне на МРЗ съгласно изискванията на директивата.
- След 10 мандата как ви изглежда вече отвън 48-ият парламент?
- Следя внимателно дебатите. За голямо съжаление, продължава противопоставянето, понякога преминава в арогантност. Разделителните линии са почти непреодолими. Предизборното говорене доминира и трудно се вижда светлина в тунела.
Истинските държавници са много малко, популизмът е на мода, търсенето на политическа идентичност минава през унижението на противника. Неслучайно всеки следващ парламент има все по-нисък рейтинг. Очакванията са за бързо решаване на политическата криза, а не безкрайните скандали и изслушвания. Разбира се, че оценка на миналото е важна, но това не трябва да бъде воденичен камък за развитие напред. Само с минало не става, трябва да се появи и надежда.
- Възможно ли е правителство с третия мандат?
- По принцип е възможно, но, изглежда, много са малко партиите, готови да поемат отговорност за управлението. ДПС например като мандатоносител с трети мандат състави правителството на тройната коалиция само за няколко минути. За да се случи подобен сценарий, трябва предварително да се изчистят всички противоречия и да останат само национални приоритети. Ако политиците не могат да се справят с тази задача, избирателят е достатъчно мъдър и ще ги накара да влязат в час.
-