Теодора Йовчева: Вземе ли третия мандат, ДБ е в клопка: или подкрепа от ГЕРБ, или не предлага кабинет, защото “ще вземе да мине”

11.01.2023 07:00 Винсент Тановски
Политологът Теодора Йовчева

България може да подобри рекорда на Израел - 5 парламентарни избори от 2019 г. насам, заяви още политологът

Най-големият провал ще е, ако не се направи опит за съставяне на кабинет - борбата в момента е кой ще е виновен да отидем на нови избори

Днес никой не е готов на компромис заради Шенген и еврото, какъвто царят направи през 2017 г. заради ЕС

710 дни е средната продължителност на живота на правителство в Западна Европа. Какво остава за страните в Източна Европа, особено след 1989 г., когато вече има свободни и честни избори - още по-кратки кабинети

- 4 парламентарни вота с потенциален пети на хоризонта за 2 години. Този прецедент за българския политически живот беше ли очакван?

- Още след вота на 4 април 2021 г. и силното противопоставяне между няколко субекта - най-вече ДБ и ГЕРБ, се видя, че много трудно ще бъде сформирано правителство оттам нататък, и то по две причини.

Първо, заради голямото противопоставяне, и второ - заради липсата на ерозия в някои от лагерите. Досега в българския политически живот сме виждали ясна ерозия в подкрепата за доминантните субекти. А в скорошния случай такава не се получи. Нито при ГЕРБ наблюдавахме силна ерозия - въпреки че имаше, тя не беше такава като при НДСВ през 2009 г., когато от партия в изпълнителната власт изпадна под 4-процентната бариера. Съответно нямаше ерозия и в другия лагер - видяхме, че ПП не се срина толкова, нито пък ДБ изгуби представителство. Въпреки това силата на противопоставянето не е отслабнала, макар и субектите да са се сменили, след като ПП замести ИТН.

- Отдалечаваме ли се изобщо от хипотезата, че скоро може да има правителство с пълен мандат?

- Макар и да не изключвам възможността за пълен мандат на правителство, засега знаците не са оптимистични. Напълно е възможно да станем свидетели на правителства, които бих определила като revolving doors (от английски - въртящи се врати) - като вратите на моловете, в които влизаш, въртиш се и излизаш. Такава метафора бих използвала и за правителствата, които наблюдаваме и ни очакват. Защото има два варианта: или чести и постоянни избори, което в един момент трябва да приключи, или правителства с цели и задачи - тоест кабинети, които казват ясно, че не могат да изкарат дългосрочно заедно като траен съюз, но поне да си поставят цели - например влизане в еврозоната, и да се работи до този хоризонт. Такъв пример може да дадем с Италия, когато Марио Драги стана премиер. Подобен сценарий може и да се види в България - кратки правителства с ясни цели и задачи.

- Въпреки тежката фрагментация тя изключение ли е от логиката на развитие на политическия и обществен живот в страните в Европа?

- Не бих казала. Освен Италия, българският и израелският случай се открояват най-много по брой произведени избори за единица време. В Израел от 2019 насам са проведени 5 парламентарни избори. Шеговито казано, България има шанс да победи този рекорд. Проблемите с формирането на кабинети не са наш феномен. Напоследък много държави преживяват дълги коалиционни преговори. Тук мога да дам за пример Белгия, която постави рекорд с над 540 дни преговори. Но ако там е сравнително често да има дълги преговори, в държави като Франция и Испания не е така, а те също преживяват този феномен. Това е така поради няколко причини.

Първо, заради фрагментацията. Второ - заради поляризацията на различните субекти. И третото, според мен най-значимото, е навлизането на нови политически субекти. Според едно изследване, когато има популистки субекти в един парламент, и те се окажат на масата на преговори по една или друга причина, това проточва преговорите. Друг фактор, който се открива, е, че когато един от участниците е заклеймен като некоалиционен, то вреди на процеса на преговорите. В България имаме и двата случая - имаме както навлизането на нови и в някакъв смисъл популистки формации, и такива, заклеймени като некоалиционни, които се оказват незаобиколим фактор.

Отделно има едно обемно изследване, което наблюдава всички кабинети като дължина от Втората световна война до 2019 г. И се установява, че 710 дни е средната продължителност на правителство в Западна Европа.

А какво остава за източноевропейските страни, особено след 1989 г., когато вече има честни и свободни избори и липсва желязната хватка на тоталитарния режим - съответно още по-голямо намаляване на средната продължителност на живота на правителствата. Освен нивата на фрагментация, като причина може да се изтъкне и честата смяна на партийните предпочитания на гражданите между избори. Това го виждаме много ясно в България. Както има сериозна подкрепа за нова партия като ИТН, на следващите избори виждаме сриване на тази подкрепа и прехвърлянето ѝ към ПП. Тази динамика не дава възможност на някакви партийни субекти да се установят и да се създадат трайни, стабилни и предвидими взаимоотношения.

Според същото изследване, ако имаме стабилни и предвидими отношения между партиите, това е гарант за оцеляване на демокрацията, поне в Западна Европа. За Източна Европа има една уговорка - с такива стабилни взаимоотношения демокрацията ще оцелее, но е възможно да е съпроводено с по-лошо качество заради клиентелните проблеми на тези държави. В резултат на тези смени на партийни предпочитания, особено в Източна Европа, но и в Южна - като Италия и Испания, вече виждаме такива иновативни коалиционни формули между несъвместими до този момент субекти. В Италия беше така при управлението на Движение “5 звези” и “Лига”. У нас такъв пример бе правителството на Кирил Петков. А според мен е много вероятно такива правителства да са и нетрайни. Точно защото ще си поставят конкретни цели за изпълнение и няма да могат да направят нищо повече от тях.

- Гражданската война между партиите в т.нар. евро-атлантически спектър - ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ, ли е причината да няма правителство вече толкова дълго време? Или просто никой не иска да поема отговорност за управление по време на няколко кризи и предпочитат да прехвърлят отговорността върху президента?

- Прехвърлянето на отговорност върху президента означава и прехwърляне на ресурси към държавния глава. При положение че идват местни избори и организация за такъв вот, не съм сигурна доколко която и да е от партиите има голяма полза да стои дълго извън изпълнителната власт. Несформирането на кабинет в този случай наистина е един от малкото органични и естествени процеси, които наблюдаваме. Не смятам, че е инсценировка. Просто толкова са обтегнати взаимоотношенията, че е трудно да се правят компромиси.

- Предстои Радев да даде третия мандат за съставяне на правителство на избрана от него формация. Говори се, че ще избира между БСП и ДБ, между партията, с която е в конфликт, и формацията, която нарече войнолюбци? Въпреки това може да избере ДПС или БВ. Какъв е залогът за тези партии при формирането на кабинет и съответно при негов провал?

- Най-големият провал ще бъде, ако не се направи опит за съставяне на кабинет. Защото борбата в момента е кой ще е виновен да отидем на нови избори. Левицата е в доста неблагоприятна позиция, защото тя действа в ограничени рамки - имат решение да нямат съюз с ГЕРБ, а те от своя страна пък имат решение за ограничена колаборация с БСП. Единственият ход, който столетницата може да направи, е да забави връщането на мандата.

Вторият вариант, при който ДБ получава мандата, е най-интересният момент, защото това е голяма клопка за формацията. За разлика от БСП, “Демократична България” може да се окаже жертва на собствения си успех - ако направят истински опит за съставяне на правителство, ще вземе да успее. И това ще е изключително интересна ситуация, защото ГЕРБ биха подкрепили такова правителство, а ДБ ще изпаднат в ситуация или да направят кабинет с подкрепата на политическия си противник, или да изпаднат в ситуация да кажат, че няма да предложат кабинет, защото може да бъде и приет.

“Български възход” е най-спряганият още след изборите през ноември получател на третия мандат. Тук трябва да кажем, че те не просто са най-големите ентусиасти за съставяне на правителство, ами за политическо такова. Те засега не обсъждат толкова активно темата за някакво надпартийно правителство, а иска да има ясен политически профил. И това може да се окаже аргументът, с който ПП и ДБ да не го подкрепят. От тази гледна точка смятам, че картината е “искаме кабинет, но нямаме желание”.

- А какъв е залогът за самия Радев на кой да даде третия мандат?

- За него не е голям, защото той наскоро имаше президентски избори и е в началото на втория си мандат. Действително има спад в подкрепата към него, но него трети избори не го очакват. Този рейтинг е за лична употреба. Той е в по-благоприятна позиция, защото почти няма губещ ход. Ако даде мандата на БСП, може да се покаже като благороден и въпреки че партията влиза в конфликт с него, той може да каже, че е над тези битки. Ако го даде на ДБ, може да направи същото - въпреки идейните различия да каже, че според него тази формация има най-голям шанс за съставяне на кабинет. А ако даде на БВ - пак може да си измие ръцете и да каже, че те имат най-голям потенциал за правителство, защото това е отговорната позиция.

- Защо ДПС сякаш остава извън сметките, а все пак е трета политическа сила? С нейн мандат бе сформиран кабинетът на тройната коалиция - един от последните успешно приключили мандата си правителства. И то тогава с парламент с 8 формации.

- Действително сегашната ситуация е сходна с тази в периода 2005 - 2009 г. както по отношение на фрагментацията, така и към поляризацията - тогава “Атака” влезе в НС, а сега имаме “Възраждане”. Разликата е, че НДСВ беше изключително конструктивна и жертвоготовна - макар и да не бе изгодно за партията тогава, по преценка на лидера се е преценило, че влизането в ЕС е стратегическата цел на НДСВ и тя не може да я пропусне заради собственото си партийно оцеляване. Подобна кауза може да бъде влизането в еврозоната и Шенген, но не виждам тя да бъде толкова изведена на преден план, че формациите да са готови на такъв компромис. ДПС е демонизирана - още с акостирането на “Росенец” беше началото на предизборната кампания на целия лагер, който се противопоставяше тогава на ГЕРБ и ДПС. И то не само противопоставяне - цялата идея на този лагер за влизането в политиката бе да ограничи корупцията от ДПС. Имаме изключително изградена кампания срещу ДПС и затова нейният коалиционен потенциал е силно намален.

- Въпреки че парламентарните избори са важни, сякаш партиите мерят мускулите си най-много на местните избори. Според вас те ще решат ли политическата криза?

- Първо трябва да видим какво би се случило след предсрочни парламентарни избори сега. За мен е възможно и сега да се реши тази криза.

Ако третият мандат не бъде успешен, което е много възможно, той със сигурност ще постели пътя и ще даде възможност за намаляване на напрежението между антагонистичните противници. Вече виждаме такива заявки от страна на Христо Иванов и дори Искрен Митев от ПП в икономическата комисия. Аз мисля, че ако не друго третият мандат би подготвил почвата за една по-смекчена изборна кампания и за повече диалогичност в един следващ парламент. Според мен е възможно още на следващи избори да се формира правителство и да не се стига до вот 2 в 1 през есента.

Виждам местните избори като стабилизатор и като тест за формации като ПП и ДБ. Особено за “Демократична България” - не са чак толкова нова формация. Те ще имат възможност да покажат колко са се утвърдили на местно ниво. За ПП ще е по-трудно, защото те все още не са пристъпили към изграждане на структури.

CV

Доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Специализира във Великобритания по политически партии

Изследователските ѝ интереси са в областта на политическите партии и популизма

Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите

Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>