Ще има ли политически мир и мнозинство, постигнато с отвращение?
Всички чакат третия мандат. Това добре си пролича след гласуването на кабинета „Габровски“, когато политическите страсти поутихнаха, а опитът с декларацията на ПП срещна обидно мижав интерес.
Сега, около връщането на празната папка от акад. Денков на президента, позавехналата политическа леха живна.
Няма как да е иначе, защото в процеса на взаимно омаскаряване, партиите стигнаха до абсурдната ситуация всички да са в изолация. И докато това дълго време се отнасяше само до ГЕРБ, сега същото важи и за „Продължаваме промяната“ /ПП/, чийто единствен съюзник и то не във всичко е „Демократична България“ /ДБ/. БСП просто се самоизолира и по думите на Радан Кънев, които някакси останаха незабелязани „БСП се превръща в по-токсична партия и от ГЕРБ“. Очевидно никой не иска булка, прехвърлила стоте. Отношението към ДПС е такова, че никой не ги споменава като възможен адресат на третия мандат, „Възраждане“ е против всички и обратното, а „Български възход“ /БВ/ е като ветропоказател в центъра на торнадо.
Онова, което възбуди духовете от преди ден е задочният диалог между Бойко Борисов и Христо Иванов по хипотетичните възможности за успешната реализация на третия мандат. Съпредседателят на ДБ и очевидно силната фигура в коалицията предлага накратко казано
двете основни сили да постигнат компромис
като ПП изостави конфронтационния тон и поведение, а ГЕРБ искрено и лично да се ангажират с борбата с корупцията и съдебната реформа.
Борисов отговори с предизвикателството Христо Иванов да приеме премиерския пост, да събере лидерите и да посочи при какви обстоятелства може да се постигне компромисът. Той поиска среща на лидерите, които да постигнат онова, което нарече „нов обществен договор“ между тях, защото „с посредници не става“.
Въпросът е доколко вече са искрени политиците и доколко това са маневри около третия мандат за поредното предизборно позициониране. Аз клоня повече към първото, но с видими опити компромисът да изглежда поне малко приемлив в очите на хард феновете.
И докато Христо Иванов просто казва очевидното и прехвърля топката към „големите“, самите те всячески тикат лидера на „Да, България“ към ролята на сватовница, като и младоженецът, и булката трябва да отговарят на определени условия, посочени вече по-горе. Възможно ли е да ги изпълнят?
Тук стигаме до едни много деликатен момент в маневрите. При ПП решението е много по-трудно, защото боравят с много малко и съвсем опростени политически лостове. Ако те се съгласят да смекчат тона спрямо ГЕРБ и това се изрази в търпимост и диалог в процеса на общо управление,
ако седнат на една маса за търсене на допирни точки
с най-върлия си политически враг, това буквално би ги обезглавило. Ситуацията става още по-сложна за тях, защото при подобно поведение голяма част от феновете им ще намерят удобен пристан в техния партньор от ДБ. Неведнъж съм споменавал, че двете партии са като скачени съдове и електоратът им пасе на една и съща политическа ливада.
Обратното – ако останат твърди и последователни в отношението си към ГЕРБ, ще бъдат заклеймени като партията, провалила създаването на кабинет и всички негативи от ново служебно правителство, застой по най-важните теми на обществото и продължаващ разпад на институциите.
Но сякаш от партията на Петков и Василев дават
плахи знаци за наченки на диалог.
Като пример за политики, по които трябва да се търси разговор и са полезни за страната днес, след връщането на мандата акад. Денков даде правосъдната реформа. „Как си представя ГЕРБ тази правосъдна реформа е нещо, от което зависи дали ще имаме съгласие или не“, посочи той. А от ГЕРБ отдавна заявиха, че не само ще подкрепят, но и искат да лидират правосъдната реформа.
Лостовете при ГЕРБ са много повече – Борисов може да предлага посредници, да ги оттегля, да иска програми и договори, да прави отстъпки и да лавира със законови инициативи. За разлика от ПП, при него има печеливш ход и след тежки компромиси /спомняте ли си Томислав Данчев: „На ръба на политическото оцеляване“/. И печалбата при него е
излизането от политическата изолация.
Затова и предложението „да сядат лидерите“, означава и негово участие, изготвянето на някакъв общ документ означава, че „ГЕРБ е на масата, не в менюто“. И нещо много важно – Борисов може да си го позволи, защото е достатъчно авторитетен да убеди и най-твърдолинейната част от избирателите си да го последват.
Не на последно място – този, който направи тежкия компромис ще спечели уважението на трезвомислещата част от обществото, докато онзи, който заложи на конфронтацията, ще загуби и то много.
Ако погледнем обективно, връщането на ГЕРБ като незаобиколим фактор в политиката вече е факт. От отказа изобщо да се разговаря с тях през общи гласувания в пленарна зала до признанието, че без тяхната роля нормално правителство не може да има. Последната важна стъпка е влизане в управлението. И Борисов ще плати исканата цена, за да я направи.
Разбира се, всичко това е валидно само, ако президентът – другата сватовница – реши да даде мандата на ДБ. Това ще бъде тест за самия него, защото след неколкократните заявки на ГЕРБ, че са готови да подкрепят ДБ, друга реална възможност за постигане на мнозинство и съставяне на кабинет практически няма. БВ си имат генерал, но нямат армия, БСП не иска с почти никой, ДПС не ги иска почти никой, а на „Възраждане“ и Решетников не би дал мандат.
Мен да питате – очаква ни студен мир и мнозинство, постигнато „с отвращение“. Просто няма накъде. Щото яйцата вече са по 62 стотинки и то на едро.