Има ли качества Пловдивският панаир да е паметник на културата? (снимки)
- Би могло да бъде обявен като цялостен комплекс, смята арх. Вили Раева, но предупреди, че процедурата е тежка
- Странна идея, как ще попречи това на Гергов, недоумява главният архитект Димитър Ахрянов
Дълга и изключително тежка е процедурата по обявяване на паметник на културата. Това трябва да имат предвид инициаторите от "Демократична България", които настояват такъв статут да получи Пловдивският панаир.
Те смятат, че по този начин международният изложбен център ще бъде предпазен от застрояване, каквито опасения имат. И вече са подали документи пред служебния министър Велислав Минеков. През лятото той обяви на пожар за паметник бивш тютюнев склад на бул. "Христо Ботев". Това обаче не го спаси от събаряне.
Доколко обаче панаирът има качества за такъв статут, след като палатите са съвременни, а някои от тях са чисти метални конструкции?
Справката сочи, че първите пет са построени през 1947 г. През следващите 4 десетилетия панаирът се разширява с 12 палати и към 1990 г. добива сегашният си вид.
Според арх. Вили Раева, бивш представител на някогашния филиал на Института за паметници на културата в Пловдив, две-три палати имат достойнства да бъдат обявени за ценности. Виенският павилион също попадал в тази категория, макар да е направен с по-евтини материали. Той е вдигнат на мястото на бившата 19-а палата едва през 2011 г., когато панаирът е вече под управлението на Георги Гергов.
"Немската палата напълно отговаря на тези изисквания, както и тази на бившата ГДР, проектирана от арх. Матей Матеев. Покривът й е с въжена конструкция е беше доста модерна сграда. За друга палата не се сещам. Но би могло панаирът да бъде обявен като цялостен комплекс за паметник заедно с озеленяването си", казва Раева.
Според нея не е нужно дадена сграда да е старинна, за да получи такъв статут. "Сега обявяват и такива, строени преди 70 години. А палатите имат тази възраст. Да, не значи, че всичко строено тогава е било прекрасно. Но има палати, проектирани от големи архитекти", обясни специалистката.
Тя повтори, че процедурата е дълга. "Най-напред е нужно да се внесе предложение, което вече е направено, доколкото зная. Оттам нататък Институтът за паметници праща специалисти на място, за да направят проучване. Понеже НИНКН няма достатъчно архитекти, може да наеме местни, които да притежават сертификат за работа с паметници на културата. Те трябва да попълнят нужните документи. Решението се взема на съвет в НИНКН и се праща в министерството на културата, където може да се приеме или отхвърли", обясни стъпките арх. Раева. Самата тя допуска, че панаирът може да бъде обявен за ценност.
"По-скоро самото изложение може да се обяви за движимо културно наследство като символ и традиция, отколкото самите сгради в него", коментира главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов. Той цитира думите на шефа на НИНКН арх. Петър Петров, че в България има 40 000 културни ценности, които не са защитени.
"И как ще попречи на Гергов обявяването на панаира за паметник", пита Ахрянов. И допълва, че идеята му се вижда странна.