Как Брекзит се превърна в британски кошмар
Великобритания всъщност сама си организира кризата, при това в контекста на другите големи кризи като пандемията и войната в Украйна. Нито едно от големите обещания, свързвани с Брекзит, така и не беше изпълнено.
"Бюрокрацията и разходите нарастват все повече и повече. Малките фирми изнемогват", казва пред Втора германска телевизия ZDF Саймън Спурел, доскорошен собственик на мандрата "Cheshire Cheese Company". Той разчитал много на бизнеса с ЕС, който само за една нощ бил ликвидиран с решението на Великобритания да излезе от Общността.
Високи мита и нула помощ от правителството
За две години фирмата е реализирала загуби от 600 000 евро. В момента прави само единични доставки за Европа, а понякога се случвало за сирене с цена 30 британски паунда да се плащат по 180 паунда за различните митнически формалности.
Същевременно от държавата така и не била отпусната никаква помощ, а под сурдинка казали на Спурел, че ще е най-добре да си открие филиал в Европа. В крайна сметка му се наложило да продаде фирмата си на голяма компания за производство на млечни продукти, както междувременно се случва с много от малките и средни фирми във Великобритания - изборът им се свежда до това да фалират или да бъдат погълнати.
Какво са изчислили независими експерти
Накратко казано, две години след излизането от ЕС този ход не се отразява никак добре на икономиката, тъй като и на големите фирми им се налага да се борят с последствията.
Ето и някои конкретни данни. Прирастът на БВП междувременно е с 4% до 6% по-нисък, вносът и износът с ЕС са спаднали с 15 на сто, Великобритания е единствената държава от Г-7, която така и не е възстановила икономическите си показатели от времената преди пандемията. Освен това спадна стойността на британската лира - с 10 до 15 процента, а скъпият внос продължава да стимулира инфлацията. Направени са изчисления, според които в резултат от Брекзита всяко домакинство плаща по 250 евро повече за храна на месец.
Допитване на Британската търговска камара показва, че 77 процента от анкетираните предприятия не виждат никакъв положителен ефект от Брекзит. Според 80 на сто от тях излизането от ЕС е донесло повече проблеми, отколкото последиците от пандемията или от войната в Украйна. А 56% от британските граждани междувременно са на мнение, че Брекзитът е бил грешна стъпка.
Обещанията се оказаха празни
„Брекзитът все пак не е единственото обяснение за сегашната икономическа криза във Великобритания, но той е като котва, която дърпа икономиката към дъното“, казва пред ZDF професор Ананд Менон, водещ експерт по британско-европейските отношения. Същевременно той смята, че ако Великобритания се присъедини отново към европейския вътрешен пазар, това ще доведе до нов политически хаос.
Професорът посочва колко празни са се оказали и обещанията, че Великобритания ще търгува с целия свят, за да компенсира загубите по линия на ЕС. "Не търгуваме с други държави толкова много, колкото с ЕС. Търгуваме с Ирландия много повече, отколкото с повечето държави в Азия", казва той.
Нерешените политически проблеми
Споровете между Лондон и Брюксел по т.нар. Северноирландски протокол също още не са намерили решение. По силата на този протокол Северна Ирландия в икономически план е все още част от ЕС, което позволява границата към Република Ирландия да остане отворена. Пробританските партии в Северна Ирландия обаче не подкрепят това положение, блокират регионалния парламент, а правителство няма вече от месеци, което дава негативно отражение върху редица сектори – например върху здравеопазването.
Равносметката от Брекзит: огромни щети
Две години след излизането от ЕС без колебание може да се каже, че щетите за британската икономика са огромни. Управляващите консерватори се самоунищожиха чрез Брекзит и на следващите избори вероятно ще се окажат в опозиция.
Лейбъристите пък бягат от темата за Брекзит като дявол от тамян - от страх, че техните патриотично настроени избиратели от работническата класа ще накажат всяко евентуално насочване към ЕС, за да не постави то бъдещата им изборна победа под въпрос, съобщи "Дойче веле".