Доц. д-р Мартин Иванов: 1000-та гроша годишна заплата на Рада Госпожина от “Под игото” днес са 1280 лв.
- Българинът живее най-добре сега, за първи път от 13 века харчим 32-33% от семейния бюджет за храна, докато при соца - над 47%
- Нашето поколение плати цената на най-тежката монетарна криза от 1750 г. насам - хиперинфлационния пик от 1997-1998 г.
- През 1985 г. 1 кг бял хляб струва 40 ст., преизчислена с инфлацията до 2020 г., днешната му цена е 2,40 лв.
- Докъм 20-те и 30-те години на ХХ век българите не изчакват доматите да узреят, а ги консумират зелени в туршии
- Изчислихте инфлацията в България от 1750 до 2020 г. Кога се оказа, че е живял най-добре българинът, г-н Иванов?
- Колкото и да е трудно да си го представим, най-добре живеем в момента. Истината е, че българите никога не са били особено богати и са имали относително нисък стандарт на живот. Съдим за това не само по изчислението на инфлацията, но и от данните ни за БВП, за продължителността на живота, за здравния статус на българина, за приеманите калории. Същевременно нашето поколение, което безспорно е най-богатото през последните 13 века, бе орисано да изживее и най-тежката монетарна криза от 1750 г. насам. Имам предвид хиперинфлационния пик от 1997-1998 г. В резултат на няколкодесетилетното потискане на инфлацията през годините на комунизма именно ние трябваше да преминем през рязкото покачване на цените в рамките на месеци, а не на години и даже десетилетия, както в останалите части на Европа. Трябваше да научим по трудния начин, че няма как да излъжем историята или поне икономиката. Всичко си има цена и ние с вас, заедно с още много други българи, я платихме.
- Мит на носталгиците по соца ли е, че тогава е било най-евтино?
- Да, определено. И ако използваме един твърд, постоянен български лев, цената на хляба например след 2002-2003 г. спада до нивата на най-добрите години на социализма. Същото важи и за много други изследвани от нас ключови стоки, които са част от потребителската ни кошница.
Ние, българите, обикновено сме носталгици. Жалим по отминалите златни времена, включително и когато сме били под сянката на падишаха. Едва 25 години след Освобождението, през 1899-1900 г., в може би най-авторитетното ни научно списание на Българското икономическо дружество се водят ожесточени спорове “не беше ли по-добре да си останем в рамките на Османската империя - там бяхме по-добре”. Нищо чудно и ние да изглеждаме по този начин на бъдещите поколения.
- Откъде черпихте данни?
- От официалната ни статистика и от архивни документи из цялата страна, за да добием представа за най-отдалечените периоди. До 1887 г. няма официални данни за цените и това наложи да обиколя 57 музеи и архиви, да проуча съхраняваните там над 1000 търговски тефтера и да събера над 46 хил. цени на стоки между 1750 и 1886 г. Оттам нататък използваме само официални данни.
Ползваните тефтери съдържат търговските записи на различни наши фирми и личности, водили записки за стопанските си дейности. За жалост, за едни години за определена част от страната има запазени тефтери, а за други години - друга. Осреднихме по акуратен начин цените и приложихме най-съвременни методи на Евростат, за да получим крайната картина на инфлацията, индекса на потребителските цени.
- Хляб, сирене, кисело мляко, ориз, боб, месо, зехтин и слънчогледово олио, зеленчуци и плодове, захар, сол, вино, ракия, тютюн, цигари, платове, свещи, газ, кафяви въглища, вар, цимент, транспортни услуги (коларски, после жп транспорт), сапун, овес. Тези стоки са в българската потребителска кошница близо 3 века според проучването ви. Каква е логиката тъкмо тези продукти и стоки да попаднат в нея?
- Прието е индексът на инфлацията, какъвто направихме, да поставя в числителя цени, а в знаменателя – относителната им тежест в домакинския бюджет на хората. Благодарение на проучването на двама френски изследователи успяхме да открием първия запазил се разходен бюджет на българско семейство, живяло в Самоков през далечната 1848 г. Тъкмо то постави първия жалон в опита ни да определим стоките в потребителската кошница и да оценим относителната им тежест.
- Как са се движили стойностите на хранителната част от семейния бюджет в различните исторически периоди?
- Това първо проучване показва, че за храна дедите ни са отделяли около 47% от всичките си разходи. Любопитното обаче е, че и според следващите изследвания от 1925, 1928, 1939 г. чак до средата на 80-те години на миналия век за храна отиват 45, 46, 47% от домакинския бюджет, никога под 43. Като прибавим разходите за алкохол, цигари и облекло, делът им заедно с храната може да стигне 65-70% от бюджета за най-важните всекидневни потребности, без които не може. Това в никакъв случай не говори за някакво особено богатство.
Бюджетът също така издава какъв е приемът на калории в едно домакинство. Те се доставят от консумация на високоенергийни храни на ниски цени като хляб и хлебни изделия. Зеленчуците, месото, млякото и млечните продукти тогава присъстват епизодично или сезонно на трапезата на българина. Мислим си, че шопската салата я е донесъл хан Аспарух, но в действителност, както показа колегата Ст. Дечев, се е появила чак през 60-те години като творение на “Балкантурист”.
Сигурно ще се учудите, но докъм 20-те и 30-те години на миналия век българите не изчакват доматите да узреят, а ги консумират зелени в туршии. И въпреки че имаме плодове и зеленчуци, трапезата ни се пълни с онова, което ще ни даде много калории: боб, леща, ориз, хляб и зърнени храни под формата на каши, попари. Такава е картината от XIX докъм 90-те години на XX век - в този обширен период българите дават над 40% от разходите си за храна.
- Сега колко даваме?
- За първи път в хилядолетната ни история или поне в последните 270 г. на изследването ни разходите за храна падат под 40% около влизането ни в ЕС. Днес вече са още по-надолу – 32-33%, което все още е високо спрямо останалите европейски страни, но е огромен прогрес спрямо нашето минало.
- Любопитно е през какви парични единици сметнахте стойностите на продуктите в потребителската ни кошница за тези 270 години?
- Ползваме нашата национална парична единица - лев. Преди Освобождението обаче левът не съществува, в рамките на Османската империя се пазарува с грош. Успяхме да съберем над 6000 негови котировки спрямо франка, водейки се от логиката, че през 1880 г. българският лев е определен да се равнява тъкмо на френския франк. Така френската валута ни послужи за мост между гроша и лева.
- Според вашите сметки цените са се вдигнали 3800 пъти от 1989 до 2020 г., по време на социализма - 4 пъти. Хлябът днес по-достъпен ли е? През 2022 г. имаше скокове в цената му, по-скъп е и в момента.
- Цената на хляба всъщност се държи най-равновесно за тези 270 години. Но ако цената на 1 кг бял хляб през 1985 г. е около 40 ст. и ако към тези пари се прибави цялата натрупана инфлация до 2020 г., то този хляб би трябвало да струва днешни 2,40 лв. А цената му към 2020 г. е значително по-ниска - 1,65 лв. за килограм бял хляб. Същото важи за множество други стоки.
- Погледнах графики от проучването ви как са се движили цените на алкохола - оказа се, че днешните са сравними с тези през 1810, 1876, 1894, 1918 г., като най-скъп алкохолът е бил през 1942-1948 г. Захарта и строителните материали пък бележат най-евтиния си период през последните години, а тютюнът - най-скъпият.
- Впрочем бяхме направили изчисления за това колко би струвал лек автомобил “Москвич” сега, ако през 1985 г. е струвал 6400 лв. И се оказа, че цената, която днес би трябвало да плати неговият купувач, е 32 721 лева. А ние знаем, че дори и много по-луксозни автомобили днес може да бъдат закупени на по-ниски цени.
- Колко биха стрували днес кофичка кисело мляко и литър прясно?
- Киселото и прясното мляко не са били предмет на търговия до Освобождението или това е било рядкост. Произвеждали са ги в домакинството и са ги консумирали у дома. Това наложи да изключим тези две важни стоки от нашата кошница.
Но ако се върна на предишния ви въпрос, като цяло тенденцията при цените на по-голямата част от потребителската кошница днес е под онази през социализма. Покачване обаче има при цените на обществения транспорт...
- Не се учудвам - за билетчето от 6 ст. от периода на социализма се говори и досега.
- Аз пък си спомням, че можеше да се проведе разговор за 2 стотинки от обществена телефонна кабина.
Всъщност основното преимущество на нашия инфлационен индекс е, че позволява да отидем отвъд политическата и военната история. Да надникнем в кухните и в спалните на нашите деди, да видим как са живели. И също много важно – да превърнем в днешни левове всяка една цена от последните 270 години. Ето един пример. Със сигурност си спомняте Рада Госпожина от “Под игото” - младата учителка в едно не много голямо селище. Та според Иван Вазов Рада Госпожина получава през 1876 г. 1000 гроша учителска заплата. В наше време обаче, ако към тези тогавашни 1000 гроша, равни на сегашни 18 лева, приложим темповете на инфлация от 1876 г. до 2020 г., Рада Госпожина би трябвало да получава 1280 лв., но не за месец, а годишно. Докато месечната заплата на учител през 2020 г. е 1459 лв., или 17 508 лв. годишно. Изводите са ясни от само себе си.
- Във ваша презентация прочетох, че реално много от стоките са станали по-достъпни за българина след влизането ни в ЕС. Дали обаче сте правили сравнение със средните доходи, които биха улеснили достъпа до несъмнено по-големия избор на стоки, който има днес съвременникът?
- За някои от стоките сме правили изчисления, за други - предстои. Но сме приготвили още едно интересно сравнение. През 1878 г. заплатата на министър е била около 1000 тогавашни лева. Днес обаче, ако следваме само общия темп на инфлацията, той би трябвало да получава 72 986 лв., кръгло 73 000 лева. А сегашната заплата на един министър е около 10 пъти по-ниска.
Заплатата на министър през 1939 г. е 20 500 тогавашни доста обезценени от Първата световна война лева. В днешни пари тази заплата би се равнявала пък на около 60 хиляди лева.
- Какво ѝ липсва на българската потребителска кошница в сравнение с другите европейски и потреблението на кои стоки днес е намаляло?
- Търсихме ключови и постоянни стоки за тази кошница за последните 270 г. и само по изключение сме прескачали от един артикул към друг в различните периоди - когато модите са се сменяли или технологиите са се обновявали. Например отначало българите са носили вълнени дрехи, след това, в навечерието на Балканските войни, преминават на памучни. Същото е за осветлението - отначало използват лоени свещи, после идват газените лампи и най-накрая минаваме на електричество. Разбира се, не можем да очакваме, че ще намерим цени на електричество през хиляда седемстотин и някоя си година.
А какво липсва от кошницата? В исторически план - всичко извън храни и малко дрехи. И тези 32% месечно, с които плащаме трапезата си, продължават да са твърде високи за западноевропейското ниво. Със сигурност домакинствата в развитите европейски държави не отделят повече от 15-20% от бюджета си по това перо. Това им дава много повече средства за други, луксозни стоки в сравнение с бедняшкия ни домакински бюджет.
---------
Доц. д-р Мартин Иванов е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършил е английска гимназия в Русе, а след това история в СУ. Между 1999 и 2015 г. е доцент в Института по история при БАН, а от 2015 г. е доцент в катедра “Социология” в СУ.
Председател на Държавна агенция “Архиви” (2011-2013). Съветник по образование и култура на президента Росен Плевнелиев. Министър на културата в служебния кабинет “Близнашки” (2014). Посланик на България във Финландия (2016-2020)