И строителството на жилища започна да пада, но май ще е за кратко
Намалението е в рамките на 7%
Спадът в строителството, който доскоро се отразяваше преди всичко на изграждането на големи инфраструктурни обекти, вече засяга и жилищните сгради. Това показват данни на Камарата на строителите в България за деветмесечието на 2022 г.
От януари до края на септември има общ спад на строителната продукция с 8,2% - през 2021 г. тази продукция е била за общо 11,588 млрд. лв., докато през 2022 г. е вече 10,635 млрд. лв.
В инфраструктурното строителство спадът за деветмесечието е 9,8%. До средата на годината в строителството на сгради обаче
все още имаше ръст,
докато за деветте месеца от януари до септември сега и там се отчита спад от 7% на годишна база. През 2021 г. са построени сгради за 6,4 млрд. лв., докато за 2022 г. тази продукция е вече за 6 млрд. лв.
Спадът всъщност е още по-голям, тъй като за същото време само официалната инфлация е 18%, т.е. обемът на строителството при тези по-високи цени в действителност е с още около една пета по-малък спрямо предходната година.
Този спад, който се отнася до готовите сгради и от известно време насам се коментира и от брокери, обаче
е временно явление
Доказателство за това е, че броят на издадените разрешителни за нови жилищни сгради все пак се увеличава. През януари - септември 2021 г. са издадени 5137 разрешителни за строеж на жилищни сгради, докато за същия период на тази година те са вече 6258, т.е. има увеличение с 21,8%. Броят на жилищата в тези бъдещи сгради се увеличава дори с 38%, но това ще се отрази на пазара едва след около две години, когато тези сгради бъдат завършени.
На практика жилищното строителство, което сега започва,
е два пъти по-голямо от това, което е било през 2012 г.
Спадът на готовите сгради ще е само временно явление през 2022 г., което вероятно се е получило заради голямата несигурност на пазара, породена от внезапно поскъпналите строителни материали.
Според председателя на камарата Илиян Терзиев всеобщият спад на строителството обаче е тревожно явление и причините той отдава изключително на закъснялото приемане на методика за индексиране на строителните договори.
“Държавата трябва да разбере, че има интерес от стабилен и работещ строителен отрасъл, който внася данъци и осигуровки в хазната, с които да се правят социални политики. Затова е необходимо да се предвидят средства в бюджета за индексация и да се изработят единни указания за прилагане на методиката, за да стане тя работеща”, каза инж. Терзиев.