Двама финансови министри - служебен и бивш: Пари за пенсии ще има
Мярката от 25 ст. за литър гориво няма да действа догодина след като вносителят - председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов оттегли предложението си
Пенсиите излизат от фризера от юни, но с 12% индексиране
Колко да е минималната заплата ще реши кабинетът
Пари за изплащане на пенсиите има и за догодина и няма да има забавяне. Това днес заявиха от парламентарната трибуна и служебният финансов министър Росица Велкова, и бившия финансов министър, сега депутат от ПП Асен Василев.
Това следва от днешното гласуване на предложение на бившия финансов министър , сега депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев.
Във вторник той предложи служебният кабинет да не може да ползва парите от фискалния резерв за текущи разплащания. Минути след това, служебният финансов министър Росица Велкова предупреди депутатите, че въпреки, че в него има 13,5 милиарда лева, ако то бъде прието може да има проблем с изплащането на пенсиите през януари.
Днес, след две половинчасови консултации, в зала бе предложена нова редакция на предложението. Тя забранява на кабинета да използва евроредствата и парите от два фонда- Сребърния и ф. „Козлодуй“ , а с останалите пари в набирателната сметка да прави текущи разплащания.
След като служебният финансов министър Росица Велкова увери, че с новата редакция това предложение няма да доведе до недостиг на пари за текущи разплащания, залата най-напред гласува то да бъде допуснато за обсъждане, а след това го прие с внушително мнозинство.
По време на дебатите, Асен Василев от ПП обясни разликата между двете редакции с конкретен пример. „В единната сметка към днешна дата има 13,6 млрд. лв. От тях 3 милиарда са резервните пари за пенсии, 1,5 милиарда лева са на ф. „Козлодуй“, 6 милиарда са евросредствата и 4 милиарда лева налични пари, с които кабинетът може да оперира. Разликата е, че вчерашното предложение на Кирил Ананиев блокираше всички тези пари, а сегашното блокира само европарите и неприкосновените в двата фонда, а с останалите 4,5 млрд. лв. кабинетът ще може да оперира“.
Асен Василев допусна, че идеята на това предложение е когато ГЕРБ направи кабинет, служебното правителство да не е похарчило всички пари. Василев подчерта още, че с този текст, дори в новата редакция се нарушава една норма, според която и европарите са се използвали заемообразно за текущи нужди. Той даде пример- изплащат се помощи на земеделските производители в размер на 800 млн. лв. в началото на годината, а Европа възстановява парите през май.
Председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов пък оттегли свое предложение, според което изплащането на 25 ст. за литър гориво трябваше да действа поне до януари догодина. Така, кабинетът трябва да реши дали мярката ще остане в сила, или ще спре да действа.
Стария бюджет ще действа четири месеца, в които не влиза времето, в което няма избран парламент, решиха още депутатите на второ четене и така определиха, че времевия хоризонт на сегашния бюджет зависи от датата на изборите и конструирането на нов парламент. За този период, всеки от месеците държавата ще разполага с 1/12 от средствата, заложени в миналогодишния за съответния месец и коригирани с ръст на приходите и с приети от парламент или МС разходи.
Пенсиите излизат от фризера през юни 2023 г., но ще се индексират по швейцарското правило, което означава с около 12% през юни догодина, след като депутатите не приеха предложение на Асен Василев за модифициране на това правило (виж карето).
Преди това парламентът разреши майчинството през втората година да се прехвърля на бащи, баби и дядовци. Условието е те да работят на трудов договор, а детето да е навършило 6 месеца.
За да работят нормално, общините ще могат да могат да правят плащания по вече сключени договори и през следващата година, въпреки че няма приет нов бюджет, а се удължава действието на сегашния.
По предложение на Асен Василев от ПП ваучерите за храна са увеличават от 80 на 200 лв., като остава възможността с тях да се плащат и сметки за ток, парно и вода.
Производителите на ток със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, които имат приходи от продажбата на електроенергия, както и производителите на енергия от въглища и водноелектрически централи ще внасят във фонд "Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски. Размерът им ще се определя за всяка сделка, като положителната разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, който е изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. Изключение са сделките с балансираща енергия.
Търговците на електрическа енергия ще подават във фонда декларация по образец, утвърдена от финансовия министър, в която ще описват всички приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени. , както и разходите по покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия. В документа те сами ще изчисляват е размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи до 15 април 2023 г. Декларациите са за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г. До 5 юли 2023 г. пък ще описват същото от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г. В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за устойчиво енергийно развитие, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и търговците на електрическа енергия подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ кой трябва да подава тази информация.
Преди ден, депутатите решиха лимитът за нов дълг догодина да се увеличи на 12 милиарда лева, вместо сегашния таван от 10 милиарда лева. Според Румен Гечев от БСП това е подписване на празен чек за разходи, за които не се знае какви са. Той припомни, че „един редовен кабинет разписва разходите не до стотици милиони, а до стотинка“ и заподозря служебния кабинет, че иска нов таван, за да прави скрити разходи, които нямат характер на инвестиции. Въпреки предупрежденията и на БСП, и на ПП, новият лимит бе гласуван.
Депутатите решиха още, до приемането на закон за държавния бюджет, по бюджетите на здравната каса и на общественото осигуряване за 2023 г., но за срок не по-дълъг от три месеца, да се прилагат размерите, базата и средномесечният доход, определени в съответните членове от действащия закон за държавния бюджет за тази година. Текстът бе гласуван, въпреки че и от БСП и от ПП предупредиха, че най-вероятно този бюджет ще трябва да работи поне до юни догодина.
Депутатите приеха още, че МС определя лимити за плащания за всеки месец на бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са определени за първостепенни разпоредители с бюджет. Вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски и на дължимите традиционни собствени ресурси за съответните месеци. Плащания към международни финансови и други институции и фондове се извършват в съответствие с действащите споразумения. Вноските за увеличаване капитала на международни финансови институции, съгласно решения на Народното събрание, се извършват в предвидените срокове.
Какво не прие парламентът? В пленарна зала не бяха приети предложенията на ПП и на БСП за съответно 850 и 835 лв. минимална заплата. Парламентът реши размера на най-ниското възнаграждение да се определя от МС.
Отпадна предложение пенсиите да се индексират по променено швейцарско правило- с по-голямото от две числа- 100% от инфлацията или 100% от ръста на осигурителния стаж за съответния период, както предложи ПП. Не бе гласувано и предложение и работодателите да изплащат първите три дни болнични.
Не получи подкрепа и текст на Асен Василев от ПП да се увеличили данъчното облекчение за отглеждането на деца от 600 на 900 лв., въпреки че бе подкрепено от бюджетната комисия. Отхвърленото предложение предвиждаше още този механизъм да се запише като постоянен в Закона за облагане доходите на физическите лица, а не да се гласува всяка година.
След като Петър Чобанов от ДПС оттегли предложението си мярката 25 ст. за литър гориво да продължи и януари идната година, залата гласува против допускането му за дебати и гласуване. Прегласуване, поискано от Искрен Митев от ПП с аргумента, че това е една от най-популярните мерки за подпомагане на хората, показа същия резултат. Така тази помощ спира да действа до края на тази година.
Въвеждането на глоба при нарушения за облагане на свръхпечалбите в размер 1% от годишния оборот, но не по-малко от 20 хил. лв. също бе отхвърлено.
Максималният осигурителен доход няма да се вдига от 3400 лв. на 4200 лв., както предложи БСП между двете четения. Предложението бе на БСП, но беше определено като недопустимо.
Отпадна и идеята на БСП хората до 26 години да не плащат данък върху доходите. Според БСП необлагаеми трябва да бъдат и доходите на всеки, който работи на заплата по-ниска от линията на бедност. През 2023 г. това ще е 504 лв.
Пленарната зала не прие предложението на ПП за повече данъчни облекчения за работещи родители.
Кабинетът ще решава колко да бъде минималната запалата от 1 януари догодина. Засега предложението е за 770 лв.