Росен Христов: Как с лека ръка да спрем тецове – 3 млрд. евро влизат от износа на ток
В началото на януари ще пуснем програмата за соларни инсталации за домовете, казва министърът на енергетиката
Другата седмица стартираме проект за 62 млн. лв. за улично осветление на 74 общини
Още акценти
С Турция договаряме слотове за 1 млрд. куб. м
газ на година
Хората няма да излязат на свободния пазар на
ток до 2026 година, няма нужда да ги стресираме
- Г-н Христов, “Булгаргаз” внесе заявление за поскъпване на газа с 40%, вие казахте тези дни, че увеличението ще е 30 на сто. Но дали е 30, или 40%, не е ли много?
- Не е много, защото крайната цена, която компанията иска, е към 200 лв. за мегаватчас, а в зависимост от движенията на борсата има вероятност да е и под 200 лв. Поскъпването идва от скъпия газ, нагнетен в хранилището в Чирен. Ние решихме целия газ, който през октомври и ноември беше на ниски цени, вместо да го вкараме в “Чирен”, да го предоставим на индустрията, защото тя пое ценовия удар през август и септември. Ако сравним предложението за цени през януари с пика през септември, когато газът струваше 353 лв., има реализирано намаление и цената е в рамките на това, което индустрията може да понесе. Стремим се да държим цените на газа на приемливи нива и за да не поскъпне парното толкова, че хората да се прехвърлят масово на отопление с ток.
- Прогнозираният апокалипсис с прехвърлянето от парно на ток не се получи, защо?
- Няма да се получи апокалипсис, все още нашият пазар е добре откъм цена и на ток, и на парно, и на газ, като се има предвид, че не сме голяма икономическа сила като Германия, която извади 200 млрд. евро, за да субсидира потребителите си. С нашите скромни възможности разчитаме на добра организация, добри преговори, за да направим това, което другите постигат с много повече мускули.
- Януари вече е ясен, но какво ще се случва с доставките на газ занапред?
- Доставките сме ги обезпечили, търговете вървят, имаме участия от най-добрите компании, цените за следващата година са прилични. Това, върху което сме се фокусирали, са средносрочните и дългосрочните доставки и стабилизирането на газовия пазар.
- Казвате, че има компании, които да доставят дългосрочно. Но къде ще разтоварват газа?
- Вървят преговорите с турската държавна компания “Боташ” за резервиране на капацитет за 1 млрд. куб. м втечнен газ на година на техните терминали. В България ползваме между 3 - 3,5 млрд. куб. м газ, към 1 млрд. получаваме от Азербайджан, за 1 млрд. имаме резервиран капацитет на терминала при Александруполис, който стартира през 2024 г., и искаме да обезпечим още 1 млрд. резервиран капацитет в Турция. Това ще даде пълната диверсификация и възможности да преговаряме с доставчиците. За терминала при Александруполис резервацията е дългосрочна, с Турция преговаряме за период от 13 г.
- Как изведнъж се сприятелихте с “Боташ”? От първата газова криза през 2009 г. има опити да се подпише споразумение и все не става.
- Благодарение на президента Радев и срещата му на четири очи с президента Ердоган. Радев го убеди за дългосрочно сътрудничество и оттам нататък нещата бързо и оперативно започнаха да се решават. От много време всички в региона се опитват да договорят с Турция, де факто сме първите, които сме на път да успеем.
- Успяхте ли?
- Водим финални преговори, очакваме да подпишем споразумение до края на годината. Но, знаете, че докато не стане, няма сигурност. Говорим за капацитет на терминалите за втечнен газ и в преносната мрежа до входната точка на България. Турците се съгласиха да ни включат и в преговорите им с американски и европейски производители на втечнен газ. Ако успеем и в това, ще получим много по-добра цена. И ние, и “Боташ” ще сключим поотделно договори, но с обявени общи количества можем да договорим по-добри условия. Очаквахме тези преговори за дългосрочни доставки да ги води редовно правителство.
- Очертава се да продължите като служебен кабинет. Не смятате ли?
- Като не се случва редовно правителство, няма как да оставим нещата. Правим го в пълна прозрачност, държа в течение всички заинтересовани, за да има приемственост и да няма сътресения.
- Горивата не са към вашето министерство, но имате ли участие?
- Горивата са към икономиката, но помагаме за алтернативни доставки на петрол. Проблемът не е, както се коментира, да вземем управлението на рафинерията. Вицепремиерът Христо Алексиев постигна това, което друг не успя, а иначе всички говореха как “Лукойл” трябва да плаща данъци в България, а той го договори. Първите 90 млн. лв. бяха платени, следващата година се очаква да са няколкостотин милиона. В същия момент парламентът забранява износа, което е проблем, защото рафинерията не може да работи ефективно само за българския пазар.
- Сега ще ви кажат, че сте лобист на “Лукойл”.
- Не, няма никакво значение дали рафинерията е на “Лукойл”, на държавата, на “Шел”, на ОМВ. Който и да е собственикът, проблемът е с доставката на неруски петрол. Дългосрочно имаме решение и то е петролопроводът от Александруполис до Бургас, има разбиране от гръцката страна, преговаряме да подпишем меморандум.
- Защо се бави енергийната част на плана за възстановяване и устойчивост?
- Не се бави. Специално за читателите на “24 часа” имам добра новина: вече получихме одобрение да пуснем програмата за осветлението на общините. Там са около 62 млн. лв. за 74 общини, другата седмица ще стартира.
- А програма та за соларните инсталации за домакинствата кога ще бъде пусната? Към нея отсега има интерес.
- Качваме програма за обществено обсъждане на сайта на министерството и нагласата е тя да бъде стартирана през януари. По нея се оказва помощ за изграждане на соларни системи за отопление на вода и за производство на електроенергия за собствени нужди за домакинства. Грантовете са до 15 000 лв. за фотоволтаици и до 2500 лв. за системите за топлене на вода. Тъй като програмата е масова, трябва да направим много лесен процесът за кандидатстване, но да има критерии за оценка, да е прозрачна. Това бави нещата.
- Реши ли се вече определението за енергийно беден, което също е изискване в плана?
- Предложихме дефиниция за енергийна бедност и за уязвимите клиенти, като я съгласувахме и с ЕК. (Според нея енергийно бедно домакинство е онова, което след като плати енергийните си разходи, попада под прага на бедността - б.р.)
- А НЕК ще престане ли да бъде обществен доставчик от Нова година и да спре да прави микса от електроенергия за домакинствата, какъвто ангажимент има по плана?
- Хората няма да излязат на нерегулиран пазар, това е решено и от ЕК, и от парламента, до 2026 г., така че няма нужда да ги стресираме. Трябва да намерим работещо решение, за да могат енергийно бедните да получават ток на оптимални цени, да им се помага. Нещата трябва да се изпипат, не да изпратим нещо в Брюксел, за да получим транша. Стараем се максимално да отложим този момент и да създадем нужната защита.
- Ангажиментът за 40% спестяване на емисии до 2026 г. спрямо базовата 2019 г. предизвика големи вълнения. И това е ангажимент по плана. Какво ще се случи?
- Авторите на тази реформа са я направили неграмотно. Няма нито един документ и анализ как да се постигне тази цел. Защо са 40%, а не 45% или 30%, никой не знае. Защо 2019 г. е взета за базова, което го няма никъде в ЕК. От Министерството на енергетиката нито един експерт не е участвал в тази разработка, за да каже как може да се постигне тази цел, а тя е нереалистична. Анализирахме възможните начини да я постигнем - с подобрения на горивен процес в тецовете, с оптимизиране на горивния микс и т.н. Могат да се постигнат значими резултати, но не 40%, освен с много и мащабни инвестиции, които не могат да се възвърнат. А и нали ще затваряме въглищни централи, защо да се правят вложения за няколко години.
- И какъв е изходът?
- Тази цел няма как да бъде изпълнена без затваряне на 40 - 50% от въглищните мощности. Най-мръсните така или иначе са пред затваряне. Говорим за спиране на блокове в ТЕЦ “Марица-изток 2” или за двете американски “Марици”. Анализите ни показват, че това няма как да стане, без да е в ущърб на енергийната и националната сигурност на страната.
В тежки периоди, в зима, ако някой блок излезе аварийно, ще трябва да внасяме ток в период, в който няма откъде да се вземе. Това буквално се случи скоро - шести блок на АЕЦ “Козлодуй” излезе в авариен ремонт, в същото време спря блок на “КонтурГлобал Марица-изток 3” и буквално за един ден минахме на внос от Гърция, вярно минимално - 2000 мегаватчаса. Но това показа колко е чувствителна системата ни. Ами ако ние в този момент имахме изключени 1200 - 1500 мегавата мощности? Така че затварянето на централи засяга енергийната, националната и икономическата сигурност на страната. Ние тази година ще изнесем 12 тераватчаса ток по средна цена 250 евро на мегаватчас, от него у нас са постъпили около 3 млрд. евро. Представете си, че тези приходи изчезнат, това значи рецесия. Компенсациите за бизнеса, които идват от тези суми, са над 1 млрд. лв. Не са незначителни и не зная как с лека ръка ще ги зачеркнем.
- Какво ще се случи с проекта за големите батерии за над 1,5 млрд. лв.? Няма ли да го стартирате?
- Той не може да се реализира. Наскоро откриха най-големия проект за батерии в Англия и той е за 190 мегаватчаса. А ние ще правим за 6000. Плановете за възстановяване се отварят във връзка с програмата RePowerEu и ние ще се възползваме. С програмата целта е да се намали зависимостта от руския газ. Тези наши проекти за електрификация дават точно този резултат и ние искаме да ги оптимизираме. Говорим за проекта за батериите, за 40-те процента емисии и проекта за геотермалната централа за производство на електроенергия.
- И него ли ще махате?
- Не, няма, но искаме геотермалната енергия да я фокусираме върху геотермалното отопление в училищата, което може да се разпространи в цялата страна. ЕК е склонна.
- Как реагира Брюксел на тези ваши аргументи? Вероятно казва, че планът е договор, подписан от двете страни.
- Договор е, да. И ако ние сме направили предложение, което не е обосновано, къде е била другата страна? Оценила ли го е, за да реши, че парите на данъкоплатците в Европа си струва да бъдат похарчени за него. Мисля, че с батериите също няма да имаме проблем, те самите виждат, че нещо не е наред с него. Нали в проекта става въпрос за съхранение на енергия, за да развием възобновяеми източници. Ние не се опитваме да избягаме от това, дори предвиждаме по-големи мощности, но с други технологии. Искаме ЕБВР, която е консултант по този проект, да направи анализ на всички съществуващи технологии и да ни дадат оптималния микс.
- Ще подпишете ли това споразумение с банката най-накрая?
- Да, разбира се. Те вече се съгласиха с нашите условия, препъникамъкът беше, че искаха да се оттеглят от всякаква отговорност. Сега се съгласиха на първоначалните условия.
- Категорично ли се отказвате от големите батерии?
- Не сме се отказали, но няма да са 6000 мегаватчаса, а значително по-малко. Но ключът е целта за 40% намаляване на емисиите, които няма как да бъдат постигнати.
- Най-голямата батерия у нас - ПАВЕЦ “Чаира”, се счупи и не работи. Какво следва?
- Очакваме последните анализи от няколко института, включително немски, както и финален доклад, за да се види дали има остатъчен живот в сегашните системи на “Чаира”. Знаете, че се получиха пукнатини в направляващите лопатки на единия агрегат, затова бяха спрени и четирите. По груба оценка подмяната на съоръженията ще струва 2 млрд. лв. Но първо трябва да видим имат ли остатъчен живот, можем ли с някакво усилване да ги използваме. Ако трябва да похарчим 2 млрд. лв., по-добре тази инвестиция да е в ПАВЕЦ “Чаира”, отколкото за батерии. Идеята е да възстановим “Чаира”, да направим и язовир “Яденица” и така от 8,5 часа в режим на правене на ток ще се премине на 22 часа, а това не са 6000 мегаватчаса, а много повече.
- Какви още цели си поставяте, докато сте министър?
- С газа са стабилизирани нещата, предизвикателство е планът за възстановяване. Другото е 30-годишна стратегия за развитие на енергетиката, работим с бранша и искам, преди да си тръгна от Министерството на енергетиката, да я представя в Народното събрание.
- И какво ще прочетем в нея? ВЕИ-та, батерии, водород, ядрена енергетика?
- Със сигурност ще има ВЕИ-та, дори в по-големи мащаби и с ускоряване. Ако искаме да заработим по зелената сделка, до няколко години трябва да пуснем 3-4 гигавата зелени мощности.
- Ако четем заявленията за присъединяване на зелени централи в ЕСО, това е малко.
- В ЕСО има заявления за присъединяване на 30 гигавата, а тази година са построени 300 мегавата.
- Какво е становището ви за ядрената енергетика?
- Моята препоръка е да се построят двата блока в “Белене”, както и нови два на площадката на “Козлодуй”.
CV
-Роден е през 1974 г.
- Магистър по международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ
- Има многогодишен опит в енергетиката, заемайки високи отговорни позиции в международни компании
- Работил е за италианската енергийна компания “Енел”, за реструктурирането на придобитите енергийни компании в Гърция, Франция и Русия
- Регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка в нидерландската компания “Дицман”
- Ръководи придобиването на “Енергоремонт Холдинг” в България, на която става председател на управителния съвет
- В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии
- Говори свободно 4 езика и е член на МЕНСА
.