Социалните партньори не постигнаха съгласие за минималната заплата, кабинетът има ново предложение - 780 лв.
Социалните партньори не постигнаха съгласие относно размера на минималната работна заплата, предвиден за догодина. На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представители на служебния кабинет, работодатели и синдикати обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., но не се обединиха около нейния размер. Служебното правителство предлага минималното възнаграждение, получавано от около 500 хил. българи, да стане 770 лева.
Вицепремиерът по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазарова посочи, че министерството е готово да ревизира своето предложение и то да стане 780 лева.
„Водили сме се от възможността новият размер на минималната работна заплата да изпълни две функции – икономическа и социална“, коментира той. Лазаров обясни, че предвиденото увеличение възлиза на около 8,5% спрямо сегашния размер от 710 лв., утвърден от 1 април 2022 г.
Увеличението покрива инфлацията, установена с индекса на потребителските цени, стана известно от думите на ресорния вицепремиер.
Представители на работодателските организации изразиха принципна подкрепа за предложението, но поискаха размерът на минималната заплата да не бъде единен за цялата страна, а обособен по икономически дейности.
Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че от организацията препоръчват предвиденият размер да бъде за брутна заплата.
За спешно създаване на работна група, която да се реши как да се приложи европейската директива за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, призова Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара.
„Ако ние не покажем активност по темата, въпросът ще го решат някъде другаде“, коментира тя по време на заседанието на НСТС.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че „опитът за внушения как ръстът на доходите щял да доведе до инфлация“, трябва да бъде пресечен. Според него две трети от инфлацията в ЕС, както и в България, се генерира от външни фактори и няма нищо общо с покачването на доходите.
Димитров добави, че направеното през тази година ще доведе до частично или изцяло компенсиране на средната инфлация, но не е компенсиран ръстът на цените на т. нар. малка потребителска кошница.
От март насетне и сега се опитваме да компенсираме доходите на работещите заради инфлацията, която ги изяждаше. Целта ни е да компенсираме доходите поне до размера на инфлацията, така че работещите българи да продължават да купуват и да поддържат ръста на икономиката, каза Пламен Димитров. Затова, според КНСБ, минимална работна заплата от поне 850 лв. ще е достатъчен механизъм за компенсиране на „изядените от инфлацията“ доходи.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ също припомни, че от синдиката настояват минималната заплата да стане 850 лв. „Беше отказано с аргумента, че не било нормално минималната заплата да се увеличава два пъти в рамките на една година“, каза Григорова.
Тя даде като пример Германия, където тази година това възнаграждение се увеличило три пъти, за да се даде шанс на най-нискодоходните групи граждани да се справят с трудностите. „Увеличението на цените на хранителните продукти е драстично и най-нискодоходните групи изразходват голяма част от месечните доходи именно за храна. По никакъв начин не ги компенсирате с това нищожно увеличение, което предлагате“, посочи Григорова. По думите ѝ ръстът на инфлацията не е породен от ръста на заплатите, а поради съвсем различни причини. КТ „Подкрепа“ настоява минималната заплата задължително да се увеличи над 770 лв., а след това, по график, да стане 50 процента от средната работна заплата за страната. „В този вариант предложението на служебния кабинет е неприемливо“, заяви още Ваня Григорова.
Темата за размера на минималната работна заплата е обект на обсъждане и в Народното събрание - предаде БТА.