Чудото “брутна минимална заплата” май няма да мине
“Промяната” първа се отказа
Понятието “брутна минимална заплата” вероятно ще просъществува само няколко дни, след като във вторник то беше въведено в Кодекса на труда на първо четене от парламентарнаата социална комисия.
С въвеждането му ще отпадне клас “прослужено време” и по този начин увеличението ще е различно, като колкото по-голям стаж има човек, толкова по-малко увеличение би получил. Останалите допълнителни плащания - извънреден, нощен труд, ваучери за храна и транспорт, ще останат и ще се добавят към минималната заплата. Още на комисия БСП, синдикати и представители на държавните институции предупредиха, че ще настане хаос. И по този начин ще се формират 500 хил. различни минимални заплати. Чудото “брутна минимална заплата” изскочи, докато партиите предлагаха различни дати, спрямо които минималната заплата да се смята като 1/2 от средната.
Първи от нововъдението се разграничиха депутатите от “Продължаваме промяната”. Във вторник те се въздържаха при гласуването на предложението на ГЕРБ- СДС, но също имаха предложение за въвеждане на понятието “брутна работна заплата”.
“Предложението за брутна минимална заплата има своите аргументи, но в момента не можем в това кратко време да подсигурим
адекватна дефиниция,
която да е недвусмислена. Затова подкрепяме занапред минималната работна заплата да бъде основна и върху нея да се начисляват класът и всички други допълнителни възнаграждения, които имат работниците. Но тя да е 50% от средната работна заплата за първите две тримесечия на годината”, обясни Искрен Арабаджиев от ПП.
Второто четене на промените в Кодекса на труда трябваше да се гледат в пленарна зала в сряда, но вероятно ще остане за след Нова година. А междувременно размерът ѝ да се определи утре с удължителния закон за бюджета.
“Ако Народното събрание гласува понятие като “брутна минимална работна заплата”,
това би създало правна неяснота по прилагането на плащания,
обясни във вторник и служебната финансова министърка Росица Велкова. И даде пример, че когато трябва да се изчислят индивидуалните здравни осигурителни вноски на децата от 0 до 18 г., които са върху минималната работна заплата, няма как да се вземе предвид клас “прослужено време”. Тя припомни, че има внесен проект на социалното министерство за 770 лв. минимална заплата, но според финансовото министерство увеличението трябва да се случи от 1 юли, когато ще има и нов бюджет. В четвърък и тристранката ще разгледа предложението на служебното правителство. Според Велкова за периода 2019-2022 г. натрупаната инфлация е около 27%, колкото е и ръстът на минималната работна заплата за същия период, т.е. минималната заплата е растяла изпреварващо до тази година. “10 лв. увеличение на минималната заплата води до 50 млн. лв. влошаване на дефицита”, каза Велкова.
Промените в Кодекса на труда да бъдат отхвърлени от депутатите, поискаха от Българската стопанска камара (БСК), защото не било работа на парламента да определя минималната заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче поиска Министерският съвет също да обяви брутна минимална работна заплата за 2023 г., а не основна, както досега се правеше.
“В обстановката на войнстващ популизъм в Народното събрание, а и не само там ние сме принудени да оценим предложението на Министерския съвет за 770 лв. минимална заплата за несравнимо по-реалистично и кореспондиращо на бюджетната прогноза в сравнение със съвършено безотговорните опити за определяне на МРЗ с промени в Кодекса на труда”, пишат те.
В момента над половин милион българи получават минималната работна заплата от 710 лв. Тя се е
вдигнала само с 440 лв. за 11 г.
- от 270 лв. през 2011 г. Средно на година вдигането е било с 34,55 лв., а рекордният скок от цели 60 лв. бе през април 2022 г. С по 50 лв. тя се е вдигала през 2019-а и 2020 г.
Минимална заплата у нас има от 1936 г., а от 1945 г. се определя административно от Министерския съвет. Тази практика продължава и сега, като решението взема правителството независимо от мнението на бизнеса и синдикатите, въпреки че я съгласува в тристранката. През годините различни правителства са се опитвали да въведат формула за изчислението ѝ.
Сега от БСП се опитаха да транспортират един от текстовете от европейската директива минималната заплата - да е половината от средната, като освен в удължителния бюджет те вкараха и паралелни промени в Кодекса за труда.