Проф. Христо Бонджолов: За 40 г. студентите са се увеличили 2,5 пъти - това е скрита безработица
- Липсата на държавен бюджет затруднява университетите
- Велико Търново не може да се мери със София по доходи, а заплащането е 30% от рейтинга, казва ректорът на Великотърновския университет
- Проф. Бонджолов, как ще коментирате рейтинга на висшите училища за тази година и мястото, което заема Великотърновският университет сред най-добрите?
- Не мога да направя цялостен анализ, защото не съм имал време да огледам всички подробности по рейтинга.
Великотърновският университет си затвърждава мястото, което имаше и при миналия рейтинг, но няма как да достигнем софийските заплати, а все пак заплащането заема огромен процент в рейтинга. Мисля, че около 30% е точно това - реализацията и заплатите.
В Търново заплатата на нашите специалисти не е като в София.
Освен това няма как да съберем информация нашите завършили какви заплати получават, като работят в системите на МВР, на Външно например. И там информацията е конфиденциална.
Не можем да проследим и реализацията на студентите ни в чужбина
А нашите основно са в педагогически профил, филологически профил, разбира се, и национална сигурност.
Искам да кажа, че за ВТУ информацията е непълна.
- Това не е ли общ недостатък на рейтинговата система, който засяга всички?
- Общ недостатък е. Не казвам, че само ние сме ощетени. За да стане рейтингът пълен и да се отчетат всички показатели, трябва да се има предвид и това. Точно това липсва и мисля, че от него страдаме много ние, от ВТУ.
- Какви са предизвикателствата, пред които са изправени висшите училища и в частност ВТУ?
- На първо място е липсата на бюджет. Това, което става като проблем в държавата, е основният проблем и пред университетите.
Знаем - 1/12 част от м.г., но също така знаем, че животът през тази година е поскъпнал поне с 20%. Т.е. това, което ще бъде заложено като 1/12, няма да стига да се покрият разходите.
За нас не е толкова голям проблем, защото в момента сме стабилни финансово, но иначе е проблем.
- Имаше опасения за дървени ваканции заради горивата. Великотърновският университет нормално ли ще завърши първия семестър и навреме ли ще започне вторият?
- Няма извънредни мерки, няма по-големи ваканции. Във ВТУ сме подсигурили много от нещата, така че да имаме присъствено обучение, да не се притесняват нито студентите, нито преподавателите.
Разбира се, ако спрат тока например ние нищо не можем да направим, но сме взели мерки, включително и за фотоволтаични централи.
Една от тях вече работи, приключихме обществена поръчка за друга, много голяма - около 400 киловата. Ще бъде изградена върху покривите на сградите на университета.
Опитваме се да бъдем и енергийно самостоятелни
Надявам се поне 2/3 от нужната енергия да бъде покрито от фотоволтаичните централи. Инвестициите са със собствени средства на университета. Разходите не са малки, но възвръщаемостта е много голяма и всичко това е инвестиция в бъдещето.
Централите се изплащат за около 2 г., а имат гаранция между 10 и 15 г., което е чудесно.
- Вероятно сте любимец на студентите, защото всички кандидатствали получиха по три стипендии преди 8 декември?
- За тях са най-добрите новини. Първо всички класирани получиха стипендии. При това по три накуп. След това дойде добрата новина, че министерството на образованието финансира ремонта на трети блок на студентските общежития с 11 млн. лв.
От есента студентите ще имат възможно най-добрите условия за студентски живот във Велико Търново.
Със Сергей Миланов - директор на “Студентски столове и общежития”, се договорихме и в най-скоро време се надявам да заработи студентски стол и в V корпус.
Върху покрива на студентски стол №1 в ректората ще инсталираме фотоволтаична система, за да можем да захранваме стола и така да си помогнем с електричеството за басейна, за да може да стане достъпен.
- Каква година изпраща ВТУ?
- Изпращаме една успешна година. Не сме имали такъв прием в последните години. Успяхме да увеличим заплатите със средно 20% от 1 юли.
Живот и здраве, ще има още една добра новина за началото на 2023 г. Освен това оправихме материалната база. Почти нямаме учебни зали и аудитории, които да не са реновирани и обзаведени със съвременна техника, така че да водим ефективен учебен процес.
Тази година направихме пробива и в Северна Македония,
където стартираме обучение по магистърски програми. Акцията “Рано рани” показа двойни резултати в сравнение с м.г. Вече почти половината студенти по държавна поръчка са си запазили места за следващата учебна година. Тази година така сме работили, че сме спокойни за следващата.
- Наскоро излезе статистика, че за 40 г. студентите са се увеличи 2,5 пъти, а 13 университета са с под 1000 студенти. Какъв е вашият прочит на тези цифри?
- Има такива университети, които са много специфични - например за театрално изкуство, музикалните висши училища, Художествената академия. Не може да очаквате, че там ще има хиляди студенти, които да учат това.
Но при нас - класическите университети, става дума за много сериозен брой студенти. Във ВТУ са около 14 000 в момента заедно със специализантите. Българинът вече оценява предимствата на по-високото образование, но от друга страна, това е скрита безработица просто защото младите няма какво друго да правят.
Всъщност това е и политика, в която входовете са отворени широко. По-важно е какво става после, колко и какви специалисти излизат. Защото, ако приемете 20 студенти и от тях завършат 18, ефективността на вашия прием и вашата работа е много голяма. Но ако приемете 100 и накрая пак резултатът е 18, ефективността вече е различна.
- Вие сте първият чуждестранен университет, който откри филиал в Северна Македония. Как ви приемат там в контекста на напрегнатите отношения между двете страни?
- Колкото и да е странно, приемат ни приятелски просто защото нашето е академичен обмен и протегната ръка към колегите от РСМ. Ние много им помагаме с докторските програми, включително за техните преподаватели. Помагаме им да развиват направления, в които те нямат възможност да направят нещо. Взаимно сме си полезни и оттук идва всичко.
Колкото до административните пречки, има ги при тях, ама ги има и при нас.
Не можем да бъдем прекалено взискателни, нямаме неразрешими въпроси с тези хора
Напротив, аз мисля, че много добре се разбираме, но на академична и образователна база.
Имаме там 3 магистърски програми - английска филология, IT и регионално развитие. Заявили сме прием за 100 човека. Не се надявам на максимум, но една голяма част вероятно ще запълним и ще стартираме тези програми от втория семестър.
- Вицепрезидентът Илияна Йотова ви връчи преди дни приз за утвърждаване на българския език и култура, какво означава това за вас?
- Това е едно голямо признание и за мен, и за колегите от университета за това какво прави ВТУ в тази сфера. Мисля, че правим много и то е видимо. Подаваме ръка на всички български неделни училища зад граница и не само.
Поддържаме лекторатите по български език, помагаме с преподаватели, с учебници, с методическа помощ.
Правим наистина сериозни неща за държавата. Международният семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти това лято ще има своето 43-о издание. Ние сме разпознаваеми чрез семинара.
Той стана едно от лицата на международната дейност на университета. Това е нещото, заради което сме желани.
- Номиниран сте за почетен гражданин на Велико Търново, ласкае ли ви това?
- Благодаря на колегите за предложението, но аз не съм го инициирал. Даже им казах, че може би няма смисъл. Това, което човек прави, не е за публично признание, а за удовлетворение за добре свършена работа.
Моята добре свършена работа е тук, в университета
Ако аз си върша добре работата, знам че той върви добре. А щом ВТУ върви добре, това означава, че и градът върви добре.
- Вие дадохте много на Велико Търново чрез университета, а на вас какво ви даде старата столица?
- Даде ми всичко и като образование, и като семейство, и като приятели. Нещо, което сънуваш, когато си извън България. Велико Търново е навсякъде, той е изцяло в мен!
- Пишете и стихове, какво ви вдъхновява днес?
- Това са дребни неща, нищо не съм публикувал. Малко свободно време да имам, се опитвам да чета, но не мога много. За огромно съжаление, административната работа убива всичко това. По-скоро ми е криво, че не мога да си върша работата. Обичам да чета и ако има какво да кажа, да го напиша, иначе с халтура не се занимавам.
- През май догодина изтича вашият втори мандат, мислите ли каква ще е посоката ви насетне?
- Сещам се за Даниел Вълчев, когато го питаха, като беше министър на образованието, какво ще прави след това. Той каза: “Каквото си искам!”. И при мен нещата са така. Не съм мислил, аз не съм човек кариерист, не ме интересуват такива неща. Аз
гледам да си върша работата във времето и мястото, на което съм
Оттам нататък ми се ще малко почивка, защото наистина е много натоварено.
- Какво бихте пожелали на себе си и семейството, на студентите и на всички българи в навечерието на светлите рождественски празници?
- Може би най-важното нещо за всички нас е да има мир, да има малко спокойствие. Нека позагърбим отношенията помежду си, омразата е взела връх. Да се опитаме да погледнем на човека до нас с усмивка.
Визитка
Роден е на 18 август 1960 г.
Преподавател в катедра “Славистика”, председател на Академичния съвет и директор на Департамента за езиково обучение и Международния летен семинар по български език и култура
През 2005-2010 г. е лектор по български език и култура в Университета в Ниш, Сърбия
Между 2011 и 2015 г. е декан на Филологическия факултет на ВТУ, а от 2015 г. е негов ректор