Нов затвор до Дупница с 200 килии за по двама - да не ни съдят за лоши условия (Обзор)
- За първи път от 60 години
- Той ще бъде в Самораново и ще представлява своеобразен малък университет, в който ще се обучават надзиратели
400 осъдени ще излежават наказанията си в супермодерен нов затвор, който се очаква да посрещне първите си обитатели след края на април 2024 г., докогато трябва да е завършен. Той е между Дупница и с. Самораново, на метри от затворническото общежитие.
35 млн. лева за изграждането му са осигурени по Норвежкия финансов механизъм. Значимостта на проекта идва и оттам, че
затвор не е строен
у нас през последните
60 години
Най-старият е софийският, изграден е преди 120 години, а “най-младият” е плевенският, който е отделен от беленския през 1982 г., но е строен преди това.
За необходимостта от нов затвор се е говорило много през годините и всички правителства са го поставяли като приоритет, но все не се е стигало до строеж.
Една от причините страната ни да се нуждае спешно от нов затвор, е, че Съдът по правата на човека в Страсбург неведнъж ни е осъждал заради лошите условия, при които живеят лишените от свобода. Важно изискване е за всеки да има най-малко 4 кв. метра площ. Новият затвор ще е с 200 килии, във всяка ще има по двама затворници.
Първата му копка бе положена от правосъдния министър Крум Зарков в понеделник.
“Днес се случва нещо голямо, което е изключително важно както за Министерството на правосъдието и системата на затворното дело, така и за държавата”, обяви той.
Според него затворът ще бъде “нещо много повече”, защото
ще има 90 нови
работни места,
ще бъде изграден и учебен център, където ще се обучават служителите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
“Един малък университет”, обобщи Зарков и добави:
“Това място ще промени изцяло икономическата ситуация в региона, защото тук ще има производствени бази”.
Според министъра затворът бил важен най-вече за хората отвън, “за онези, които биха могли да станат жертви на престъпления, тъй като начинанието има пряко отношение към системата за сигурността”.
“Защото колкото по-добре се справяме “вътре”, толкова по-сигурни ще сме отвън”, подчерта министърът.
Зарков коментира още, че България е
страна с изключително
голям рецидив,
тоест хората, които попадат в местта за лишаване от свобода, след това отново извършват престъпление.
Във втората фаза на изграждането ще се създаде “преходно отделение” за подготовка за завръщане в обществото на хора, на които им предстои да бъдат освободени.
Предвиден е и социален център, в който институции, неправителствени организации и представители на гражданското общество ще помагат за по-добрата интеграция на лишените от свобода. Планирани са още изграждане на училище, библиотека, параклис, както и на производствени цехове, в които затворниците ще работят.
Зарков увери, че затворът няма да застраши водата на Самораново, каквито тревоги имаха местните. Те се
притесняваха и
за сигурността си
“Няма защо да се тревожат, защото освен много модерен ще бъде и изключително защитен”, увери Зарков.
“В много държави има проблеми със службите, които се занимават с изпълнение на наказанията. В много случаи системите са постсъветски, не се зачитат човешки права”. Така Ким Екхауген, който е началник на отдел “Международно сътрудничество” в Норвежката корекционна служба, обясни пред “24 часа” интереса на неговата страна към проекта.
Той увери, че ще се следи строителството. “Персоналът, който работи в затворите, също е изключително важен, и хората, които ще се трудят тук, ще бъдат
по-добре обучени и
по-квалифицирани”, добави Ким Екхауген.
ГДИН има сключен договор с норвежката акедемия и наши надзиратели може да се обучават там.
Министърът благодари на всеки “дал от своето време и нерви да обедини обществеността, своите колеги и политически сили, че това е нужно”.
На символичната първа копка присъстваха още вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев, който в предишното служебно правителство беше правосъден министър, настоящият зам.-министър на правосъдието Мария Павлова, която също е била начело на ведомството, както и бившите министри Надежда Йорданова и Данаил Кирилов, бившият зам. правосъден министър проф. Николай Проданов.
Гости бяха също зам.-омбудсманът Елена Чернева, кметовете на Дупница и на село Самораново, представители на фирмата изпълнител.