Темата за минималната работна заплата се превърна в "ябълка на раздора"
През последните дни и седмици в "ябълка на раздора" се превърна темата за минимална работна заплата!
В Древногръцката митология "златната ябълка" е откъсната от градините на Хесперидите с надпис "на най-красивата". По време на сватба Ерида подхвърлила на трите богини-Афродита, Атина и Хера златната ябълка.
Според легендата всяка една от трите богини сметнала, че ябълката е предназначена за нея и това ги накарало да се скарат жестоко по между си.
Именно този надпис "на най красивата " станал причина за спорове и раздор.
Дори някои изследователи допускат, че този спор е причината за началото на Троянската война.
Споделям тази история не за да правя историческа ретроспекция или да търся аналогия т.к всяка прилика в интерпретацията трябва да се счита за случайна.
Каква ирония на съдбата!
Ако само за миг допуснем че минималната работна заплата се е превърнала в "ябълка на раздора ",то в ролята на трите разгневени богини са се пременили обичайните заподозрени, а именно Социалните партньори, Министерски съвет и Народното събрание.
Съвсем естествено е да отхвърлим очакването за война, но трусове по линия на социалния диалог са неизбежни.Все пак Есента на синдикалното недоволство може много бързо да премине в Зимата на Народното недоверие!
Очевидно играта на нерви в стил кой е "по-по-най"може да превърне ябълката от златна в горчив плод и то за най- бедните работещи в България.
Защото към края на месец август 2022 година броя на лицата с начислен месечен облагаем доход от 0 до 710 лв. е 576 812 .
Всички те са в режим на очакване техните доходи да изпреварят галопиращата инфлация.
Имаме ли обективни критерии и стандарти по темата и кои са контролните институции?
От една страна имаме Ястребовото око на Европейския парламент и неговата наскоро приета Директива 2041/2021за Минималните заплати в Европейския съюз,която трябва да бъде ратифицирана от България в двугодишен срок.
От друга страна своеобразната роля на надзирател и стожер на фискалната дисциплина се явява Министърът на финансите/макар и служебен в случая/.
На фона на очакванията за финансова вакханалия с темата МРЗ изненадващо или не 48 то Народнот събрание постигна забележителен консенсус.Надеждата,че най-после може да има законово регламентиран механизъм за определяне на МРЗ, а не служебно спуснат размер изникна от руините на обичайното междупартийно противоборство,характерно за последните години.
Нямаше този своеобразен трилър да бъде запомнен,ако на аванс сцената не се появи изненадващо предложението за обществено обсъждане от страна на Министерството на труда и социалната политика за размер от 770 лв на МРЗ за 2023 година.Даже и в онази реклама е казано, че размерът винаги има значение. Припомням това,защото всичко това се случва на фона на парламентарния консенсус за нива на МРЗ около 850 лв.
Разбира се опитни политици и експерти веднага зададоха важни въпроси:
На първо място-кой е по-релевантния критерий за нашите икономически и социални условия-50%от Средната брутна работна заплата или 60%от Медианата брутна работна заплата или браншовото трудово договоряне с неизбежно участие на синдикатите?
На второ място-колко продължителен трябва да бъде предходния референтен период-12 месеца, 9 месеца, 6 месеца-колко, трябва да има коректен отговор!
На трето място-към 31октомври, както е посочено в проекта на БСП няма отчетени и верифицирани данни за последните 12 месеца,защото Националната статистика отчита и верифицира данни на три месеца.
На четвърто място-в желанието си да бъдем непременно получатели на "златната ябълка"не пропускаме ли един много важен детайл ,а именно необходимите финансови разчети и оценка на въздействието.
Вярно е,че желанието на всички политици в това Народно събрание за чувствително вдигане на МРЗ е неуспорим факт.В Републики с Парламентарно управление решават и носят отговорност управляващите мнозинства.И тук възниква въпросът какво правим, когато няма мнозинство?Трудно можем да дадем еднозначен отговор, но най- верният се съдържа в ключовите думи "разумен диалог "
На пето място-в края на всяка година работодателите правят своите бизнес планове и разчети за следващата година. При този сценарий не сме ли длъжници на тези които създават работните места?
На шесто място-в момента тече своеобразна псевдобюджетна процедура, в рамките на която Народното събрание трябва да нанесе всички произтичащи от евентуален нов размер на МРЗ приходи и разходи и да ги разположи в предвидима Макроикономическа финансова рамка с ясни и прозрачни параметри.
Ако Министерски съвет е вносител на Закона за Държавния бюджет на ДОО и НЗОК в смисъла и сроковете на Закона за публичните финанси, тогава арбитър който следи за финансовата стабилност е Министърът на финансите. В конкретния случай, обаче служебният финансов министър е вносител само на Закона за удължаване действието на бюджетите от края на 2021 година и трудно се вписва в ролята на арбитър на всички многомилиардни предложения за повече разходи без коректно посочени приходи и без оценка на въздействието?
В тази ситуация има ли разумен изход се пита в задачата?
Може би е редно в ролята на Хера да се превърне Председателя на бюджетната комисия г-н Петър Чобанов. Не да раздава "златни ябълки" а да потърси и намери кой да засади корените на "своеобразно дърво" на разумния диалог.Спешно работна подгрупа към Бюджетната комисия съставена от финансисти , бюджетари и представители на Министерството на финансите, която да установи механизъм за определяне на МРЗ и да предложи кои от направените предложения между първо и второ четене на продължителния закон са в интерес на българските граждани и как те могат да бъдат вписани в рамките на Консолидирана фискална програма с разумни параметри!
И нека не пропуснем, че всичко това в един момент може да се окаже поучителна история, ако в срок междуведомствената работна група от представители на Социалните партньори предложи консенсусни текстове за ратифициране на Директивата на Европейския съюз за Минималните работни заплати!
(От фейсбук)