Белинташ - от обиталище на гиганти в миналото до силно енергийно поле днес (снимки)
- Природният феномен на 60 км от Пловдив привлича посетители във всеки сезон
- Мястото е магнит за археолози, мистици и екстрасенси
Скалният феномен Белинташ, извисяващ се на 1200 метра в Родопите, привлича като магнит екстрасенси и привърженици на мистични теории. Отстои на 60 км от Пловдив и е в района на селата Врата и Сини връх. Самото име в превод от древните тюркски езици означава "умен камък" или "камък на знанията". Затова и интересът към мястото не стихва.
Наричат го още магическо, обсерватория на траките, площадка на извънземни и обиталище на великани. Някои стигат и по-далеч - там бил един от пристаните на Ноевия ковчег.
Мястото действително е обвито в мистика, което кара археолози и иманяри да не спират да се интересуват. Естрасенси и изследователи на извънземни цивилизации разнасят легенди за този връх. "Всички тези твърдения са плод на лаици", категорични са обаче учени.
Преди години археолози от НИМ откриха останки от бронзовата епоха. Заключават, че Белинташ е бил скално тракийско светилище, функционирало още през XIII век преди Христа.
Според любители на митове от Пловдив в този район са живели титани, високи над 2,5 метра. За тях съдят по откритите наблизо гробове, дълги 3-4 м. Историческата наука се съмнява, че са съществували толкова големи хора. А защо тези гробове са с такива размери, питат привърженици на версията.
Самото плато е изпълнено с множество ями. Две от тях са дълбоки 2,45 м и с диаметър 2,10 м. Това говорело, че били използвани именно от гиганти. Те служели за вани, в които високите хора се потапяли. Водата в тях е дъждовна и според любителите на мистиката имала пречистващо действие.
В своята книга "Белинташ - светилището на бесите" краеведът Никола Боев твърди, че мястото е древна слънчева обсерватория.
Цялото плато, което е с дължина 300 м и ширина 35 м, е набраздено с улеи, малки ями и кладенци. Когато се свържели с мислени линии, образували копие на звездната карта.
Други местни хора предполагат, че кладенците са астрономически "пособия" на траките. Те са три и представляват правилни цилиндри.
Понеже платото представлява равна площадка, това подтиква почитателите на теории за извънземни да смятат, че там може да са кацали космически кораби.
Екстрасенси пък казват, че мястото представлява силно енергийно поле. В хубаво време често могат са се забележат хора, които лежат на скалите с часове, за да поемат космически послания. Потапят се в легенди, според които извънземни са спирали в Белинташ и са зареждали корабите си, за да продължат пътешествието си.
Хора от близките села говорят и за библейско предание. Според него до този връх в Родопите стигнали водите на Потопа, а на металните халки в платото бил привързан Ноевият ковчег. В началото на 90-те години Ванга предрекла, че Белинташ ще разкрие тайните си, когато там загинат 8 души. Засега няколко са намерили смъртта си, ударени от мълнии. По тази причина местни хора съветват, ако небето притъмнее, непременно, който е на платото, да се връща. Самите скали привличали като магнит гръмотевиците.
Краеведът Боев споделя преди време, че мястото е прокълнато, защото било езическо. С настъплението на християнството, за да бъдат унищожени езическите остатъци, са били вдигани храмове. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена.
Има и други теории за Белинташ - че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знания за траките.
Според траколози районът бил обитаван от племето беси. Херодот пише, че те са жреческо общество, носители на знания и опит. Владеели и храма на Дионис, който се намирал високо в планината. В центъра стояла жрица, която извършвала възлияние с вино и по височината на пламъците давала отговорите. Светилище на Дионис обаче все още не е открито по нашите земи.
Според друга легенда Александър Македонски, минавайки на поход през Родопите, се спрял да се допита до тракийските жреци. От тях узнал, че ще завладее света. Затова оставил в дар златната си колесница някъде край Белинташ.
Точно там е намерена през 70-те години на миналия век сребърна оброчна плочка на Сабазий - бога на възраждащата се и умираща природа и на мъдростта. Шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов обаче твърди, че тя е фалшификат.
Каквито и версии да се изтъкват, Белинташ е превликателен във всеки сезон.