Като го караме през просото, ще вдигаме данъци
Зад антибългарското решението за Шенген има много икономически интереси. Мечтата на Австро-Унгария някога е била да владее Солун заради излаза към Средиземно море. С трансформирането и разделянето на международната търговия на враждуващи блокове и залюляването на махалото на Изток се материализира сериозен риск за европейския север. Ако могат стоките от Изтока да минат необезпокоявано нагоре през Гърция, България и Румъния към Европа - холандските пристанища рязко нагълтват вода.
Непазарно високата минимална работна заплата (МРЗ) е антисоциална мярка - закон, който забранява наемането на неквалифицирани служители и представители на най-социално ранимите групи. Просто ако си предприемач и имаш фонд “работна заплата” 10 лв. , от които даваш 5 на топслужителя ти, 3 на администратора и 2 на стажанта, при МРЗ от 4 лв. - стажантът остава зад борда. С 2-те левчета остатък може да увеличиш парите на администратора, скарвайки го с топслужителя, но вече двама, а не трима работници ще вършат работата. Останалият без перспектива младеж, няма как да е щастлив. Антисоциално и елитаристко до безобразие.
Ако не беше проблем, аз съм за 3 хиляди лв. МРЗ - просто рязко ще фалира икономиката ни. Няма сблъсък между българските предприемачи и служителите. Всъщност те общо са средната класа и нетен донор в бюджета - дават много повече, отколкото получават. Ама с много. А новите социални разходи от 1 милиард лв., обвързани с МРЗ, както и 1 милиард отгоре за лихви, заради забавеното набиране на дългов ресурс при ниски лихви - те са черешки на тортата с дългов блат. И дългосрочно утежняват средата, минирайки инвестиции и влошавайки фискалната и данъчната стабилност. С една дума: ще вдигаме данъци, като го караме така през просото…
В София средната работна заплата е “по 2” спрямо другите области. Тоест, средната за страната брутна заплата се вдига така, че МРЗ на практика доближава плътно средната регионално в Северозападна област, да речем. Безумна пречка с риск за националната сигурност - съсипването на цели региони икономически ги обрича демографски, а оттам и ги “оголва” геополитически. Същото е и с максималния осигурителен доход. Няма нужда от пречка, особено в историческа криза.
Битката с инфлацията трябва да е срещу причината за наличието й - много напечатани пари и утопична енергийна политика. Не да се налива още “скъпо гориво” в инфлационния резервоар…
(От фейсбук)