При енергийна бедност: 70% по-ниска социална тарифа с таван на ползването на ток (обзор)
Каква ще е дефиницията за енергийна бедност обсъждаха министри и експерти на конференция, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. На нея се обсъждаше и как да се намалят сметкита, както и енергийните цени.
Евродепутатът Сергей Станишев заяви, че правното определяне какво е да си енергийно беден е сред законовите промени, които трябва да се направят, за да получи България втория транш от 1,4 млрд. лв., които правителството ще поиска от Брюксел през януари догодина.
От енергийното министерство, което би трябвало да изработи проект на законова дефиниция на енергийната бедност нямаше представители.
Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов съобщи, че експертна комисия вече финализира проект за промени в Закона за енергетиката.
Разработената от нея дефиниция за енергийна бедност стъпва на методология, разработена с помощта на учени от БАН. Тя определя като енергийно бедни домакинства тези, чийто разполагаем доход ги поставя под персонализирания праг на енергийна бедност, който е зависим от абсолютния праг на бедността. Отчитат се и характеристиките на конкретното домакинство, както и разходите му за енергия. Комисията е определила три категории изисквания - доходен критерий, социален (в него попада ТЕЛК, пенсионен статус) и жилищен критерий (включва възраст и статут на обновление на сградите). Тези критерии оценяват енергийните нужди и енергийните разходи на отделните домакинства.
Председателят на КЕВР Иван Иванов поясни, че енергийният регулатор и при пълна либерализация на пазара на електроенергия, ще продължи да определя регулираната цена за енергийно бедните потребители.
За тях ще има социална тарифа. Тя ще е 70% от цената на тока на другите потребители, тоест ще имат 30 на сто намаление.
Според Иванов това трябва да бъде временна мярка - в рамките на 5 години. По-евтината енергия ще е до 100 киловатчаса на месец на домакинство, което е на парно и 150 киловатчаса за тези, които са на бойлер. Стойностите са ниски, но това било подпомагане домакинства, а не изцяло за плащане на потребяваната от тях електрическа енергия.
Председателят на КЕВР заяви, че критериите за "енергийно уязвими потребители" са три: по доход, по възраст и по здравословни причини.
Основната концепция за дефиниране на енергийната бедност би трябвало да бъде - от дохода на домакинството да се извадят разходите за енергия, необходима за постигане на температура от 20 градуса в дома. Ако оставащият разполагаем доход на човек е под линията на бедност - 413 лв. (504 лв. от 2023 г.), домакинството е енергийно бедно.
За уязвими потребители по здравословни причини важи забраната за спиране на електроенергията, захранваща животоподдържаща апаратура.
За възрастовата категория уязвими потребители - това са лица над 70-годишна възраст, живеещи сами, трудноподвижни, с 90 на сто намалена работоспособност, с пенсия до линията на бедност. При тях е необходимо отсрочване на спирането на електроснабдяването през зимния период за 30 дни след крайната дата за заплащане.
Иванов напомни, че до края на 2025 г. всички домакинства са на регулиран пазар.
В кулоарите на конференцията председателят на енергийната комисия Делян Добрев коментира, че в момента всички домакинства са подпомагани с регулираната цена на Първото нещо, което можем да направим, е да се погрижим за енергийно бедните, които пък в България са най-голям дял в целия Европейски съюз. Можем да се справим по два начина - да държим сметките ниски, от друга - с увеличаване н доходите.
В кулоарите на конференцията Добрев каза пред "24 часа", че всички домакинствата, тъй като са с регулирани цени на електроенергията и парното, са енергийно бедни, тоест за всички има ниска цена в сравнение с борсата. И така ще е още три години, до 2026-а, тъй като парламентът преди седмица го гласува.
А от трибуната заяви, че на пръв поглед помощта за енергийно бедните е в две посоки – да се увеличат доходите и да са ниски цените.
Той обаче показа и още две посоки. Първата е изграждането на повече генерации, за да паднат цените, да има по-голямо предлагане на електроенергия. И в Европа, и у нас се говори за все повече инвестиции във ВЕИ. Техният ток е многократно по-евтин от този на конвенционалните централи. Европа приема правила, регламенти, директиви за малките енергийни общности. Един квартал, в който различни домакинства произвеждат електроенергия, консумират част от нея, друга - продават на съседите си, заяви Добрев. Той даде данни от Асоциацията на индустриалния капитал в България, че електроенергия от фотоволтаици за собствени нужди е 65 лв. за мегаватчас, при такава цена се изплащат инвестициите, заяви депутатът. Сравнете го с цената на електроенергията днес, която е около 800 лв. на борсата, това е 14 пъти по-евина енергия, която може да си произведе самата енергийна общност.
Другата мярка е енергийната ефективност, програмите, които стартираха преди няколко години, например националната програма, в която се инвестираха 2 млрд. лв. държавни пари, доказано вече за 4 години, спестява 1 млн. мегаватчаса на година, по цена от 800 лв. на борсата днес, това прави 800 млн. лв. Държавата си връща парите за четири-пет години. Коя инвестиция си връща така бързо парите - дори при магистралите възвръщаемостта е 10-15 г. Така че инвестициите в енергийна ефективност е най-бързо връщащите се, заяви Добрев.
Омбудсманът Диана Ковачева заяви, че по различни данни енергийно бедни са между 23,7% и 40% от българките граждани, което означава, че това е един доста по-широк кръг от хората, които са подпомагани в момента с енергийни помощи.
Тя обърна внимание на факта, че от днес – 1 декември, влиза в сила Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за спешната намеса по справяне с високите цени на енергията, който е със срок на действие до края на 2023 г.
„Това означава, че най-нуждаещите се няма да могат да се възползват и ще останат встрани от времената финансова подкрепа, която е предвидена в него“, отбеляза проф. Ковачева и допълни причините затова – у нас няма легална дефиниция на понятието „енергийна бедност“, няма изготвени обективни критерии за определяне на категориите уязвими лица, както и механизми за защита.
Близо 1,6 млн. българи живеят под линията на бедност. Това каза д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН.
62% от домакинствата са затруднени да си плащат енергийните сметки - за ток, газ, парно, през отоплителния сезон. Това показва проучване на "Тренд", оповестено от Димитър Ганев на конференцията. То е направено между 11 и 18 ноември сред 1400 български граждани.
47% се усещат бедни, а 43 на сто - не. Ганев коментира, че бедността се превръща в поколенческа, колкото по-нагоре във възрастта отивате, толкова е по-силно усещането за бедност. 3/4 от лицата над 70 години се обявяват за бедни. Половината от хората заявяват, че това е заради доходите им, а 1/3 обявяват, че е заради инфлацията.
Близо половината от анкетираните заявяват, че между 21 и 30% от доходите им отиват за покриване на сметките. Сравнено с други европейски държави разликата е в пъти, каза Ганев.
Проблем с плащането имат също половината от хората, а 44% декларират, че недостатъчно отопляват дома си, заради недостиг на средства