Програмата за тока на бизнеса е второто перо в бюджета след пенсиите
В сегашната енергийна криза различните компании са засегнати по различен начин, също като при ограниченията от ковид мерките. "Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, без отношение по какъв начин енергийните цени влияят на тези компании". Това заяви по БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
По думите му, ако в началото е имало логика помощта за бизнеса да е за всички компании, защото е дошла като гръм от ясно небе, оттам нататък е било логично Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изработят общ механизъм за диференциране на тези помощи за различните небитови потребители. Икономистът изрази учудване, че до момента липсва анализ как са се отразили помощите за бизнеса.
"За разлика от България, в останалите европейски страни подходът при отпускането на помощите е обърнат – там се тръгна от малки помощи за ограничени компании и за ограничено време. В България направихме обратното - тръгнахме от голямо подпомагане, затова необходимостта от такъв анализ е много по-голяма. "Хубаво е да се види преди отпускане на следваща помощ какъв ефект е постигнала предходната", коментира той.
Само за втората половина на тази година мерките за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите потребители струват около 6 млрд. лева. "Тази програма се превърна във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите. Ако се запази и през следващата година, ще се превърне в почти толкова голям разход, колкото са пенсиите. Това е абсурдно като размер и като подход", подчерта икономистът.
Според него подходът към еврорегламента за свръхпечалбите е неправилен. "Министерският съвет е публикувал проект на постановление за въвеждане на тези тавани (на цените на тока - б.р.). На практика обаче те представляват данъчни норми и трябва да се въведат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се въведат по този начин, рисковете от юридическа каша оттук нататък са много големи", предупреди той.
По думите му, ако съдът отмени постановлението, държавата ще трябва да връща пари, а те вече ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.