Решиха: санирането ще е без солари по покривите
С парите за тях можело да се топлоизолират още блокове
Възможността за инсталирането на соларни панели, перки и всякакви други видове възобновяеми енергийни източници, които да се финансират с предстоящото безплатно саниране по плана за възстановяване и устойчивост, се премахва. Това личи от новите насоки за кандидатстване, които бяха коригирани след едномесечно обществено обсъждане и отново бяха публикувани в края на миналата седмица.
Идеята беше, че това е допустима мярка, в случай че произведената енергия служи само за общите части на жилищния блок, без да се продава.
Тя обаче е срещнала голям отпор сред екоорганизации,
но и от страна на фирми, които се занимават с енергийна ефективност. Причината е, че в общите части на един жилищен блок енергия се ползва само за асансьора и за стълбищното осветление. Забележките са, че това е прекалено малък разход, за чието спестяване се прахосват излишно средства, с които могат да се топлоизолират още блокове.
От документа от общественото обсъждане личи, че
са направени общо 79 забележки,
възражения и предложения, с част от които от регионалното министерство са се съобразили.
Едната от промените, за които се е настоявало най-често, е направена. Това е, че се променят лимитите на средствата, които могат да се отпуснат за един блок.
Минималният размер например е намален от предишните 100 хил. на 50 хил. лв., което означава, че достъп да санирането ще имат и съвсем малките жилищни сгради.
В същото време максималният лимит се вдига от предишните 6,5 млн. на 9,5 млн. лв., т.е. се разширява кръгът от много големи жилищни сгради, които могат да кандидатстват. Възможно е и това да се налага заради значително поскъпналите строителни материали. В насоките има референтни цени за санирането, срещу чиито ниски стойности възрази Камарата на строителите в България, но тази забележка не е взета предвид.
Друга важна промяна е, че
се налагат регионални лимити за усвояване
Цялата сума за първия етап от санирането, при което хората ще получат безвъзмездно 100% от направените разходи, е 1,1 млрд. лв.
Само че в района на Столичната община максималната сума, която може да се отпусне, е 150 млн. лв. В Пловдив, Варна и Бургас максимумът е по 80 млн. лв., а за Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Стара Загора и Благоевград - по 50 млн. лв.
Има и една група от 40 градски общини, в които лимитът ще е 30 млн. лв., както и 215 селски общини, в които могат да разчитат най-много на по 15 млн. лв. за цялата община.
Тези лимити означават, че ако примерно в София кандидатстват блокове, за чието саниране трябват повече от 150 млн. лв.,
всички под чертата ще останат за втория етап,
който почва догодина и при който собствениците на жилища ще трябва да платят 20% от разходите.
Много са забележките срещу правилото хората да платят първоначалните разходи за изготвяне на документи и за обследванията, които после да им бъдат възстановени. Всички задават резонния въпрос
какво ще стане с тези разходи, ако блокът накрая не бъде одобрен
Служителите на МРРБ обаче не са отстъпили по този пункт и правилото остава.
По настояване на ЕК е променен и крайният срок за кандидатстване - вместо до 31 март документи ще се подават до 31 май. Остава правилото, че първо ще се съберат всички документи и едва след това ще се прави оценяването им, за да се избегне принципът “пръв по време, пръв по право”, т.е. кандидатите ще се оценяват независимо кога точно са кандидатствали.
Оценяването ще се извършва от МРРБ, но
самите документи ще се подават от общините
Всеки блок, който желае да бъде саниран, трябва да сключи партньорски договор с местната община и тя има грижата да подаде документите, а след това да организира обществени поръчки за избор на строителни и проектантски фирми, както и на фирми за строителен контрол.