Боян Рашев: Призивите за пестене не са на мода у нас, защото по-добре от Западна Европа знаем, че икономията е майка на мизерията, а и имаме ток
Проблемът на България е, че все още твърде много хора виждат в държавата създател на блага и източник на облаги, казва експертът по управление на околната среда и ресурсите
Още акценти:
Основният проблем на бизнеса ни не е липсата на хъс, пазари и работа, а недостигът на кадри
Ако Европа случи на топла зима, може да се измъкне само с рекордни сметки за енергия, но без особено трагични последици
Никакви политически ходове вече не са в състояние да спрат инфлацията. Напечатаха се ужасно много пари, а енергията и суровините не достигат
- Г-н Рашев, преди дни предложихте алтернативен поглед към лошата новина, че сме останали само 6,5 млн. Отчитате, че БВП на човек е по-висок, отколкото сме си го мислили. Смятате, че не сме най-големите мързеливци и некадърници ли?
- Да, така смятам. Очевидно населението в България бързо намалява, а работещата част от него буквално се топи. Това обаче не ни пречи да имаме икономически ръст.
Явно малкото работещи нито сме мързеливи, нито некадърни – много малък брой хора успяваме да създаваме все повече. Това обаче не е достатъчно. Трябва да обърнем тенденцията и в броя. А това може да се случи само ако качеството на живот в България се повиши осезаемо, започнем активно да връщаме българи, да привличаме чужденци и да се раждат повече деца, разбира се.
- Колко на база на намалелите работещи може да е производителността и БВП?
- Не мога да кажа колко точно, но очевидно е по-висока от официалните данни. Просто знаменателят във формулата явно е много по-малък.
- Виждате висок потенциал за растеж. В какви посоки?
- България има огромен потенциал за растеж. Очевидно все още имаме голям дял на неработещи млади хора. Основният проблем на бизнеса ни не е липсата на хъс, пазари и работа, а недостигът на кадри. А наоколо има много страни, от които бихме могли да ги привлечем.
Другият голям потенциал е в природните ни ресурси – ние просто отказваме да ги използваме. Имаме местен енергиен ресурс – най-вече въглища, газ, биомаса и отпадъци, които даже не искаме да познаваме добре, камо ли да използваме пълноценно. Имаме значими находища на полезни изкопаеми и голяма преработвателна индустрия, но също не искаме да ги добиваме.
- Казвате да не мрънкаме за избори и терминали. Но мрънкането е национален спорт, а и терминалите са пълни все още със заминаващи. Не ви ли се струва малко пресилено въодушевлението?
- Аз базирам мислите и впечатленията си на собствения си опит – първо, като предприемач и мениджър на малка фирма и второ, като консултант на множество големи компании. Около мен е пълно със знаещи и можещи хора, които ежедневно правят България едно по-добро място за живот. Ако всеки от нас го прави, такава ще бъде и средата ни.
- Май се задават нови избори. Като че хората нямат нужда от силна държава, а дали изобщо от държава? И май не е само български проблемът.
- Хората винаги ще имат нужда от силна държава – такава, която да създава правила и да съблюдава спазването им. Тя е безалтернативна. Друг е въпросът доколко държавата трябва да се меси в икономическите отношения.
Нейната роля там трябва да бъде ограничена. Проблемът на България е, че все още има твърде много хора, които виждат в държавата създател на блага и източник на облаги. Това е основната спънка на напредъка ни.
- Извън София високите заплати са там, където има производства, още по-добре от местни суровини, е друг ваш анализ. Не тласкате ли към добивната промишленост, къде остават модерните индустрии с добавена стойност?
- Започвам от базовото неразбиране по темата – добивната индустрия всъщност създава огромна добавена стойност. Тя буквално прави от нищо нещо – осигурява базовите суровини. Неслучайно заплатите в добива на метални руди например съперничат с тези в IT индустрията.
После идва преработката, а след нея и производството на стоки за индустрията или потребителите. България има природни ресурси, с които в светлината на енергийния преход и Зелената сделка може да заеме значимо място в ЕС.
- Създава се впечатление, че Европа оцелява и с по-малко руски газ, но на високи цени. Призивите за икономии на европейските правителства обаче не са на мода у нас. Защо?
- Оцелява е доста добре казано. В опитите си да пести енергия и да запълни газохранилищата Европа навлезе в нещо като лятна хибернация – масово затваряне на енергоемки производства (торове, химикали, метали), което ще има ужасяващ социално-икономически ефект. Призивите за икономии не са на мода у нас поради две причини. Първо, ние по-добре от Западна Европа знаем, че икономията е майка на мизерията. Второ, ние имаме ток. Последното е нещо, което България може да използва като своето уникално предложение за продажба пред инвеститори.
- Как ще изкара континентът зимата?
- Много зависи от времето. Ако Европа случи на топла зима, може да се измъкне само с рекордни сметки за енергия, но без особено трагични последици. Ако обаче зимата е студена, ще има големи проблеми. Масовото отопление на газ и топлофикации (пак на газ) няма как да бъде заменено за месеци от нещо друго.
Ако от Русия не идва абсолютно нищо, няколко много студени седмици могат да изпразнят газовите хранилища, а терминалите за регазификация нямат капацитета бързо да вкарват достатъчно. Може да стане страшно, но това е екстремен сценарий, който ми се струва малко вероятен.
- Написали сте, че половината население на света харчи толкова енергия, колкото средният германец през 1860 г. Разтълкувайте го?
- Ами такава е статистиката – масово светът живее с ужасно ниско енергийно потребление. Почти цяла Африка и големи части от Югоизточна Азия и Латинска Америка нямат непрекъснато електроснабдяване, нямат автомобили, нямат почти никакви електроуреди.
По-малко от 10% са се качвали на самолет. Тези хора правят всичко възможно да живеят по-добре, тоест ще имат нужда от ужасно много енергия. А светът я докара дотам, че не е в състояние да увеличи добива на енергия. Предстоят много сложни времена. Европа е само началото. Изправени сме пред глобална енергийна катастрофа, която се дължи на утопичните енергийни политики на богатите.
- Българинът като че ли е гъвкав и динамичен, когато става въпрос за отоплението. При сигнал за криза е готов да потърси други изходи. На какво ще изкарат зимата по-голямата част от хората?
- Българите ще се топлят преди всичко на дърва и ток. Електричеството ще бъде особено предпочитано тази зима в градовете – просто цената на тока за домакинствата е смешно ниска на фона на цените на газа и топлофикациите.
Това е опасно, защото може да доведе до проблеми с електроразпределителните мрежи. Затова правителството трябва да намери начин да компенсира еднакво и потребителите на газ.
- Недостигът на енергия освен на цените се отрази като че и на устрема към Зелената сделка. Ще се забави ли? Какво се случва в Европа?
- Бюрократите в Брюксел все още натискат педала на Зелената сделка, все едно нищо не се случва. Политиците обаче забелязват – те не могат да игнорират хаоса в икономиката. Не само ще се забави. Би трябвало и доста неща да се преосмислят, но няма как да знам.
Напоследък колкото пъти съм се надявал лидерите на ЕС да вземат някакво смислено решение, все съм оставал разочарован накрая.
- Как се държи енергетиката у нас в период на политическа нестабилност и несигурност?
- Засега сравнително добре. Всички критични звена на електроенергийната система се справят добре – АЕЦ, “Марица-изток”, големите ВЕЦ. Голямото изключение е ужасяващият ремонт на ПАВЕЦ “Чаира”, който осакати най-голямата ни батерия. Тепърва ще започнат големите проблеми в електроразпределението, защото бързото включване на твърде много нови фотоволтаици тежи, а през зимата ще има и ръст на потреблението. Мисля, че за разлика от политиците, професионалистите в системата ще си свършат работата.
- А какво мислите за европейската политика за таван на цените, както и за изземване на печалбите на енергетиката и прехвърлянето им към бизнеса?
- Превръщането на Европейския съюз в модерна версия на СССР вече става много очевидно. Щом подобни “решения” изобщо се слагат на масата, явно сме поели в грешна посока. Имаме нужда от завой надясно и връщане към пазарната нормалност на ЕС отпреди 20 години.
- Тези ходове не укротиха инфлацията, защо? Какво я напомпва?
- Никакви политически ходове вече не са в състояние да спрат инфлацията. Напечатаха се ужасно много пари, а енергията и суровините не достигат. Банките в ЕС не могат да вдигнат значимо лихвите, защото ще започнат масови фалити. Инфлацията ще остане дълго време.
Основният проблем на бизнеса ни не е липсата на хъс, пазари и работа, а недостигът на кадри
CV
- Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия
- Учил е също в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Университета за природни науки и науки за живота във Виена, Централния университет на Венецуела в Каракас
- От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал