Радев иска пак Бургас-Александруполис, за да не плащаме на Ердоган
Винаги съм настоявал, че войната между Русия и Украйна трябва да спре. Останалите замразени конфликти между страните също са опасни, най-вече този между Армения и Азербайджан, казва президентът
България да възстанови плана за изграждане на нефтопровод от Бургас към Александруполис. За това настоя днес президентът Румен Радев. А причината - скъпите такси, които Турция наложи за преминаване на кораби и танкери през Босфора и Дарданелите, не позволявали на страната ни да получава евтини доставки на гориво.
Нефтопроводът "Бургас-Александруполис" трябваше да доставя руски нефт през България за Европа. Той е част от т.нар. "голям енергиен шлем", заедно с "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Още през 2008 г. обаче местен референдум в Бургас се произнесе, че нефтопроводът не трябва да се строи. През 2011 г. първият кабинет "Борисов" формално взе решение за прекратяване на договора с Руската федерация и Гърция за въпросния нефтопровод, а през 2013 г. правителството предложи решението и на Народното събрание. Едноименната държавна компания, която участваше в проекта - „Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис БГ“ ЕАД пък още съществува, макар и в ликвидация и с прекратена търговска дейност.
Трябва да мислим за възобновяване на връзката Бургас-Александруполис, но сменяйки посоката, защото ако тя бе замислена за руски нефт, сега трябва да мислим обратното, тъй като танкерите, с които работи "Нефтохим", няма да ги има, а ще трябва да чакаме 30 дни големите танкери и да плащаме високи такси, ако идват през Средиземно море. Това означава да правим инвестиции, които не можем да си позволим. Пътят Солун-Кавала-Александруполис- Бургас-Варна-Русе вече няма алтернатива. Предстои да се направи съвместен борд за координиране на тези проекти, каза още президентът по време на конференция "Черно море: По-Близкият изток" по-рано днес. Радев настоя, че тежкият удар по корабоплаването в Черно море е именно и една от последиците на войната между Русия и Украйна.
Турция се възползва от ситуацията и повиши таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите с пет пъти. Всички стоки и суровини, които минават оттам ще поскъпнат, посочи държавният глава. Той подчерта и, че никъде в международните договори няма клауза, която да забранява преминаването на танкери, но в момента такава забрана е факт и страната ни не може да построи терминали в близост до пристанищата си, за да може такъв да се разтоварва на тях.
Това категорично възпрепятства нашето развитие и то в условия на енергийна криза, категоричен бе той.
"Проучванията за залежи на природен газ закъсняват. Ние тепърва търсим как това да може да се осъществи.”, подчерта още президентът.
Аз съм един от гласовете, който на всички високи нива досега настоява за незабавно прекратяване на войната и намиране на решение на конфликта със средствата на дипломацията, продължи Радев.
"Не сме изчерпали средствата на дипломацията. Трябва да мислим и за останалите замразени конфликти. Да вземем Азербайджан и Армения. Заинтересовани сме там да има мир, защото от там идват доставките ни на газ с по-ниски цени. И двамата президенти бяха у нас. С президента Алиев обсъдихме и вариант за диверсифициране на доставките на нефт", разказа Радев.
В момента имаме опит от страна на Русия да възстанови в границите си в рамките на постсъветското пространство, имаме амбициите на Турция - да се превърне от регионална в световна супер сила, виждаме огромните проблеми и трудности пред Европа след редица кризи - COVID, енергийна криза и др. В резултат на енергийната криза, Европа е изправена пред тежки предизвикателства на деиндустриализация. Тепърва ще измерваме изключително деструктивното влияние на войната в Украйна, подчерта президентът. Според него сега е моментът България да се възползва от доброто си географско положение. Даде за пример, че трябва да се обновят ГКПП-ата, през които преминаването тепърва ще се засилва. Освен това разказа, че над страната ни се извършват и много полети, тъй като имало смущение в джипиес системите заради войната, а България помага и компенсира това с наземното си оборудване.
„В политически план регионът на Черно море започва да придобива някои от характеристиките на Близкия изток - кризи, войни, блокиран или труден политически процес, и др. “Целта на днешния дебат е да дебатира българските позиции, интерес и политики. Това би трябвало да бъде цел на всяка дискусия по темата”, коментира пък Любомир Кючуков, дипломат и директор на Института за икономика и международни отношения.
Светът преди 24 февруари 2022г. вече не съществува. С един замах беше сринат целият международен ред. Последиците от войната в района на Черно море ще доведат до покачване на напрежението и редица опасения. За да решим ключовите въпроси на бъдещето се нуждаем от активен диалог и ясни позиции по жизнено важните теми, категоричен бе и Жан Папаро, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт“.