Пловдивчанинът Абди Абгьов, оцелял 7 дни в Рила на 4 г.: Бях убеден, че Сашко е жив
- Виждах хора в гората и се криех от тях, разказва младият мъж, който се загуби в Рила на 4 г., но бе намерен на 7-ия ден
- 21 г. след случилото се баща му още не смее да го пита как е станало всичко
- Бяхме го отписали - военни и полиция се оттеглиха, но едно момиче го откри на 2200 м височина, насълзява се родителят
“Като през сън ми е. Бях 4-годишен, когато се изгубих в Рила и ме откриха на седмия ден. Сега непрекъснато си мислих за Сашко от Перник и бях убеден, че е жив, спомняйки си моя случай.”
Това описва пред “24 часа” Абди Абгьов от Пловдив. Той изчезна в Рила на 30 юли 2001 г. Родителите му Мустафа и Фатиме отиват с колата на сенокос над с. Бунцево, община Якоруда.
Те оставят Абди и 6-месечната му сестричка да спят на задната седалка. След минути майката и бащата виждат, че сина им го няма. (Виж карето долу.)
Седем дни трае мащабното издирване на малкото момче. “Пребродихме цялата планина. Седмица не излязох от гората. Нито ядях, нито пиех вода. От притеснение ми окапаха зъбите”, връща се към преживения кошмар бащата на Абди - Мустафа Абгьов. Той е един от най-образцовите работници в пловдивското общинско предприятие “Градини и паркове”. А синът му -
вече 26-годишен, има собствена автомивка
и печели.
“След този кошмар планината ми опротивя и с цялото семейство се преместихме от с. Бунцево в Пловдив”, връща лентата бащата.
Абди казва, че не може да си спомни всичко, все пак е бил 4-годишен. Но в съзнанието му изплуват откъслечни впечатления.
“Събудих се в колата и тръгнах да търся нашите. Но много се отдалечих. Виках “Помощ, помощ”. Вървях напосоки. И още повече се обърках”, обяснява той.
Не го било страх в тъмните и студени нощи. “Движех се през цялото време. Оказа се, че съм се отдалечил на 15 км от мястото, където съм бил. Намерили са ме на 2200 м надморска височина”, разказва Абди.
Спял, където намери. Пиел вода от поточетата. Твърди, че не се е хранил през тези 7 дни с нищо, макар баща му да казва, че е ял боровинки.
“В последните дни преди да ме открият, видях някакви хора и избягах от тях, за да не ме зърнат. Не зная защо съм го правил. Било ме е страх. Накрая, на 7-ия ден, ме видяха и ме намериха. Не познавам тази жена, която ме е открила. Аз дори тръгнах да бягам и от нея, но нямаше накъде”, описва младият мъж.
Сега често си спомнял скалите, около които е минавал. Оттогава не е ходил по тези места и смята, че ако тръгне, няма да може да ги открие.
“Не мога да давам съвети. За разлика от мен, Сашко е 12-годишен, а аз бях само на 4. Казват, че такива като мен и него имаме късмет и ще живеем”, смее се младият мъж. Но от днешна гледна точка признава, че толкова дни в планината са много.
“След петия ден е страшно
От зверове не се страхувах. Ако съм бил на 7-8 г., сигурно щях да се боя, но тогава не съм мислил”, разсъждава той.
Не може да обясни защо е бягал от хората, които са го издирвали. “Детска работа. Ако не ме бяха открили, съм щял да си остана там”, казва сега Абди.
До ден днешен не е виждал момичето, което го е спасило. “Трябва да отида да ѝ се обадя. Тя вече е голяма жена”, клати глава младият мъж.
Очите на баща му се пълнят, когато припомня преживяното. “Забравя ли се такова нещо? 21 години минаха и още не смея да го попитам: “Тате, как стана всичко, какво се случи”, натъжава се бащата.
Мустафа признава, че
преживял случая със Сашко, все едно е негово дете
Съчувствал искрено и на бащата. “През цялото време се молех да го намерят. Бях убеден, че е жив”, казва Мустафа.
В дните, когато издирваха Сашко, той искал да поеме към Перник. Възнамерявал да говори с директора на “Градини и паркове” да даде бус и да тръгне с група от Пловдив.
“Не се реших. Нямаше да го преживея. Щях да остана в гората завинаги. Само като си помислях, и ми прилошаваше”, разказва Мустафа Абгьов.
От опит знаел, че дете, изгуби ли се в планината, не се връща по обратния път, а винаги бяга нагоре. Това било някаква закономерност.
“Сякаш така е вродено при малките. По-миналата година в Якоруда пак имаше едно дете, което се изгуби и го откриха доста нагоре”, припомня той.
След като на злополучния 30 юли 2001 г. не намерили Абди в колата, почнали с жена му Фатиме да викат и да го дирят. Но безрезултатно.
“Адът за нас се отвори
Същата работа като със Сашко. При нас разликата бе, че е в разгара на лятото. Колкото и да падат нощем температурите в планината, не са под нулата. Макар че Рила е коварна по всяко време”, разсъждава бащата.
По думите му в следващите седем дни по 1500 души издирвали сина му. “Вдигнаха поделенията от Разлог и Банско. Много доброволци се включиха. Бях пред инфаркт. Минава втори, трети, четвърти, пети, шести ден, а няма никаква следа от Абди”, припомня кошмара родителят.
На 7-ия ден операцията по издирването приключила. “Бяхме отписали детето. Останахме без сълзи. И едно момиче - Анифе, случайно отива за боровинки и го намира в безпомощно състояние. Дехидратиран, слаб като вейка, омаломощен”, насълзяват се очите на Мустафа.
Полицията работила и по версия за отвличане на Абди, но бащата е категоричен, че такова нещо в техния случай не е имало.
Мнозина и сега се чудят възможно ли е Сашко да преживее толкова дни сам. “Възможно е. Синът ми
с помощта на гуменетката си е наливал вода от поточетата
и е пил. През нощта се е движил. А през деня, като напече слънцето, е спял. Зверове има, най-вече мечки. Но звяр не закача малки деца”, казва Мустафа.
Обиколили всякакви врачки. Казвали им едно и също: “Ще го намерите”. Една от тях посочила, че Абди е до някакъв бетон. “И действително, беше до едни бетони, изградени за водохващания”, допълва бащата.
В знак на признателност към всички, участвали в издирването на сина му, Мустафа
заклал 400 кг бик и дал курбан
А откривателката на момчето - Анифе, отрупали с подаръци. Сега тя има семейство.
Абди вече е голям мъж. Работи, казва, че печели от автомивката. “Нямам приятелка. Докато не излезе нещо читаво, не се хващам сериозно. Имал съм няколко връзки”, допълва младият мъж.
Дядото: Сълзите ни изтекоха тогава, не знаехме на кой свят сме
ТОНИ МАСКРЪЧКА
“Следяхме всичко, което се случваше с издирването на Сашко от Перник, и мислено се връщахме в спомените си отпреди 21 г. Жестоко е това, което преживяват близките на детето. Като разбрахме добрата новина, ни олекна.“
Това разказва дядо Абди от якорудското село Бунцево, чийто внук, който носи неговото име, издържа сам в Рила, когато бе на 4 г. и 8 месеца.
На седмия ден след изчезването му група берачи на боровинки от съседното село Конарско случайно откриват Абди на около 5 км от хижа “Македония”. Районът е див, дори страшен, отдалечен на 15 км от мястото, откъдето е тръгнало детето. Свалили го до селото и когато го подали в ръцете на майка му, то продължавало да гледа изплашено. След това Абди ѝ разказал, че в гората
срещнал зайче и сърничка, но не успял да ги хване
Ял боровинки, показал как е пил вода от реката с ръчичка и спал на тревата, разказа тогава майка му Фатиме.
Вечер в Рила на над 2000 м надморска височина става много студено, но, както казват роднините му, Аллах му е помогнал. Абди не могъл да обясни как се е събудил в колата и тръгнал сам навън. В селото започнаха да го наричат Маугли от Бунцево.
Настанен е в болницата в Разлог за стабилизиране. Бил е здрав, леко отпаднал, само с няколко драскотини по ръчичките. Първия преглед му правят в Спешна помощ. “Моето впечатление бе, че той е герой. Беше само отпуснат, изморен и стресиран. Има запарване по краката, защото е бил бос в гумените галоши. По лицето и ръцете е леко обгорял от слънцето”, казва тогава д-р Маргарита Пиларева.
“Няма никаква опасност за живота му. Организмът му е дехидратиран, има ацетон в урината - от недояждането и обезводняването. Няма пневмония, гърлото му е спокойно, температурата - 37,2. По ръцете е само с 2-3 драскотини, кръвните изследвания са добри. Учудващо добро състояние”, съобщава завеждащата детското отделение д-р Русалка Радушина.
Абди е прегледан и от хирург, който установил “съмнителни следи от връзване с въже по глезените”. Тогава обаче бе обяснено, че това са следи от ластика по крачолите на анцуга на детето.
Местни хора, които знаят студа и стръмните и непроходими пътеки, изказаха съмнения, че едно дете на 4 г. и 8 месеца може само̀ да преживее шест дни. Други пък твърдяха, че точно
балканският дух и закаленото тяло на детето са му помогнали да оцелее
След като го откриват жив и здрав, и роднините, които имаха съмнения, че може да е отвлечен, се успокоиха и вече вярват, че момченцето наистина е било само̀ в планината през цялото време.
Сега и в случая със Сашко от Перник дядото на Абди смята, че може и детето да е било наистина през цялото време в гората. “Възможно е сам да е оцелял, въпреки че сега температурите бяха ниски. Може да е ял диви плодове, да е намирал вода. Абди как оцеля сам на по-малко от 5 годинки. Хранил се е с малини и боровинки. Тогава ни идваха наум всякакви версии и лоши мисли, но вече смятам, че сам е оцелял. Като се е събудил в колата, е излязъл навън и е тръгнал по някаква пътечка, като си е мислел, че ще ни открие, и така се е загубил. Сълзите ни изтекоха тогава, седем дни не знаехме на кой свят сме.
Това е жестоко преживяване, но важното е, че краят е щастлив”,
разсъждава си дядото.
Няколко години след този случай семейството на Абди се премести да живее в Пловдив. Там Абди и сестра му завършват средно образование и той започва работа в автомивката. Сестра му се омъжила в Гоцеделчевско. Майка му Фатиме, която в Пловдив наричат Фани, е главен готвач в изискан ресторант, разказва дядо Абди.
Доскоро семейството живеело в апартамент под наем, но вече си купили къща.
“Много ги уважават в града. Трудолюбиви са и добри хора. Наскоро собственичката на ресторанта, където работи Фани, им подарила мебели. Снахата обаче открила в тях 5000 лв. и веднага ги върнала на работодателката си, а тя останала изумена, защото била забравила, че е оставила пари там. Всички са много честни и достойни хора”, разказва дядото.