Истинската битка е за правото на фалшификации
Само Янаки събра кураж да каже, че царят е… полугол
Машинната коалиция срещу хартиената коалиция – това е новият политически дуел. Едните твърдят, че хартиената бюлетина дава възможност за фалшификации, а другите - че машините фалшифицират на едро. Очевидно и едните, и другите имат основания.
Така че истинският спор е кой да фалшифицира предстоящите избори.
Ясно е, че и с хартията има шашми. Но те са по силите на “системните партии”, които разполагат с хиляди активисти. Тази шашма е децентрализирана – нужни са стотици дребни манипулации по махали и квартали из цялата страна. И обратното, на “антисистемните партии” им трябва централизирана шашма, където с един невидим ход се преместват милиони гласове. Те нямат организация с териториален обхват. Но пък на тяхна страна е почти целият български IT сектор, грантоедите и жълтите павета, където “умните и красивите” отнеха поминъка на футболните агитки.
Силата на ПП и ДБ е в центъра и затова техният шанс са машините.
При подходящи условия само 1 верен човек в центъра на системата може да премести милион гласове и да им даде държавата.
Но дори софтуеристът на машините да е по-честен от Христос, самата потенциална възможност за невидима измама с вота убива вярата. Балансът на доверието в политиката е много лесно уязвим. От една страна - цялата политическа система се крепи на доверието, но от друга, никой разумен човек няма доверие на политиците. И най-малкият повод за недоверие нарушава везните. Затова в Европа тези машини бяха изхвърлени.
Факт е, че от когато се гласува с машини, България се намира в небивала политическа и конституционна криза. Човек не може да не свърже едното с другото.
Но дали наистина имаше машинации с машините?
Аз лично съм 90 на сто убеден, че имаше. Разбира се, конкретни доказателства няма, но и никой не ги търси. Затова пък се натрупаха твърде много косвени улики. Да започнем с това, че Конституционният съд допусна машинния вот при условие, че той ще се контролира чрез броене на квитанциите и сверяване с машинните резултати. Без това условие нямаше да има машинен вот. Но то веднага бе изхвърлено в боклука. Само алцхаймерите могат да забравят колко яростно “машинната коалиция” се бореше срещу броенето на квитанциите по време на скоропостижния 45-и български парламент, а и в яловото 46-о народно събрание. В крайна сметка ужким се допусна частично броене в отделни секции, но с условието, че ако има разминаване, това броене не се брои. Това бе много силен сигнал, че заровете са подправени.
Днес машинната коалиция твърди, че промените в Избирателния кодекс се приемат набързо и под пара. И е права, но миналата година тя също редактира Избирателния кодекс набързо и под пара. Ако беше принципна, днес щеше гузно да си мълчи.
Видяхме поредица от събития, които пораждат съмнение с честността на вота. В ЦИК беше направена чистка в ущърб на ГЕРБ, наруши се традицията председателят да е от първата партия, камиони с машини изчезваха, нямаше ги няколко часа, в някакви странни складове се появяваха неизвестни и нерегистрирани машини и така нататък, и така нататък. Мястото няма да стигне за всички.
Но най-странното бе, че крайните резултати започнаха радикално да се различават от последните прогнози на агенциите и от екзит половете в самия изборен ден. В миналото грешаха с 1-2 пункта, сега започнаха да грешат с по 8. Като че ли нечия невидима ръка обръщаше местата на първата и втората партия. През този октомври размяната в челото не стана, но ПП пак получи бонус.
Рокадата стана на опашката - ИТН и БВ на Стефан Янев си размениха местата в последния час.
Уж малка рокада, но пък твърде удобна. ИТН вече никому не е нужна, докато партията на Янев тепърва трябва да прави правителство с третия, президентски мандат.
Но най-скандалното според мен прозвуча в изказването на Карадайъ по време на първото четене в парламента. Той заяви, че ЦИК бил дал устни указания квитанциите да не се броят. И никой не стана да го обори! Щом никой не го опроверга, значи е истина. А щом е истина, значи ЦИК е за затвора! Къде гледа Гешев?
И без това вече 2 години живеем в условията на латентен преврат със законови средства. В последните 19 месеца само 7 сме имали законно избрано правителство. Временното стана постоянно. Скоро ще станат 2 месеца от изборите, а още не е връчен първият проучвателен мандат. Две години България не е парламентарна република.
Но според мен
превратът започна още с референдума през 2016 г., когато партийните мафии отказаха да послушат категоричния вот на народа. С това те му казаха – ти не си никакъв суверен. Е, сега някой друг казва на партиите – и вие не сте суверен! С други думи, извършва се експроприация на експроприаторите на народния суверенитет. С по-прости думи – каквото повикало, такова се обадило. Каквото сте дробили, това сърбате.
И никой – нито политиците, нито говорещите глави из медиите, никой не смее да промълви най-очевидната истина. А тя е, че в момента, в който се изпълни волята на народа за мажоритарен вот, превратът свършва. И цялата политическа криза изчезва някъде в лошите спомени.
Впрочем има изключение - Янаки Стоилов каза по радиото: “По-перспективно е да се мисли за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване”. Т.е. изходът не е в хартиите или в машините, а смесена избирателна система, при която част от депутатите да се избират мажоритарно. Аз уважавам г-н Янаки Стоилов, тъй като той е единственият ляв сред елита на лявата партия. Но и той не се осмели да каже, че царят е гол, а само че е полугол: “Изцяло мажоритарна система пък би донесла рискове от друго естество и влияние на фактори като финансовите средства и достъп до медии”.
Истината е тъкмо обратната! Първо, при мажоритарен вот е абсолютно невъзможно да се купуват избираеми места в листи. Нито пък да се купуват готови депутати. Сега това е масова практика.
Второ –
при мажоритарен вот в 2 тура купуването на гласове е почти безсмислено.
За какво са ти 4-5 на сто от гласовете, когато ти трябват 51 на сто? Само си хвърляш парите на вятъра.
Същото е и с достъпа до медии. За какво ти е да се явяваш в “Референдум” и да говориш по няколко секунди на полузаспали 1-2 милиона зрители, когато твоят електорат е само 20-30 хиляди, но има нужда от сериозно убеждаване? При мажоритарния вот ходиш от врата на врата и агитираш лично, както правят английските политици. Нищо не ти пречи да откриеш приемна, всяка вечер да правиш срещи в читалището, да пуснеш интернет сайт. Щом британските депутати го могат, защо не и българските?
Така че г-н Янаки Стоилов е като едноокия самуилов войник. Другото му око е жертва на гъстата мъгла от лъжи, която родният политически елит бълва от сутрин до вечер.
Видяхте ги на дебатите. Сравнете с това, което говореха миналата година на същите дебати. Тези хора са напълно безпринципни, безпаметни и според мен в депутатската столова им сервират сандвичи със зелен хайвер. Време е народът да вземе работата в свои ръце.