България май ще се спаси от 10 млн. лв. глоба за мръсен въздух (Обзор)
Ако до 2024 г. страната ни обаче не изпълни нормите, пак може да отидем на съд
България може би ще се спаси от глоба в размер на поне 10 млн. лв. заради мръсния въздух. Мнението на генералния адвокат на Европейския съд е, че Европейската комисия няма причина да наложи санкция на страната ни.
В становището на Жулиан Кокот, публикувано на сайта на Съда на ЕС, се посочва, че няма причина за глоба, а еднократно плащане на сума е нецелесъобразно, тъй като за България би било по-добре да насочи оскъдните ресурси към подобряване на качеството на въздуха. София и Пловдив са едни от големите замърсители, но проблем има и в други 3 района - Югоизточен, Югозападен и Северен.
Препоръчва се да бъде призната единствено оценката на ЕК, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решение от 5 април 2017 г. за задължението си за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Европейският съд обичайно се съобразява със заключенията на генералния адвокат в решенията си.
Според Кокот на България може да се даде повече време - до 2024 г., за да изпълни необходимите мерки. Такава е прогнозата в местните планове за качеството на въздуха. Отсрочката би била допустима, тъй като у нас разпространеното отопление на твърдо гориво е сериозно предизвикателство, а замяната му е свързана със значителни разходи, които обременяват България повече от другите държави членки поради икономическото ѝ положение.
ЕК е критикувана именно за това, че не е разгледала местните планове на България, а само националните, така че не може да определи доколко страната ни е взела мерки за отстраняване на нарушението.
Годината 2024 е заложена и в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха съгласно анализ на Световната банка.
В становището си генералният адвокат посочва, че има опорочена досъдебна процедура, тъй като комисията е направила съществен пропуск в официалното уведомително писмо, с което определя предмета на спора с българските власти. ЕК не е написала изрично, че превишаването на пределно допустимите стойности на прахово замърсяване е продължило и след решението на съда през 2017 г. Вместо това тя е посочила надхвърляне на пределните норми само за 2015 г. и 2016 г. , които не са обект на делото.
През 2017 г. съдът на ЕС установява, че пределно допустимите стойности на фини прахови частици са систематично нарушавани и не са създадени планове за качество на въздуха, с които да се преустанови нарушението.
През март миналата година Европейската комисия поиска на България да бъде наложена глоба в размер на 3156 евро за всеки ден просрочие от 5 април 2017 г. до деня на определяне на решение по делото, но глобата няма да е по-малка от 653 хил. евро. Това прави поне 10 млн. лв. Освен това комисията искаше България да бъде осъдена да плати и 5677,20 евро на ден за всяка от зоните с мръсен въздух от датата на постановяване на решението до годината на пълно изпълнение на задълженията, което е около 20 млн. лв. на година.