Епископ Сионий: Народът става по-вярващ - и младежи чакат с часове пред иконите
Завистта е грях, може да се изкорени само с вяра в Бога
За търговците пред Бачковския манастир ще изградим базар, подобен на този в Троянския
- Ваше Преосвещенство, какво е да си игумен едновременно на два от общо трите ставропигиални манастира у нас - Бачковския и Троянския (третият е Рилският и всички те са директно подчинени на Светия синод - б.а.)?
- Преди всичко голяма отговорност, от една страна, пред българския патриарх и Светия синод. И от друга, административно да управляваш тези свети обители и свързаната с това отчетност, която представя дейността и живота в двата манастира.
Водещи за мен са чистата духовна отговорност и задължение като християнин и човек, на когото са поверени тези велики светини не само на родната ни църква, а на православния свят. В тях, както добре знаете, се пазят чудотворните икони на Троянската труеручица и Бачковската Богородица Умиление.
Силите, които Бог ми е дал, полагам за тяхното съхранение и популяризиране пред народа.
- Станаха три години и половина, откакто ръководите тези два манастира. Как успявате и докога ще продължи така?
- С Божията помощ и с подкрепата на Света Богородица работя по дадените ми послушания и в двата манастира.
Разбира се, разчитам на доверени хора духовници - братя на светите обители, които подкрепят във всичко моето служение. Във времето те се доказаха, че може да им се има доверие към игумена и най-вече на доброто отношение при посрещането на поклонниците и туристите.
- Наричат ви игумена строител, защото непрекъснато благоустроявате манастирите, които са ви поверени. Какво последно направихте в тях?
- Не съм извършил нещо извънредно. Направил съм това, което трябва. Като нови начинания е устройването на нова православна книжарница в Бачковския манастир, в която да могат поклонниците да си купят духовна литература. Има и читалня с приятна атмосфера за тези, които не искат да купят книга. Това е вследствие на интереса на нашия народ към православната литература.
- Наистина ли българинът е станал четящ църковни книги?
- Да, особено по време и след COVID пандемията. Явно хората почувстваха нужда от духовна храна.
Като човек, който се занимава от дълги години с православна просвета, сега с голяма радост наблюдавам, че поклонниците си купуват все повече и повече книги.
И това ме накара да организираме и направим книжарница в Бачковския манастир, която да е достъпна за всички. В нея ще бъдат представени около 400 заглавия - една част на наши автори и повече преводи от гръцки, руски, арабски и други православни богослови.
Тази инициатива се надявам да даде добър отзвук и това място да бъде посещавано от повече поклонници, жадни за знания.
Друго ново са залите, които направихме в Троянския и Бачковския манастир, където постоянно се излъчват кратки духовни филми за историята на двете обители. Залите се посещават всекидневно и хората, влизайки за 5-7 минути, научават накратко историята на манастира.
Следим, разбира се, православния календар. Сега вървят филми за Рождественския пост, който започна. С прости, но високи по своето богословско съдържание слова хората разбират същността за поста и неговата цел.
- В тези трудни времена на обедняване и инфлация, а преди това на пандемия стана ли българинът по-вярващ?
- Определено. Това, което наблюдавам в двата манастира - хората с изключително благоговение пристъпват към светините.
Това говори за духовното израстване на нашия народ и за приобщаването му към светата църква. Пред чудотворните икони в неделен и празничен ден винаги има дълги опашки.
Хората чакат с часове, за да се поклонят с търпение и смирение. Забележително е, че и много млади хора стоят пред тези светини. Най-нетърпеливите и тези, които обикновено характеризираме с непослушание и недостатъчно възпитание, тук, пред образа на Света Богородица, чинно и спокойно стоят с часове.
Което говори за духовно израстване.
- Какво упование намират хората в църквата?
- Най-вече утеха за трудностите си, но мнозина намират грижа от страна на църквата. Призовани сме да се подкрепяме и да се облажаваме един друг от успехите си. Нещо, което на българина трябва да се повтаря често.
- Защо?
- Нашият народ, за съжаление, изгуби от речника си думи като “облажавам те”, “блазе ти”. Завистта в много случаи надделява, което не е добро и градивно. Може да се изкорени само с вяра и упование в Бога, който ни учи, че сме братя.
- На какво се дължи тази завист, за която говорите?
- От духовна гледна точка завистта е следствие на егоцентризма. Колкото един човек е по-влюбен в себе си и не зачита брата си, толкова завистта в него израства.
Това са страшни грехове, които, обземат ли човешката душа, е трудно да бъдат извадени. Който успее да ги изтръгне, е честит и благословен.
- Църквата как се справя в тези трудни времена? Хората правят ли дарения, или покрай обедняването си отделят все по-малко средства?
- Много показателно е, че хората правят повече дарения сега, защото знаят, че църквата и манастирите имат нужда. И тези ремонти, които правим, са със средства от дарения на определени люде в по-голям мащаб и от всички онези, които всекидневно пускат своята лепта в манастирските каси.
Поименно никого не назоваваме. Молим се за всички дарители да бъдат благословени, успешни и това, което са дали на църквата, хилядократно да им се върне. Но е факт, че напоследък дарителството се засилва.
- А трудностите у нас карат ли хората да се обърнат към Бога, виждайки, че друг не им помага?
- Трудностите затова идват на този свят, за да ни подскажат, че не всичко земно е важно и вечно.
Обратно, всичко земно е преходно и има своето измерение по хоризонталата. А ние чрез трудностите и изпитанията трябва да продължим по пътя на духовността, да извисяваме сърцата си към Бога.
И да му благодарим за всяко изпитание, защото то ни прави по-силни и по-устойчиви в противодействието към злото.
- Докъде стигнаха споровете ви с търговците пред Бачковския манастир, които поискахте да преместите, защото гледката не е много приятна?
- В момента се извършват чертожни дейности за нов базар, в който хората, желаещи да си купят сувенир или други неща, да могат да влязат.
Сегашният базар ще бъде изместен на територията на манастирски имот в близост до подхода към обителта, така че да бъде естетически и духовно приветливо това място.
Така пътят към манастира ще бъде по-свободен и открит за поклонниците и туристите. Вече сме провели разговори с всички наематели и вървим към споразумение за изграждане на нов базар, съобразен с архитектурата на българския стил от Родопи.
- Срещате ли разбиране от търговците?
- Разбира се. В началото имаха опасения да не би да бъдат изгонени и да не могат да извършват търговията си. Но сега разбраха, че ще бъде много по-добре.
Дадохме им пример с Троянския манастир, където преди 4 г. изградихме подобен покрит базар. И сега и продавачите, и хората са по-доволни, без да се нарушава красотата на обителта.
- Изпитвате ли криза за монаси, защото се чу, че в Рилския манастир братята са намалели?
- Винаги има криза за духовници. И това още Христос го е казал: “Жътвата е голяма, жътварите са малко”. В България духовните потребности са огромни, но жътварите са малко. Една от молитвите, която отправяме всеки ден, е Бог да обърне повече души на християни към монашеството.
- И накрая нещо интересно. Милена Велчева, съпругата на Иля Велчев, откри м.г. изложба “Преображение, дух и манастири на православието в Бачково”. Сега тя ще прави нова, а вие сте куратор.
- Новата изложба ще е в залата на Министерството на културата, и то на благодатния празник на християнското семейство Въведение Богородично. След вечерната служба ще бъде открита тази експозиция с прекрасните творби на Милена, свързани с манастирите и с православната духовност.
Преображението продължава като постоянен процес. Както Христос се преобрази пред своите ученици и постоянно дава своята благодат и нетленна светлина на църквата, така и всеки един човек може да преобрази себе си.
- Какво изобразяват картините й?
- Те са предимно нови, свързани с манастирите и храмовете. Една от основните идеи на изложбата е почитане паметта на четирите софийски лъва. Това са четирима софийски книжовници, които при потушаване на Априлското въстание са обесени.
Това са благородни православни християни, просветители и учители. Имали са книжарници и библиотеки в София.
След Освобождението в тяхна памет е построен Лъвов мост. Една тема, за която мнозина софиянци не знаят нищо и именно затова авторът на изложбата иска да я покаже на столичани.
- Не е ли странно един духовник да е куратор?
- Поканиха ме и приех с удоволствие, защото самата изложба е свързана с духовността на България и на православието.
Познавам автора на картините като един духовно възвисен човек. Тя заслужава, защото е една светла душа на нашето тъмно съвремие.
Визитка
Роден е на 18 ноември 1969 г. в София. След военната си служба постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1990 г.
Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир, от 1992 до 1995 г. е негов игумен
Докато го ръководи, завършва Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
С решение на Светия синод е хиротонисан за епископ с титлата Велички на 24 март 2007 г.
От 1 май 2014 г. е игумен на Троянската ставропигиална света обител, а от 3 април 2019 г. - и на Бачковската