Спад до 17% на висшистите, които "изтичат" в чужбина (Обзор)
- Преди 8 г. бяха над 25%
- Наплив на желаещи да учат за учители и преподаватели, отлив от “Икономика”
- IT, математика и медицина носят най-високи заплати
Над 5000 лева вече вземат младите висшисти от специалността, която е първа по доходи.
5592 лева е средният месечен облагаем доход на завършилите “Информатика и компютърни науки” в СУ “Св. Климент Охридски”.
В топ 3 на най-високите заплати според дипломата влизат и “Администрация и управление” в Американския университет в Благоевград - 4568 лева, “Информатика и компютърни науки” в Нов български университет - 4333 лева.
Това показват данните от новото 12-о поред издание на Рейтинга на висшите училища в България, което бе представено вчера в Министерството на образованието и науката. В сравнение с миналата година увеличението на заплатите на най-добре платените млади специалисти е 400-500 лева.
Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с ковид пандемията и войната в Украйна, показателите за реализация на завършилите български университети се подобряват, достигайки до
рекордни за последното десетилетие стойности
Безработицата е изключително ниска.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 17% през 2022 г. от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 54% през 2022 г. от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 г. при 1520 лв. през миналата година и едва 867 лв. през 2014 г.
Все пак съществуват
големи различия в средните нива на доходи,
безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно професионално направление.
Тези разлики не съществуват обаче в направленията, свързани с медицината. Безработицата при завършилите е практически нулева. Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има при завършилите “Медицина”. А “Фармация” е сред специалностите, при които над 90% от завършилите остават в България. С най-висок среден успех от дипломата от средното образование са учещите “Медицина” (5,58), “Фармация” (5,56), “Стоматология” (5,53) и “Ветеринарна медицина” (5,40).
Направленията
с висока добавена стойност са “Металургия”
и “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”. Завършилите имат отлична реализация на пазара на труда и високи доходи, а влизат с най-ниски оценки от училище.
В сравнение с 2021 г. най-голямо увеличение на броя на действащите студенти има в направленията “Педагогика” (709) и “Педагогика на обучението по …” (366), а най-голямо намаление има в направленията “Икономика” (1098) и “Администрация и управление” (471) (което отпада от топ 3 на най-масовите).
Все пак Икономика остава най-масовото професионално направление с 28 223 действащи студенти, следвано от “Педагогика” (17 083) и “Медицина” (13 271).
Студентите по медицина са се утроили за 10 г.
Увеличава се и броят на студентите, които учат по съвместни програми - те се обучават в наш университет, но получават диплома и от чужд.
Продължава повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2022 г. е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум “ИОО-С”, съставен от Институт “Отворено общество – София” и Сирма Солюшънс.
Броят на научните публикации на българските висши училища в базата данни Web of Science през петгодишния период 2017-2021 г. е над 20 500 и надхвърля с около1500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus през периода 2017-2021 г. е малко над 21 000 и надхвърля с над 2600 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus.
Софийският университет и Техническият университет с най-много първи места
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 г. СУ “Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София, се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София, е първи в 4 направления от общо 5 в класациите.
Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места. Аграрният университет, Медицинският университет - Пловдив, и Тракийският университет имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 11 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 4 професионални направления – от частни висши училища.
Рекордно ниска безработица - 2%
Безработицата сред новозавършилите висшисти (излезлите от висшите училища през последните 5 г.) спада до рекордно ниско равнище от 2%. Миналата година беше 3,5%, 2014 г. беше над 4%. Безработни сред висшистите практически няма.
Под и около 1% е безработицата във “Военно дело”, “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Математика”.
Най-висока тази година е безработицата в “Социални дейности” - близо 3,7%. “Като цяло това е изключително ниска безработица за висшистите. Само в 2 професионални направления те я над 3%”, каза Георги Стойчев от консорциума, който изготвя рейтингите.
Данните за миналата година показват, че над половината от професионалните направления са били с безработица над 3, а много и над 4%.
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите “Медицина”, “Военно дело” и “Теория и управление на образованието”, а най-ниска сред завършилите “Туризъм” (21%).
Чужденци са повече от половината учещи медицина - лидери сме в ЕС
Делът на чуждестраните студенти в България в рамките на последното десетилетие скача 2 пъти - от 4 на над 8% през 2022 г. Основно това се дължи на концентрацията им в медицинските университети. Чуждестраните студенти по медицина у нас са 58%. По този показател България е сред лидерите, ако не и лидерът в ЕС като дял на чуждестранни студенти по медицина, обясни Георги Стойчев от консорциума, който изготвя рейтинга.
“По този показател България е достигнала средноевропейските равнища. Много студенти от България отиват да учат в чужбина, но има и обратен процес - много студенти от чужбина идват да учат в България и това частично компенсира изтичането на студенти към Западна Европа”, допълни Георги Стойчев.
В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са “Теория и управление на образованието” (16%), “Фармация” (13%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (12%) и “Музикално и танцово изкуство” (11%).
1/2 от студентите са в 9 университета, останалите - в 43
В първите 9 университета се обучават половината от всички студенти в България, другата половина се обучават в останалите 43 висши училища. В Софийския университет се обучават повече студенти, отколкото в 22-та университета с най-малко студенти в страната, взети заедно.
Най-много действащи студенти се обучават в СУ “Св. Климент Охридски” – 19 999, следван от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с 16 934 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления “Театрално и филмово изкуство” - над 69%, “Теория на изкуствата” – 54%, “Изобразително изкуство” – близо 43%, и “Администрация и управление” – близо 42%.
Министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов: Много е важна ефективната връзка образование - наука - бизнес
Личното ми убеждение е, че рейтинговата система е едно от най-добрите неща, които се случват във висшето образование през последните 10 г. Тя съдържа най-пълните достъпни данни за състоянието на висшите училища в България, по които могат да се ориентират както кандидат-студентите, така и Министерството на образованието и науката при изготвянето на своите политики в сектора. Като пример да кажем - от определянето на приема на студенти през актуализирането на пътната карта за висшето образование и до финансирането с коефициент за качество.
Рейтинговата система е от изключителна важност и за факултетите, в които практически се провежда обучението по професионалните направления. Факултетите очакват резултатите от рейтинга, за да могат да изготвят своите планове за акредитация, за да могат да подобрят обучението в съответното професионално направление, за да могат да се конкурират помежду си.
В последните години бяхме стигнали дотам, че 54% от завършилите висше образование се реализираха на пазара на труда на позиции, които не изискват висше образование. Разбирате, че това означава и се възприема като напразно пропилени средства и усилия в рамките на системата. Затова особено важно е да се разработват механизми за обвързване на образованието и на учебните програми с търсенето на пазара на труда. Доброто е, че според тазгодишните данни на рейтинговата система работещите млади висшисти на позиции, които не изискват висше образование, са вече под 46%, което показва, че са постигнати известни успехи при реализирането на политиките на министерството.
В момента продължава и процесът на преструктуриране в системата на висшето образование чрез въвеждането на приоритетни професионални направления и защитени специалности, в които на пазара на труда има недостиг на кадри, а в същото време малко кандидат-студенти избират да учат в тях. Много е важно да се изгради ефективна връзка образование - наука - бизнес, защото така осигуряваме реализация на студентите, на нашите деца.