Георги Милев: Пазарът ни още не е готов за качествена храна
За да правим салати за KFC, трябваше да отговорим на специален американски стандарт. В България го имат само 2 фирми, казва Агробизнесменът на България за 2022 г.
- Г-н Милев, честито за отличието. Как го приемате – като признание или като отговорност?
- По-скоро като огромна отговорност, която вече нося. Това високо признание не се дава на всеки. Още повече на човек от Пернишкия регион. Ние не сме известни като земеделски край. И преди 9 септември, и след 10 ноември никога досега не е давана такава награда на наш представител.
Затова я приемам като признание за всички пернишки земеделци. Получих стотици обаждания от колеги, честитят ми и са доволни, че най-накрая има избран от този регион.
- 2022-а е поредната тежка година за земеделците не само у нас, но и в цяла Европа. След пандемия и война пазарите реагираха панически и много установени вериги и отношения с десетилетия бяха разкъсани за миг. Как се справяте с огромното повишение на разходите за торове, препарати, семена, горива и т.н., а в същото време цените на земеделската продукция не ги компенсират напълно?
- Никога на земеделеца у нас не му е било лесно. И при първата, и при втората световни войни, след това при социализма...
В такива трудни времена земеделецът
носи на плещите си икономиката
Не че е най-важният отрасъл, но е най-необходимият.
На фермера не му е лесно, но по-добре се чувства, когато държавници, умишлено не казвам политици, мислят за земеделието и как да го подпомогнат. И то не да подпомогнат самия земеделец, а цялата икономика на земеделието. Хубаво е, когато се мисли по този начин.
- Проблем на всички български фермери е големият внос на зърно от Украйна. Вие успяхте ли да продадете продукцията си, която тази година е рекордна за вашето стопанство? На какви цени?
- Да, това е големият проблем. Защото ние не продаваме на цена според себестойността с малка печалба, а дори не покриваме разходите си. В момента слънчогледа го изкупуват за 1100 лв./т, а това е под себестойност. Торовете са по 2000-2200 лв., препаратите и всичко останало. Нормалната цена на слънчогледа би трябвало да е около 1300-1400 лв., за да има минимална възвръщаемост. Защото и ние искаме да увеличим заплатите на механизаторите, и ние искаме да заделим малко повече пари за нова техника и части, искаме иновации да вкараме. Как да ги направим всички тези неща?
- Инвестирате в земеделие от повече от 15 г. Какво ви накара да се захванете с този капризен отрасъл, след като вече имате сериозни бизнеси в строителството, търговията с горива и въгледобива?
- Всичко стана съвсем случайно. Кредитирах земеделските кооперации в Пернишко за торове, горива, семена, но те не можеха да ми връщат парите, защото бяха на практика фалирали. Тогава нямаше още плащания по Схемата за единно плащане на площ и европейски програми, беше още по-трудно, отколкото е сега. Самите кооперации ми предложиха да ги взема и да си ги ръководя аз. Стана малко като на майтап цялата работа и вече 15 години гоня този майтап. Взех кооперациите на Долна Диканя и село Владимир и ги съвзех. В една от тях преди работеха 60 души, а сега в две са шестима. Може да си представите какви машини са вкарани, за да заменим този ръчен труд. Сега работя земята на кооперациите плюс моя закупена.
- Каква е тайната за високите добиви тази година при вас – засенчихте традиционни зърнопроизводителни региони с далеч по-добри природни условия?
- Съвкупност от много детайли като влагата, защото при нас тази година имаше валежи, семената, техниката, начина на обработка. Мога да кажа, че и торовете вече са по-качествени. Има огромна разлика между сегашните - независимо дали са трикомпонентните, или амониевата селитра, и тези отпреди години.
- Продажбата на български картофи винаги е била голям проблем заради вноса от Полша, Германия, Франция. Вие как се справяте?
- Затова направих фабрика, която да ги преработва. И да ги предлага в свеж вид, което е тенденцията в Европа, защото в другите страни вече се отрича замразеният и бланшираният картоф и минават на пресни. Направихме модерна фабрика, за да може да преработи и да дава на пазара нещо, което е истинско - незамразявано, с всички витамини и полезни вещества. Но за съжаление, нашият пазар и клиентите ни още не са готови да консумират качествена храна.
- Може би защото качествената храна струва повече.
- Не, цената ни не е по-висока от тази на бланширания картоф, дори е по-ниска. Но полуфабрикатите са по-лесни за работа за заведенията – така не им трябват готвачи, а оператори на машини, които ги включват за 3 минути и готово. Докато нашият картоф си е пресен. Надявам се, че и българинът също ще се усети и ще почне да купува картоф, който не е дообработван.
- Правите салати за КFC, как стана?
- Работим не само с KFC, а и с почти всички големи вериги в България. За да станем одобрен доставчик на KFC, трябваше да отговорим на специален американски стандарт. Той е с много по-завишени изисквания за качеството и хигиената. Само 2 сме фирмите в България с този стандарт.
- Как се получава одобрението?
- Всяка година
ни правят
мониторинг
Имаме го от 4 години, той е задължителен за продажба в американски вериги. Разбира се, не сме толкова големи, че да си позволяваме да изнасяме за американския пазар, но за нашия го правим, като разчитаме да го натоварим повече. Защото българският пазар не е малък. Той търси българските зеленчуци, но те имат малко по-висока цена, защото са истински продукти. Торене, семена, обработки и др. се правят по стандарт, по БДС и затова са малко по-скъпи. Например стоката, която ни залива от Гърция, Турция или Кипър, е с малко по-ниска себестойност, защото те правят по-големи количества, там е по-топло... Въобще други са условията, при които произвеждат. А когато говорим за европейските зеленчуци, те се дотират. Например картофите на Германия и Франция се дотират 90%, а някъде и 100. Ние не можем да сме им конкуренти.
В България се внасят около 60-70% от картофите. Не можем да задоволим с наше количество българския пазар. Страната ни потребява доста картофи. Едно време произвеждахме колкото за целия наш пазар, но през годините полетата с картофи намаляха.
И аз започнах с 500 дка, но постепенно ги свивам, защото не сме конкурентни на европейския картоф. Дотирането при нашия не е достатъчно. А доколкото чувам за новия програмен период май изобщо го изключват. Ако останат субсидиите само за картофи за нишесте, такива никой не прави у нас. За съжаление, още повече ще намалеят площите с картофи и още повече ще се внася отвън.
- Кой от вашите 4 аграрни подсектора, които развивате, е най-печеливш? А най-губещ?
- При добра година като тази зърнопроизводството е най-печелившо. Животновъдството е губещо. Дали се печели от даденото нещо, може да познаете, като пътувате. Огледайте района, в който сте, и вижте колко животни има. Едно време беше пълно навсякъде, а сега ги няма. Това е сектор, който е пренебрегван от държавата.
Дотациите към животновъдите
са много ниски
Трябва да се мисли в тази посока - как да се дотира млякото, да се вкарва по-малко сухо и да се ползва повече наше, истинско, прясно мляко. И месото също би трябвало да се дотира по някакъв начин. Нашето агнешко е несъпоставимо по-вкусно от другите, които ги вкарват - включително и от Австралия. Но трябва да се помогне. Не знам от кой сектор трябва да се вземе, не знам европейската земеделска политика как е и дали можем да завишим помощта за отглеждане на животно - да не е 50 лв. на глава, а например 250 лв. В противен случай животновъдите ще намаляват все повече.
- В последните месеци млечните продукти са най-поскъпналата категория храни в магазините. Потребителите плащат високи цени, а в същото време нямаме производство и то е губещо. Защо е този парадокс?
- Така е. Хем е губещо, хем са най-високи цените - ето това е пазарен оксиморон.
- Правилото за много земеделци е, че от кризи се излиза с правилни инвестиции. Вие в какво планирате да инвестирате?
- Зависи каква възможност ти се дава. Имаме фонд “Земеделие”, с който съм работил и препоръчвам на всички фермери и животновъди да го ползват като инструмент. Защото не са малко субсидиите, които се дават през него. Проблемът обаче е как да стигнеш дотам да получиш за дадена машина или нещо друго. Много е писмената работа и по веригата почват да се накачат консултанти, проектанти и т.н. За да си купиш един апарат, трябва да минеш през много мъки. Би следвало пътят да е по-директен и да няма толкова посредници.
Чух от изпълнителния директор на фонд “Земеделие”, че са отпушили 4000 проекта и са ги пуснали за договори. Това за мен беше фрапиращо число. Ако е така, ще се окаже, че временното служебно правителство работи по-добре от редовните. 4000 земеделски стопанства чакат тези пари. Това е сериозен успех на фонд “Земеделие”, ако е така.
- А и всеки ден забавяне води до нови цени и невъзможност да се изпълняват първоначалните проекти.
- Да. Надявам се, че фондът ще има възможност да коригира леко цените, защото всичко е нагоре. И с някакъв процент да се индексират. Защото
една сеялка, която струваше 75 000 лв.,
сега е 105 000
Вдигната е с почти 50%. Дано да имат възможност за индексация, за да могат адекватно да отговорят на инфлацията.
Аз всяка година планирам инвестиции. И сега пак искам да взема един зърнокомбайн и 2 модерни сеялки за директна сеитба. Ползват ги в Европа, искам да пробвам и аз. Но това са инвестиции за милиони. И ги вкарваш наведнъж и после, ако е дал Господ, си ги връщаш по-малко с години. Някой път просто си чакаш, но не става...
- От 2023 г. трябва да се прилага стратегическият план. Притесняват ли ви новите изисквания и правила, ще успеете ли да ги изпълните?
- Няма пълно разяснение за този стратегически план. Какво включва и кои ще бъдат засегнати. Стана ясно, че са 7000 страници. Питате ме, но как да ви отговоря, като не знам какви са изискванията.
- При награждаването казахте, че всяка сутрин се будите с мисълта, че днес ще е по-добре от вчера. Според вас това важи ли за българското земеделие като цяло?
- За всеки земеделец важи. Несъмнено, българското земеделие днес е по-добре от вчера. Нещата са на космическо разстояние в сравнение с преди 15 г.
Не трябва да сме само черногледи. Бях приятно изненадан от г-жа Светла Боянова, че оглавява агрохъб за внедряване на иновации. И чрез вас ще поискам среща, за да видим как ще ги принесем на местна почва в Югозападна България. Да съберем земеделците и да видят какво означават тези иновации и технологии.
Защото не съм предполагал, че една високотехнологична, самоходна пръскачка за торове и препарати може да вдигне с до 20% добивите. Не го вярвах, но когато взех една такава и реално се получи. Тя до сантиметър си чертае полето, електрониката включва и изключва пръскалките - нищо не се презастъпва. Това ми помогна много. Преди 2-3 г. собственикът на “Ири трейд” дойде при мен и ми каза: “Вземи я, бате Жоро, и ако не ти вдигне добива, ще я върнеш”. Още на следващата година видях каква е ползата. Освен добивите спестява и време. С другите пръскачки - ползвам 24 и 32-метрови, ми трябва седмица за едни и същи площи, които с новата пръскам за един ден. А това е много важно, защото днес не вали, но ако утре има дъжд, вече е късно.
- Председател сте и на КРИБ-Перник. Какви са условията за бизнес в момента?
- Имаше смущения заради разплащанията, които държавата не направи към фирмите. Независимо дали са в строителния бранш, поддържащия или др. Държавата не си свърши работата и започна да се къса веригата. Фирми, които до вчера бяха приятели, днес се съдят. А виновник е държавата. Дай боже да започне разплащането, защото спирайки парите за едни магистрали, знаете ли колко хора са зависими от тях? То се минава през чертожници, инженери, инертни материали, багеристи. Реално фирмата, която получава парите, още на другия ден ги е разпределила по веригата, при нея остава минимална част. Но хубавото е, че сега поне имаме надежда, че нещо ще се случи и почти всички фирми кретат, чакайки държавата да не абдикира, а да си влезе в ролята. Там, където трябва да разплаща, да разплаща, а там, където види сива икономика - да я бори. А не всички да са под общ знаменател. Работниците остават без заплати, а не мафията.