Коментар на седмицата номер 3: Гледайте на Херсон като на Сталинград. Какво следва?
Публикуваме най-четените коментари на отминаващата седмица. Този е номер 3 и има близо 22 хиляди четения
Някои са склонни да отричат ставащото, но фактът си е факт. Руското командване направи това, което беше очевидно: Херсон не можеше да бъде удържан и Москва провъзгласи отстъпление.
Оттук връщане назад няма, единствената разлика е, че този път, извлекли си поуки от миналото, руснаците ще се изтеглят и вече се изтеглят: не шеметно и хаотично, а бавно, много добре организирано и с предварително изграден план за построяването на нови защитни линии на Левия бряг. При това си изтегляне, те остават след себе си взривени мостове, минни полета и заредени с взрив сгради в самия Херсон.
В този смисъл, за Херсон все още ще се говори, вероятно до края на този месец. Като за място на сражения, прочистване и нови жертви.
Но неизбежното се случи: след три тактически загуби, Русия претърпя първото си стратегическо поражение след отстъплението от Киев.
Гледайте на Херсон като на Сталинград. Оттук започва истинският и окончателен обрат във войната.
Днес руския интернет е направо неузнаваем, Путин е разкъсван на парчета от яростни привърженици на войната от всички социални слоеве в Русия.
Каквото и да ви кажат социолозите, днес той изгуби поне една трета от своята подкрепа, сред ошашавения от пропагандата народ. И понеже този процес вече беше започнал, гледайте на Путин като на диктатор, който може да се срути до месеци, а дори и до седмици и така да спази първоначалната ми прогноза, че няма да посрещне на този пост първата годишнина от войната.
Войската вече не го харесва, народът започва да проглежда, жените на мобилизираните и на войниците от контрактните войски предизвикаха вече три бунта в страната, а и самите мобилизирани недоволстват и клатят трона...
Властта на Путин се държи все още на Федералната служба за сигурност, бивша КГБ, но и там нещата не са толкова елементарни, след като той ги обвини за провал в началото на войната.
С други думи пишете го бега?л.
Войната обаче се губи и печели не от Питин, не толкова дори от войниците и тяхната численост, колкото от:
А. мотивацията,
Б. въоръженията,
В. икономиката като цяло и
Г. редовното снабдяване на частите.
По точки А и Б превессът е изцяло на украинска страна и тези тенденции ще се задълбочават.
В икономически план, руската икономика едва сега започва да усеща истински резултатите от санкциите: до края на годината четвърт милион руснаци ще излязат на трудовата борса, инфлацията е малко над 20%, и всичко това все още би се търпяло, ако не беше абсолютнота липса на възможности на икономиката да произвежда каквото и да било, отговарящо на съвременността, поради липса на важни суровини, електроника, ноу-хау, важни резервни части за наличните машини и прочие.
Това, разбира се, до огромна степен се отнася за подновяване на вече изгубените въоръжения, но и, разбира се, за всяка друга област, включително производството на хранителни продукти, оборудване, адекватно военно облекло, така необходими на фронта.
Добавете към това и факта, че първата истински професионална руска армия вече до голяма степен е унищожена и сега воюват само второстепенни и третостепенни играчи, командването е видимо неадекватно, не достигат командири на взводове роти и полкове.
Казано накратко, Русия няма военен и икономически потенциал, който да обърне тенденциите.
Отслабва и така желаната от Москва подкрепа от страна на държави като Китай, Индия и прочие.
Русия само може да продължи да затрупва с тела пътя на украинската армия, но провалът на РФ е видимо неизбежен.
Ако искаме да разберем съвсем точно къде да очакваме негативни за агресора промени в най-близкото бъдеще, да погледнем къде е най-зле снабдяването на руската войска.
В деня, в който руското командване обяви оттеглянето от Херсон, друго важно събитие остана в сянка. Руснаците отстъпиха важна територия в района на Вугледар, което позволява на украинците да покриват елементарно и изцяло с артилерийски огън железопътната линия, която снабдява руските войски на юг. (Това е втората важна линия, след онази, която беше вече поразена на Кримския мост.)
Казано простичко, следващата критична точка за руската армия трябва да се очаква в района на Запорижие. От подобни проблеми страда и руската армия край Луганск, където украинците имат големи шансове.
Целият този развой дава почти 100% гаранции на градове като Одеса и Николаев (Миколаив), че руската армия така и няма да се добере до тях в тази кампания.
Впрочем, да не забравим най-важното: с достигането на украинците до бреговете на Днипро в Херсон, Кримският полуостров става лесно достъпен за украинската артилерия и следва да очакваме нови пожароопасни събития на Керченския мост, в Севастопол и навсякъде другаде на полуострова.
Изобщо не изключвам възможността Крим да бъде освободен от украинците дори преди Донбас.
Все още добре снабдени са обаче руските части в района на Донецк, където боевете продължават и ще продължават, докато не започне неизбежния разпад на руската армия, под натиска на общественото недоволство и бунтовете на оголтелите и изгладнели военнослужещи и политическа нестабилност в Русия, подклаждана от вътрешни интриги, от амбициозни и безогледни политически авантюристи като Пригожин, Кадиров и прочие...
Но това вече е отделна тема.
Няма да ни избяга.
(От фейсбук)