Посланик Виктор Шарапов за 10 ноември: Горбачов побесня, че Живков бави оставката си
Преди 33 г.: разговори се водят
и в сауната на съветското посолство
СССР рязко намалява доставките на суров
петрол и прекъсва субсидията
от около 500-600 млн. долара
Пленумът на 10 ноември 1989 г., който свали от власт Тодор Живков, днес навършва 33 години.
През това време за него бяха изписани “тонове мастило”, както се казваше в докомпютърната ера. Появиха се знайни и незнайни герои, самозвани свидетели и най-обикновени шарлатани и лъжци за събитията от онова време.
Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро и министър на културата, науката и просветата, издаде мемоари в три тома. В третия том - “Поврати”, той публикува разказа на съветския посланик Виктор Шарапов пред Жельо Добрев.
Този разказ съдържа голяма част от истината за подготовката на пленума и как Живков трудно се разделя с властта.
Георги Йорданов определя Добрев като “изтъкнат деец на селскостопанската наука и практика, с големи заслуги за възхода на земеделието в родния му Добруджански край”.
През средата на 80-те години на ХХ век Жельо Добрев оглавява НАПС - Националния аграрно-промишлен съюз. След 10 ноември 1989 г. е председател на Българо-руската търговско-промишлена палата.
В продължение на години Шарапов е консултант на българския филиал в Москва. Неведнъж Добрев го пита за ролята му в събитията около 10 ноември. Една вечер експосланикът идва в квартирата на българина в Москва, говорят по различни теми и в един момент Шарапов “развързва езика си”.
На 17 юли 2001 г. в кабинета му в Българо-руския дом на ул. “Евлоги Георгиев” Жельо Добрев споделя на Георги Йорданов интересни факти за промяната на 10 ноември. Йорданов намира, че е добре да публикува най-съществената част от записа, който пази в архива си.
Ето разказът на
Виктор Шарапов:
- Бях политически съветник на няколко генерални секретари на ЦК на КПСС. Най-напред бях при Андропов, с когото се знаем от дългогодишната ни съвместна работа в КГБ. После бях сътрудник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.
На срещите ми с Тодор Живков внимателно му намеквах, че преустройството, тоест “перестройката” в България изостава в сравнение със СССР и това се забелязва от ръководството на КПСС и лично от Михаил Сергеевич.
Живков бързо
и нервно
отговаряше
приблизително по един и същи начин: “Ние отдавна сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, отколкото във вашата страна. И това е, защото вашата перестройка не започна от икономиката, а с политическите промени и гласността. А и условията в България са различни, специфични. Ние сме малка страна и не бива абсолютно във всичко да повтаряме вашия опит”.
Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и настъпателен и вече да действам с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.
Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев... Те започнаха да ме подпомагат. Много от разговорите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.
Други наши сътрудници и служители на КГБ и РО работеха по своя линия не само с тези отговорни дейци, но и с по-широк кръг членове на ЦК, интелектуалци, дългогодишни наши приятели и сътрудници.
Журналистите ни също се включиха и активираха връзките си със свои колеги, приятели и познати. Започнаха да се появяват отделни изблици на недоволство срещу Живков и управлението му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за гласност и преустройство. Появиха се плахи кратични материали в някои вестници - “Народна култура”, “Литературен фронт”, публикации по линия на самиздат и т.н.
Но Живков и ръководството бързо овладяваха положението и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничения, които СССР по лично нареждане на Горбачов наложи на България. Става дума за
рязко намаляване
на доставките
на суров петрол
и за прекъсване на субсидията от около 500-600 милиона долара за компенсация на цените на българските селскостопански стоки.
Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за трудностите, които срещам и не мога да преодолея.
Той избухна, попита ме кога ще стане промяната и затръшна слушалката. Нямах друг изход, освен отново да се обърна към нашата група.
Андрей се извъртя,
навярно се уплаши,
и ми каза да накарам чавдарците - Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, за да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на разговора с Живков.
Междувременно беше насрочен и пленум на ЦК на БКП, а тезисите за него на Живков бяха публикувани още на 29 октомври.
Получих указания смяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция подобриха отношенията си, а ние много разчитахме на негативен резултат.
Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, постави основа за подобряване на отношенията между двете съседни страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща между двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.
Наложи се да действам бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, тоест положително решение. На среща с Тодор Живков той подхвърли, че може би ще е по-добре, ако си подаде оставката. Отговорих му:
“Това ще е
достойно и ще
ви направи чест”
Той се смути, но повече нищо не каза. Информирах “нашите хора” и отново ги призовах да действат. Смяната трябваше на пленума на ЦК, насрочен за 10 ноември.
От Москва пристигнаха няколко другари, които бяха запознати с положението в България. Сред тях беше и бившият посланик в НРБ Владимир Базовски. Те бяха в близки отношения с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с предстоящия пленум на ЦК.
На събранието в зала “Георги Кирков” след основния доклад за ВОСР поднесох приветствие, без да спомена името на Живков. Това беше прецедент и направи силно впечатление.
Веднага след това Живков, много потиснат, ме покани в кабинета си.
Разговорът
беше тягостен
и за двама ни
Той ме увери, че на пленума след няколко дни - на 10 ноември, ще си подаде оставката, но преди това ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно премина и посещението му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става?”.
Заседанието на Политбюро се проведе вечерта на 9 ноември. Веднага след това нашите хора - Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и др., бързаха да ми съобщят, че всичко е преминало както трябва. Позвъних на Горбачов, той остана много доволен, но ми заповяда:“Утре и нито час по-късно!”
На другия ден пленумът на ЦК на БКП освободи Живков и избра за генерален секретар Петър Младенов. Развоят на събитията след това ти е добре известен. Това е истината.
Доц. Жельо Добрев умира на 15 октомври 2016 г. в София.
На 5 ноември 2019 г. в Москва от този свят си отива и генералът от КГБ, дипломатът Виктор Шарапов.