За да няма изненадани от Велико народно събрание
Промени в конституцията = ядрен взрив за партиите: дебат
Има ли необходимост България от промяна на конституцията? И в каква посока?
Партията “Има такъв народ" обяви, че ще работи за референдум за президентска република.
От началото на тази година юристи, политолози, а и някои политици дебатират идеята за премахване на институцията “служебно правителство” от конституцията или поне за стесняване на възможностите за назначаването му.
Друга идея за радикална промяна в конституцията имаше в първоначалния вариант на въпросите за референдум на “Шоуто на Слави” от 2015 г. - намаляване на броя на народните представители на 120.
Сегашната конституция бе приета от 7-ото Велико народно събрание през 1991 г. (Фактите за ВНС виж по-долу) В нея пише, че въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление се решават от велико народно събрание.
Свикването на Велико народно събрание е политически акт, който би имал ефект на ядрен взрив върху политическата ни система. Това е всъщност преучредяване на държавата. Акт, който може и да е за добро, със сериозни последици за живота на всички.
“24 часа” се вглежда детайлно и полемично в тези теми и сценарии за бъдещето. Очаквайте текстове с информация и различни гледни точки за:
- Президентска република - за и против
- Промяна на статута на служебното правителство в конституцията
- Намаляване на броя на депутатите
- Днес публикуваме гледната точка на председателя на правната комисия на Народното събрание Радомир Чолаков, народен представител от ГЕРБ.
Щом започна натрапчиво да се говори, по-добре е да си представим как може да се свика и за какво да се подготвяме
Напоследък гласовете за промяна на държавното устройство, въвеждане на президентска република и свикване за целта на Велико народно събрание започнаха да стават все по-настойчиви. Не знам дали сте забелязали, но у нас, ако някой достатъчно дълго и кресливо иска нещо, рано или късно мнозинството,
за да го накара да млъкне, решава да му изпълни желанието
Някой път върши работа, но някой път е опасно. По тази логика досега са изпълнявани желанията на редица наши амбициозни сънародници, справка - машинното гласуване.
Затова, щом някои хора така натрапчиво започнаха да говорят за Велико народно събрание, е добре да сме подготвени.
Тогава нека преговорим как става свикването на Велико народно събрание и какво ще се случи, когато то се събере. За да няма изненадани.
За да се свика Велико народно събрание, в 48-ото обикновено трябва да има внесен проект за нова конституция или за много съществени изменения в действащата като например въвеждане на президентска изпълнителна власт.
Нали за това става дума през цялото време? Президентът да назначава правителството и да приключи мъката то да се избира от парламента. Нали това искате? Добре. Подчертавам, че ако ви е спешно, проектът за “президентска република” трябва да се внесе именно в това, 48-ото народно събрание.
Давайте, преди да се е разпуснало, че иначе няма кой да ви го свика
Значи. Такъв проект могат да вкарат 121 народни представители или президентът.
Започваме с първата възможност. Това 121 народни представители от 48-ото народно събрание да седнат да напишат и да вкарат проект за конституция или за такива изменения в тази, с която да направят президента глава на изпълнителната власт, не виждам как ще се случи. Няма да го направят не заради Радев, а заради когото и да било. Тъй че, за да започне процедурата, остава втората възможност. Президентът Радев трябва да извади от чекмеджето проекта си за конституция или изменения на тази и да го входира в 48-ото народно събрание. Хайде де, откога го чакаме.
Да продължим по процедурата. След като президентът г-н Радев входира проекта си, 48-ото събрание може да започне да го разглежда не по-рано от след два месеца, но може да го остави да поотлежи до пет месеца. Правя информирано предположение, че 48-ото събрание ще избере по-дългия срок с резонния аргумент, че “рестарт на държавата” не може да се прави джаста-праста и че народът има нужда най-малко пет месеца да чете и да разсъждава върху проекта.
След пет месеца хейт срещу президентския проект във всички телевизии, радиа и социални мрежи дори и най-големите привърженици на “президентската република” ще кажат: “Аман, аман, стига ни толкова!” Но веднъж входиран проектът, най-късно след пет месеца 48-ото НС трябва да седне вече официално и да започнат дебати по него.
Колко дълго могат да се водят тези дебати, сегашната конституция не казва, но казва, че решението за свикване на Велико народно събрание трябва да се вземе с гласовете на 161 народни представители. 161 народни представители да гласуват решение за свикване на ВНС, което да предаде завинаги изпълнителната власт в ръцете на президента, аз не мога да си представя в което и да е народно събрание. Това може да стане само ако до всеки народен представител
застане войник с автомат, опрян в главата му
За щастие, нямаме толкова войници, тъй че и така не става.
Изводът дотук е, че идеята Обикновено народно събрание да свика Велико народно събрание с проект за установяване на “президентска република” не може да бъде реализирана. Нито 121 народни представители ще напишат такъв проект, нито президентът ще внесе такъв проект, защото няма да се намерят 161 народни представители, които да му го гласуват. Тоест по директния начин няма да стане.
Щом няма да стане по директния начин, трябва да видим кой е
тарикатският вариант за свикване на Велико народно събрание
Това може да стане със заблуждаващ маньовър. На принципа: свикваме го за едно, пък то прави друго. Така по може. Разчита се, че в парламента седят само балами. Не е доказано, че депутатите са чак толкова прости, че да се хванат, но пък рискът може и да си струва.
Да видим какъв финт би могъл да се приложи? Например една или две малки партии внасят проект за изменения на конституцията, предвиждащи закриването на длъжността “главен прокурор” или нещо друго такова екстравагантно в главата “Съдебна власт”, за което е необходимо свикването на ВНС. След внасянето на това предложение определени медии ще засилят многогодишната медийна канонада върху народните представители за “задължителната, абсолютно неизбежна, безалтернативна” промяна в структурата на съдебната власт, без която настъпва апокалипсис.
Психологически почвата вече е много подготвена. Както казахме в началото, българската политическа класа е показала, че проявява готовност да позволи всяка налудна идея да бъде реализирана само и само да бъде оставена на мира. Тази особеност на политическата класа е добре изучена и многократно тествана, така че вероятността тя да поддаде и да налапа въдицата, е много голяма.
Нека поразсъждаваме съвсем спекулативно и без да засягаме никого. Ето, сега имаме в НС комисия по конституционните въпроси, която ще трябва да работи нещо. Представете си следното. Вкарва се в комисията проект за изменения на конституцията в главата “Съдебна власт” например за закриване на длъжността “главен прокурор”, за политически контрол над прокурорската квота във ВСС или нещо такова. ПП ще подкрепят веднага с две ръце. БСП, за да не ги обвинят, че са статукво, ще се помаят известно време, но накрая ще подкрепят и те. Срещу ГЕРБ ще продължи медийният терор: “Мафия! Пазители на Гешев! Крадци!, Страхливци!” и т.н., пълната програма, умножена по сто, докато и ГЕРБ клекне. “Български възход” и те се присъединяват, защото защо пък не. ДПС, дори и да усещат заверата, ако видят, че влакът тръгва, ще се качат и те на него. А “Възраждане” така или иначе искат преосноваване на държавата.
Станаха не 161, а 240 гласа! Какво ще кажете?
Може ли да стане? Като нищо може да стане. И тук някой ще се сети, че такава промяна не може да се направи от обикновено, а трябва да се свика Велико събрание. Влакът вече ще е тръгнал, толкова заседания ще са се провели, толкова обсъждания на проекта, че как да го спираш сега? И, хайде, свикваме Велико народно събрание! Ура!
Да се върнем на процедурата. Както казахме, проект за изменения на конституцията се гледа не по-рано от два и не по-късно от пет месеца от внасянето му. Сега обаче народното събрание ще избере краткия вариант. Два месеца, какво толкова има да му се чудим. В телевизиите, радиата и социалните мрежи започва славословене на навременната и полезна инициатива.
Леят се дитирамби. Всички се надпреварват да убеждават народа как ей сегичка, само свикваме набързо едно Велико събрание, то маха Гешев за три дни и всичко заспива. Държавата е умиротворена, парите от Европа пристигат в чували, раздават се на всички, пенсиите се вдигат, бизнесът получава безплатен ток, абе въобще - мед и масло! Защо да се дърпат хората? Къде ви е проблемът? Така ще се говори и всички ще се варят като жабата в тенджерата. Може и да се позасили малко температурата, тя, жабата, вече е почти сварена.
Освен това вътре в самите партии ще се надигнат гласове за свикване на Велико народно събрание, в което има не 240, а 400 депутата. Още 160 души отгоре. Листите стават по-дълги, повече хора имат шанс. Ами така, де, защо не. Защо партиите да не дадат шанс на още свои членове и симпатизанти? Не е ли редно? Редно е. Натискът отстрани и отдолу върху партиите става непоносим. Решено. Прави се.
И така след два месеца Народното събрание на три поредни заседания, с 240 гласа и с акламации, свиква Великото народно събрание. Ето така може да стане.
Дребен, технически въпрос е как ще се избират тези 400 велики депутати. За Седмото ВНС комунистите бяха приели нарочен закон, според който 200 депутати се избираха по партийни листи, а 200 - мажоритарно. Много добър закон беше, но Мая Манолова го отмени. Сегашната конституция казва, че великите народни представители се избират “по общия ред”. Ще рече, по партийни листи.
Валери Найденов няма да е доволен,
но това е положението. Никоя партия няма да позволи толкова власт, каквато ще има Великото народно събрание, да бъде оставена в ръцете на депутати, избрани мажоритарно от олигархичните структури по места. Няма как да стане. Валери, здраве да е. Важното е да се постигне голямата цел, малката загуба ще се преглътне, нали така?
След като решихме и как ще се проведат изборите, свикването на Осмото велико народно събрание на Третата българска държава може да започне.
Какво ще се случи тогава - следва
- Последното - 7-о ВНС, започва работа на 10 юли 1990 г.
- Състои се от 400 депутати - част от тях избрани пропорционално, други - мажоритарно
- В него участват 7 формации и двама независими
- Основната цел, за която е свикано е изработването и приемането на нова конституция
- Приема новия основен закон на 12 юли 1991 г.
- Създава се институцията президент и на 1 август 1990 г. депутатите избират Желю Желев за държавен глава
- В хода на работата на ВНС 39 депутати напускат парламента с искане то да се саморазпусне
- Въвежда се институцията Конституционен съд
- На 16 юли Желев насрочва следващите избори –парламентарни и местни
- 7-ото ВНС се саморазпуска на 2 октомври 1991 г.