Вкарването на машините се провали - опорочи се и се побългари
Сила е да признаеш грешката си. Машините дойдоха в едно отвратено от изборни машинации общество. Романтично беше да се мисли, че ще решим проблема с радикалната му смяна. Не го решихме. Създадохме по-лош
"Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Тази стара максима е много подходяща и за днешния ден. Разбирам напълно мотивите на радетелите за машинно гласуване. Повечето съм ги формулирал публично първи.
Но нека се върнем за малко назад, за да сложим днешната ситуация в един по-широк контекст.
Когато някои падаха на колене пред шадравана, от светещите прозорци отгоре им се надсмиваха. Дано времето ги е убедило в това.
Когато прокуратурата влезе в президентството (бях вътре) избухнаха протести. Мнозина изливаха гнева си на улицата, докато от светещите прозорци течаха договорки с ГЕРБ, ДПС и ИТН за заветния втори мандат. Повечето бяха герои, честни и добронамерени хора, които искаха нормална държава и ред, но бяха излъгани, подиграни и употребени. Дано са го разбрали след две години продуцирана политическа агония.
Пиша това, защото същите по-горе са ядрото на публичното говорене за машиния вот срещу хартията. И отново обслужват светещите прозорци за един антидемократичен и контролиран ред.
Сила е да признаеш грешката си. Сила, а не слабост. Машините дойдоха в едно отвратено от изборни машинации общество. Романтично беше да се мисли, че ще решим проблема с радикалната му смяна. Не го решихме. Създадохме по-лош. Не сме по-умни и напреданали от останалия свят, където този модел е отречен и никой не посяга към него. Който твърди обратното трябва да го докаже с критична маса от примери от най-развитите и богати общества, през европейските, които са ни референтната група, та чак до най-забутаните кътчета на света. Има само един пример и той е на антидемократичен режим, който е световната емблема за насилие, бедност и глад.
Вкарването на машините се провали – опорочи се, побългари се и се балканизира.
В деня на вота екзит половете показваха едно, а накрая излезе съвсем друго – някои странно качиха проценти, други странно свалиха, трети час преди вота спечелиха сърцата на избирателите и удвоиха резултата си, за да минат бариерата.
Надписът „Дневникът е подправен“ на машините избухна на екраните в три области, очевидно не написан от изкуствен интелект или извънземна цивилизация.
Постоянно се повтаря, че с гласуването с бюлетини щяло да се върне ГЕРБ и ДПС. Ако не сте забелязали – те се върнаха! На бял кон като първа и трета политическа сила – през машините. Отдалечихме се от това, за което протестирахте, говорехте и се борихте – през машините. И това е само началото.
Ако не сте забелязали най-долнопробната част от българската политика, която най-често употребят от светещите прозорци, пръска бюлетини и къса ризи пред парламента за машинен вот.
Дали най-недемократичните, крайни формации и олигархичните проекти са в една лодка с демократи и либерали по принципни съобръжения?
Каскадата от предизвиквани избори умори комисиите. Пиша го, защото те са десетки хиляди и влият върху обществените нагласи. Среднощните предавания на протоколи са им втръснали. С машините се прибират след час вкъщи, взимат парите и всичко свършва. Разбирам и тях. Но нека и те разберат, че общественият интерес трябва да се гледа в цялост и да се жертват няколко часа от личния. Накрая е по-добре за всички.
Направихме грешка, която е поправима. Ясно е, че изборният ни процес е лош, липсва ред и система, няма доверие. Няма спор, че това трябва да се подобри. Мерките са ясни - запечатани урни, централизирано преброяване (на регионален принцип), видеонаблюдение при броенето, за да не се правят недействителни бюлетини. Имаме достатъчно партии (в парламента са над 15 в различни групи и коалиции),които са крайно нахъсани една срещу друга, за да се контролират взаимно в комисиите из цялата страна.
Продължаващото лобиране за машиния вот е антиевропейско и манипулационно. Вече е на инат. То е отказ да се мисли критично реалността и да се гледат фактите. Текстът започна с максима и нека завърши така – „казиното винаги печели“. Въпросът е кой държи казиното и кои искаме да живеем в него.
(От фейсбук)
*Авторът беше шеф на кабинета на министъра на икономиката Корнелия Нинова в кабинета "Кирил Петков"