Доц. Георги Бърдаров: Да намалим мрачното говорене за “закриване на държавата”, отблъскваме младите
България е в 10-те % с най-добри природни условия, все пак
По време на пандемията минахме дори критичните 20% смъртност, както е в Африка и в районите с войни
За да спре топенето на нацията - най-напред радикална образователна реформа, вижте Финландия
Сега сме в най-дълбокото дъно на демографската криза, но за 10-15 г. може да излезем от него
Да използваме повече ресурса на хората в пенсионна възраст, които искат да работят
Нормално е жените да са повече от мъжете, защото те живеят 7 до 10 години повече от тях
- Кой е най-тревожният, дори бих казал, най-страшният факт от последното засега преброяване на населението в България, г-н Бърдаров?
- Определено най-тревожният факт е, че сме намалели с 844 хиляди души. Винаги съм казвал, че проблемът не е в абсолютната бройка на населението, а в неговите структури.
Но в случая всяка година България намалява с 50-60 хиляди души и очаквах, че намалението между двете преброявания (2011-2021 г.) ще е в порядъка на 500-600 до 650 хиляди души, но то наистина е фрапантно - 844 хиляди човека намаление.
Отдавам го на по-високата смъртност, включително и по време на пандемията, но не само по това време.
- Има ли вероятност след години цялото население на страната да се “събере” в София и Софийското поле?
- Определено има тенденция София да заприлича на държава в държавата. Все повече хора се стремят към столицата и все повече се увеличава нейното население. Това е метафорично казано, разбира се, цялото население няма да се събере само в София, със сигурност.
Но ние имаме критични териториални дисбаланси, това е големият проблем. Има обширни депопулирани територии в Централна, Северна и Северозападна България, при това там има отлични условия за живот и стопанска дейност на хората.
Така че проблемът е в тези огромни диспропорции, в близко бъдеще почти 50% от населението на страната ще живее в шестте големи града и все повече територии ще бъдат обезлюдени и превърнати в демографски пустини.
- Във великолепния се текст “Българската енигма” Станислав Стратиев препоръчва в България да се направи график кой къде да замине, а последният българин, напускащ страната, да загаси лампата и да пусне химна. Какво можете да добавите към тази “препоръка”, може би по-скоро като писател?
- Да, изключителен творец е Станислав Стратиев. Аз ще се опитам да му опонирам обаче, макар и задочно, разбира се.
У нас има едно крайно негативно говорене по отношение на България. Разбира се, ние имаме много проблеми, това е факт. Но с това негативно говорене отблъскваме младите хора.
Според мен трябва да се обърне тенденцията, преди да се оправят нещата икономически, социални и демографски - трябва да се промени реториката спрямо България, а не да се насажда, че единствените изходи от кризата у нас са терминал 1 и терминал 2, че ще затворим държавата и т.н.
Така ние отблъскваме младите хора. Трябва да се търсят и налагат позитивните аспекти, защото младите имат огромна необходимост от глътка позитивизъм, а и да не забравяме, че България е в десетте процента държави с най-благоприятни природо-климатични условия в света и е част от развития свят все пак.
- Какви са вашите демографски прогнози за България?
- Да се направят днес прогнози, е изключително сложно, тъй като живеем в много динамично време, много бързо се променят ситуациите. А сега при войната в Украйна - още повече е нестабилна ситуацията.
Смятам обаче, че в рамките на 10-15 години България ще може да подобри своята демографска ситуация най-вече с увеличаването на младото активно население.
Не че ще решим демографската криза за 15-20 години, това е дълъг процес, но смятам, че имаме потенциала да излезем от най-дълбокото дъно на демографската ситуация, в която сме в момента.
- Какво определя динамиката на населението в страната?
- Динамиката на населението се определя от четири показателя - раждаемост, смъртност (естествен прираст), заселени и изселени (механичен прираст). Тези, които оказват най-голямо влияние върху демографската ситуация у нас, са: свръхвисоката смъртност за развита европейска държава - ние по време на пандемията минахме дори критичните 20‰, както е в Африка или в районите с военни конфликти.
Другият показател е големият брой на изселените, предимно млади, активни и образовани хора. Така че това са двата показателя и процеса, които определят динамиката на населението - високата смъртност и изселването на младото активно население.
- Как най-лесно и бързо може да се спре намаляването на населението?
- Бързи и лесни мерки просто не съществуват. Много често от мен като демограф очакват да посоча мерки, чрез които като с магическа пръчица да обърнем ситуацията.
Това обаче е дълъг и бавен процес. Но той си има стъпки, които трябва да направим моментално, за да може след 10-15 години да започне подобряване на ситуацията.
За мен първата много важна стъпка - постоянно я повтарям навсякъде - това е радикална реформа в образованието. Защото, ако ние демотивираме младите хора на ниво средно и на ниво висше образование да живеят в България, как ще ги мотивираме след това?
Това е първата, нулевата стъпка, с която трябва да започнем. Позитивен пример в това отношение е община Бургас, където вече трета година развиват изключително иновативния образователен модел, наречен “първокласно начало”.
Има държави аналогични в някои отношения на нас (Финландия, Ейре), които чрез модерно, гъвкаво образование, адекватно на съвременния свят, прогресират във всяко едно отношение, включително и демографски.
Разбира се, образованието не е панацея, то е само първата стъпка. Необходим е реален ръст на доходите, работни места, модерна икономика...
Ние продължаваме да живеем с разбиранията на една отминала вече епоха - индустриалната, националната, а светът вече е коренно различен, дигитален, постнационален, и който го осъзнава и се адаптира към новите реалности, той ще прогресира.
Още една стъпка, която е суперважна - това е тоталното недоверие към институциите в държавата, което е белег на едно болно общество, както и свръх агресията, която имаме на улицата, в парламента, в училищата... Това е, което много отблъсква младите хора.
- Възможно ли е да решим проблема с внос на българи от чужбина?
- При всички положения ние трябва да се стремим да увеличаваме дела на младото, активно, образовано население, на първо място, като създадем условия младите, които сега са в държавата, да остават, работят и създават семейства тук.
На второ място, да обърнем сериозно внимание на традиционната българска диаспора, от която ако можем да привлечем част от нея в страната, ще бъде много позитивно.
Аз постоянно обикалям - сега бях в Германия, Франция, Люксембург с моите романи - и видях една много жива българска диаспора, мисля, че това е точният термин - която милее за България, която не е забравила родината си. Трябва да се работи с тях, не трябва да скъсваме пъпната им връв с България.
- Демографските промени могат ли да доведат до етно-религиозни конфликти в България?
- Това е един много сериозен въпрос. Лично мое мнение е, че ако в обозримо бъдеще не се запали искрата на етно-религиозните кризи отвън, ние няма да стигнем до конфликти, тъй като имаме традиционно нормални взаимоотношения между хората от различните етноси и с различните религии.
Босна и Херцеговина обаче трябва да ни бъде като една тревожна камбана, тъй като и там хората преди войната живееха нормално, без значение на етнос и религия. А видяхме какво се случи през 90-те години.
Така или иначе в религиозен план няма чак такава драстична промяна и заплаха според мен. Но в етнически план се наблюдава сериозно намаление на титулния български етнос и увеличение на ромския етнос. Но и тук проблемът не е етнически, той е образователен, в ниското образователно ниво на ромите, за което голяма вина носи и държавата. Ниското образование на ромите - това е проблемът. И ако той не се реши, това ще тежи на цялата държава.
- Жените са повече от мъжете - на 1000 жени се падат 927 мъже. Това добре ли е, или не съвсем?
- Това е естествен демографски процес, който го има в развития свят, където е висока средната продължителност на живота.
Жените са повече от мъжете, защото те живеят 7 до 10 години по-дълго от тях. Така че това не е някаква изненада или проблем.
По-скоро у нас не използваме ресурса на хора, които са в пенсионна възраст, но все още са активни и искат да работят. Неслучайно в развитите държави се говори за сребърна икономика и икономика на дълголетието.