Една трета от освободените затворници се връщат зад решетките, едва 9 лежат за подкупи
Най-много са вътре за кражби - 1491, с доживотни присъди са 180
В затвора попадна на хора и стана човек.
Тази строфа от “Песен за човека” на Никола Вапцаров не се отнася за една трета от освободените през последните 5 години затворници у нас. След излежаване на присъдите си 5405 души са се завърнали зад решетките с нови присъди.
Това става ясно от отговори на Главна дирекция “Изпълнения на наказанията” (ГДИН) на въпроси на “24 часа” за профила на лишените от свобода в България.
От юли 2017 г. до средата на това лято са били освободени 18 811 души. През това време те са пуснати предсрочно с условни присъди или наказанията им са изтърпени. От всички освободени обаче 5405 души отново са зад решетките. Това означава, че рецидивистите с присъди само за 5 г. са 28,73%.
Към края на лятото лишените от свобода в България
са 5746 души. От тях само 203 са жени
Те изтърпяват наказанията си в единствения женски затвор в Сливен. Свободните места там са поне 138, защото капацитетът е за 341 обитатели, включително в двете затворнически общежития. Отделно в клиниката има още 35 места, а в отделението за повишена сигурност - 34.
Само 2 жени, които не са български гражданки, лежат в затвора в Сливен. Иначе в мъжките чужденците са 141. Сред тях най-много са турци и сърби, осъдени за наркотрафик, показа проверка на “24 часа”. Това са шофьори, в чиито автомобили са намирани големи количества дрога, особено по граничните пунктове.
Няма изненада при престъпленията, които изтърпяват повечето лишени от свобода.
Най-много са на топло за кражби - 1491, или 26% от всички.
На следващо място са 980-те души, които лежат за престъпления в транспорта.
Това са всички пияни и дрогирани рецидивисти на пътя, както и тези, които са убили други участници в движението по непредпазливост. Те са 17% от всички затворници.
На трето място
са осъдените за убийства и опити за убийства 868 души, или 15% от всички.
Според данните на МВР от последните години разкрити са близо 100% от убийствата и извършителите от всички доказани случаи влизат в затвора. Има изключения, когато задържаният не може да носи наказателна отговорност, защото страда от психическо заболяване. В този случай се настаняват в специализирани клиники.
Най-малко затворници у нас лежат за три престъпления по Наказателния кодекс. Общо трима души са зад решетките за деяния против вероизповеданията, злоупотреба с доверие и против кредиторите.
Осъдените ефективно за корупция са едва 9 души, става ясно от данните на ГДИН. Това са хора, които са предложили, дали и взели подкупи, като преобладават първите. Става дума за дребни случаи с малки суми за контролни органи от най-ниските нива.
Доживотни присъди у нас изтърпяват 180 души. Това са 20% от всички осъдени за убийства. Един от тях е Михаил Трифонов, който миналата година беше окончателно осъден на доживотен затвор за убийството на 6-годишната Кристин в село Сотия. На първа и втора инстанция в Сливен и Бургас Трифонов беше наказан с доживотен затвор без право на замяна, но ВКС отмени най-тежкото наказание. По този начин теоретично Трифонов може да излезе предсрочно след години, ако покаже, че се е поправил.
Без право на замяна, което означава, че ще умрат зад решетките, са 57 души
Един от тях е Петко Петков от Лясковец, който през 2014 г. уби баретата Емил Шарков при операцията по задържането му. До последния си дъх в затвора ще останат и трима от Килърите - бизнесменът от Велико Търново Георги Вълев, осъден като поръчител на две убийства, Петър Стоянов-Сумиста и Васил Костов.
Данните на Националния статистически институт показват, че най-много присъди доживотен затвор без право на замяна са произнесени през 2004 г. - 15. През 2005 г. са били 13, а с една по-малко са през 2007-а. За 2021 г. например няма наложена окончателно от ВКС присъда доживотен затвор без право на замяна.
Най-трудоспособните преобладават в затворите към края на лятото. Хората между 31 и 40 г. са 1851. От 18 до 30 г. са 1482-ма. С напредването на възрастовите групи стават все по-малко. Между 51 и 60-годишните са 712, от 61 до 70 са 245, а тези на над 70 са 40. Най-малко са младежите до 18 г. Лишените от свобода тийнейджъри са 15.
3242-ма работят, 986 са ученици
3242-ма затворници се трудят, докато изтърпяват наказанията си, а 986 са ученици, съобщиха от ГДИН за “24 часа”. 512 са завършили успешно класовете от основното и средното образование, което държавата им осигурява, докато са зад решетките.
От всички 5746 лишени от свобода 833 нямат никакво образование. 1055 са завършили само началните класове. Най-много са с основно и средно образование - съответно 1769 и 1928 души. Най-малко са дипломираните висшисти - 230. Системата на изпълнение на наказанията не дава възможност за висше образование. Един от малкото, които се обучаваха дистанционно за бакалавър, беше австралиецът Джок Полфрийман, който учеше хуманитарни науки по интернет към университета “Макуори” в родината си. Законът за висшето образование в България забранява осъдени на лишаване от свобода да се записват като студенти.
Системата за изпълнение на наказанията има седем средни училища и шест филиала към тях, а обучението е от 1-и до 12-и клас, повечето са с професионална квалификация. Най-много са учениците в София.
Данните показват, че много повече затворници работят, за да намаляват присъдите си, отколкото се записват като ученици. Трудещите се са ангажирани както в затворите като чистачи, лавкаджии, готвачи, отговорници за библиотеки и фитнес зали, така и на външни обекти за лишените от свобода на лек режим. Всеки ден те излизат сутрин и се прибират вечер, а през това време работят в държавни институции и частни фирми.
Обучението, квалификацията и работата са сред основните козове на затворниците, които подават молби за условно предсрочно освобождаване.