Ани Владимирова: Българите сме сноби към домашните си любимци, те отразяват представите ни за престиж
Животинката се отплаща с любов за всеки най-малък жест, за разлика от членовете на семейството. Как да не се вманиачиш в грижите за нея, пита психоложката
- Ако по време на социализма да имаш коте и особено куче у дома в големия град беше рядкост, днес присъствието им в семейството е обичайно. Кое отключи тенденцията?
- Колкото повече напредва урбанизацията и модернизирането на живота, толкова повече животинките се отдалечават от изначалната си роля на пазач, на работна сила... Така с всяка година се засилва тенденцията към антропоморфизъм и отношение към животните като към човеци.
Домашният любимец намалява стреса. Доказано е, че да играеш с куче, да погалиш животно, да се вгледаш в очите му, стимулира производството на окситоцин. Тенденцията за все по-голямо отчуждение и самота върви паралелно с тази за вземането на домашен любимец...
- Какво намира съвременният българин в притежанието на животинче у дома - най-често куче, котка, хамстер, рибки, птички, по-рядко костенурки, таралежи, зайци, дори змии и гущери?
- Там, където домашният любимец може да се дресира и учи, се постига удовлетворение от усещането за успех - допамин чрез справянето.
Ако човек е склонен да отглежда риби, те дават спокойствие и релаксират.
Хамстерите често се вземат за деца и изискват по-малко грижи.
Що се отнася до влечугите, то тук има специфичен вкус и състезателна страст, свързана с редкостта на екземпляра и уникалността на избора.
Най-силно емоционалната свързаност се усеща с кучето, защото то може да даде незабавна реакция и оценка на човешкото поведение. Проучванията показват, че децата, които имат домашни любимци, се радват на по-високо самочувствие, когнитивно развитие и социални умения. В свят на отчуждение и самота домашните любимци дават смисъл на човека и безусловна връзка.
- Питам, защото според международен анализ в 60 страни в 52 от тях хората имат кучета, но само в 22 те са определени като другар или домашен любимец. Някъде дори не ги оставят да спят у дома и ги отглеждат за стопански цели и защита. Впрочем сякаш в по-малки населени места у нас случаите на жестоко отношение към животинчета са по-чести. Защо?
- В селските региони животните са все още спътници в труда. Неслучайно и преди, и сега на животните в селския двор се казва “стока”. “Стоката” дава храна, конски сили, много материали за справяне с живота… Колкото по-уморен и с повече трудности е един човек, толкова по-малко емпатия може да прояви към себеподобните, та камо ли към животно.
Имаме и друг израз: “Ще му мине като на куче!”. Той добре показва колко несъстрадателно е отношението към пазачите.
- В града отглеждането на домашния любимец е превърнато в индустрия - между 500 и 2500 лв., че и повече са склонни да дават хората, за да имат породист домашен любимец. Осиновявянията на бездомни животинки са популярни, но не колкото в развитите държави. Коя е причината?
- До голяма степен ние и по отношение на домашните любимци сме сноби. Често е същото, което се демонстрира и чрез марковите дрехи и скъпите коли. В българското общество сме крайни и в разбирането за притежание. Да е изначално “мое” - тайната, че децата са осиновени, жената да не е опетнена, гледането на чужди деца... Постепенно тези нагласи (и към осиновяването на животни) се променят.
- Проучвания показват, че някои породи в определен период от време стават много модерни, като маратонките например - сякаш дребните породи вземат връх в момента. Кое ги прави по-привлекателни?
- Разбира се, че и при домашните любимци има мода. Когато виждаме често дадена порода, огледалните ни неврони водят до приемане, желание да докоснем, да имаме. Цялата индустрия работи на този принцип. Освен това малките породи са добри за съвремието ни. От една страна, позволяват на човек да остане мобилен. Те създават интензивна сетивност за мекота и толина, а това успокоява. Усещането да се грижиш за малко същество играе на тънката струна, че човек е нужен и покровителства.
- Почти във всеки столичен квартал има магазини освен за храни и за аксесоари за домашни любимци - от каишки, през якенца, обувки, играчки, шампоани, кремчета, четки за сресване, ножици за рязане на нокти и всякакви животински галантерии се продават в тях. Отделно си има салони за подстригване, маникюр и даже парфюми за любимците. Кое кара хората да кичат и превръщат животинчето в човек?
- Домашният любимец влиза в симбиоза със стопанина си и прави силна рефлексия. На база рефлексията стопанинът пък започва да изпитва все по-силна емпатия към любимеца, а с това идват и представите за това от какво има нужди животинчето, как могат да се задоволят. Антропоморфизмът и скачеността между стопанин и любимец правят животното проводник и изпълнител на нуждите на самия човек. Кученцето може да отразява стила на стопанина и това да е престиж.
- Домашният любимец изисква грижи и време, а разходите за него понякога надскачат тези за членовете на семейството у нас. Кое прави българина вманиачен в отглеждането на животинките у дома?
- Животинката става член на семейството. При това с прояви на благодарност и отплата за всеки малък жест. Сравнение с поведението на другите членове на семейството не е нужно, нали? Така човек иска да дава още и още, защото получава насреща си добро от даването. Защо тогава да не се вманиачи?
- Има и контрасти - ако в едни домакинства животинчето е обсипано с грижи и любов, в други го изхвърлят на улицата, ако наруши комфорта на семейството. Практика, наказуема в развитите демокрации. Защо не е така и у нас?
- Много често бъдещите стопани искат да запълнят празноти в живота си, без да осъзнават отговорността и промяната в живота. Понякога е случайно хрумване или пък за определена роля на пазач, на ловец. Така често се разминават очаквания и реалност. Естествено, тук най-важният фактор е неврофизиологията на човека и неговата емоционална зрялост. Неслучайно деца, които тормозят животни поради проблеми в средата, в която живеят, в по-късните си години често стават агресори и към хората. Често такова поведение е индикация и за психопатология.
Преди години хората вярваха, че бебетата не разбират нищо. Бяха нужни доста начини и изследвания, за да се докаже колко рано започва натрупването на сетивен и емоционален опит, както и травматичен опит. Сега се случва същото и с животните. Положителната тенденция е, че все повече хора реагират бързо и с точните мерки срещу насилниците над животни.
- Често чуваме хората да казват, че животинките са по-добри от хората - не създават ли те един микросвят, който дава на човека доброта и любов, каквито не намира у другите?
- Учени от университета в Ливърпул разглеждат ефектите от притежаването на домашни любимци върху хората, които изпитват проблеми с психичното здраве. Проучванията показват, че те са особено полезни за военни ветерани, страдащи от посттравматично стресово разстройство и за хора с депресия.
Домашните любимци имат благотворно въздействие върху емоционалното, социалното, когнитивното и поведенческото развитие на децата. Ползите за децата, живеещи с домашни любимци, включват намален риск от безпокойство, по-високо самочувствие и по-малка вероятност да изпитват сериозни психични проблеми. Децата, които имат специална връзка с домашни любимци, са по-склонни да демонстрират съпричастност и по-високи нива на социално взаимодействие.
Не е случайно, че в древните общества хората са имали свещени животни, тотеми и богове животни. Едно животно може да даде на човека приемаща връзка и отдаденост, на каквито малко човешки същества са способни.
Животинката се
отплаща с любов
за всеки най-малък
жест, за разлика
от членовете на
семейството. Как да
не се вманиачиш
в грижите за нея?